Мачта (корабоплаване)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за термина в корабоплаването. За други значения вижте Мачта (пояснение).

Гротмачтата на френския барк „Белем“
Устройство на гротмачтата: 1. гротмачта; 2. грот-стенга; 3. грот-брам-стенга; 4. ванти; 5. марс-селинг и ванти; 6. брам-селинг и ванти

Мачтата е (голям) пилон, монтиран в средата на плавателен съд.

Някога е била предназначена за окачване на платна. На съвременните моторни кораби вече няма платна, но все още има мачти поради необходимостта от задължителни навигационни светлини на определена височина над палубата. При повечето кораби мачтите се използват и за други цели — монтаж на антени и друга комуникационна и навигационна апаратура, окачване на сигнали, монтаж на съоръжения за товарене и разтоварване. Долният край на мачтата се нарича пета, а горният — топ.

Платноходи[редактиране | edit source]

На платноходите мачтите служат за окачване на платната. Мачтата се държи изправена благодарение на щаговете и вантите. Без тях мачтата би трябвало да бъде много по-дебела и тежка, за да издържа на натоварванията, които платната упражняват върху нея. В наши дни се ескпериментира с мачти от съвременни материали без щагове, но предимствата на този подход са по-малко от недостатъците.

При класическия тримачтов кораб носовата мачта се нарича "фокмачта", средната, най-голямата мачта се нарича "гротмачта", а тази, намираща се на кърмата — бизанмачта. През XVI век главно на италианските и английските галеони има и 4-та мачта, разположена близо до бизанмачтата, наричана "бонавентура".