Абел Тасман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абел Тасман
изследовател
Абел Тасман 
Роден: 1603
Лутегаст, провинция Гронинген, Нидерландия
Починал: 10 октомври 1659
Батавия (днешна Джакарта), Индонезия

Абел Янсзон Тасман (на нидерландски: Abel Janszoon Tasman) е нидерландски мореплавател, пътешественик-изследовател и търговец.

Много добре познат от дългото си пътуване през 1642-1643 и 1644 г. в служба на Нидерландската източноиндийска компания. Пръв открива Земя Ван Димен (сега остров Тасмания), Нова Зеландия и Фиджи през 1643 г. Открива през 1644 г. северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария. Абел Тасман доказва, че Австралия е единен масив от суша.

Ранни години 1603-1633[редактиране | edit source]

Абел Тасман е роден в бедно семейство през 1603 в Лутегаст, Нидерландия - село в провинцията Гронинген. Точната дата на раждането му не е известна. През 1631 г. се жени за бедна жена, чието име не е известно, а през 1633 вече като изпитан моряк заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландската източноиндийска компания Антон Ван Димен и е приет на работа в компанията.

Плавания в Северния Пасифик[редактиране | edit source]

От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.

През 1639 Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, "открит" от испанците на изток от Япония. Експедицията на оправдава надеждите на генерал-губернатора, но затова пък изследва японските води и достига до Курилските о-ви. по време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин (27°00′ с. ш. 142°10′ и. д. / 27° с. ш. 142.166667° и. д.), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява.

След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра - 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.

Първо тихоокеанско плаване 1642-1643[редактиране | edit source]

Маршрута на Тасман.

През януари 1642 получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: "Heemskerck" – малък боен кораб и "Zeehaen" – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 човека.

На 14 август 1642 корабите отплават от Батавия и на 5 септември пристигат на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, че Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият. Посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избрира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток.

Тасмания[редактиране | edit source]

На 24 ноември 1642 холандците откриват висок бряг стъпват на него. Името, което Тасман дава на земята е Земя Ван Димен на името на нидерландския генерал-губернатор в Индонезия, а всъщност открива остров Тасмания. На югоизточното и източното крайбрежие на острова са открити залива Щорм (29 ноември, 43°10′ ю. ш. 147°40′ и. д. / 43.166667° ю. ш. 147.666667° и. д.), полуостров Тасман (2 декември), оостров Мария (4 декември, 42°35′ ю. ш. 148°05′ и. д. / 42.583333° ю. ш. 148.083333° и. д.), остров Схаутен (42°18′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.3° ю. ш. 148.333333° и. д.) и п-ов Фрейсине (42°05′ ю. ш. 148°20′ и. д. / 42.083333° ю. ш. 148.333333° и. д.) и на 5 декември достига до 41º 34` ю.ш., но източното крайбрежие на острова, от където взема курс на изток.

Нова Зеландия[редактиране | edit source]

Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия - нос Фаулуинд (41°45′ ю. ш. 171°28′ и. д. / 41.75° ю. ш. 171.466667° и. д.). От там продължава на североизток покрай брег, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (40°40′ ю. ш. 172°52′ и. д. / 40.666667° ю. ш. 172.866667° и. д.), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия.

Там, на южния бряг на протока се осъществява среща с местните жители – маорите, като отначало всичко върви добре, но по-късно става спречкване между холандците и туземците, като причината за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След инцидента корабите достигат северния бряг на протока (Тасман го счита за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (34°29′ ю. ш. 172°39′ и. д. / 34.483333° ю. ш. 172.65° и. д.), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (34°09′ ю. ш. 172°08′ и. д. / 34.15° ю. ш. 172.133333° и. д., на северозапад от Нова Зеландия) и от там флотилията продължава на североизток.

Тонга[редактиране | edit source]

На 19 януари 1643 Тасман достига до архипелага Тонга, където пребивава до 1 февруари и холандците са сърдечно посрещнати от местното население. Там открива островите Ата (22°09′ ю. ш. 176°11′ з. д. / 22.15° ю. ш. 176.183333° з. д.), Еуа (20 януари, 21°23′ ю. ш. 174°56′ з. д. / 21.383333° ю. ш. 174.933333° з. д.), Тонгатапу (на 21 януари, 260 км2, 21°12′ ю. ш. 175°09′ з. д. / 21.2° ю. ш. 175.15° з. д.), о-вите Номука (24 януари, 20°15′ ю. ш. 174°48′ з. д. / 20.25° ю. ш. 174.8° з. д.), о-вите Лулонга, о-вите Лифука (в т.ч. Као и Тофуа) и остров Лейт (18°48′ ю. ш. 174°39′ з. д. / 18.8° ю. ш. 174.65° з. д.) в о-вите Хаапай. Тасман пребивава на островите Тонга единадесет дни, но незнаейки езика на местните жители, не успява да се запознае обстоятелствено с тяхната стопанска дейност, обичаи и нрави. Той обръща внимание на високото им мореплавателно изкуство, великолепните им двойни канута и превъзходно обработените им земи.

Фиджи[редактиране | edit source]

От Тонга холандците се насочват на северозападд и от 5 до 8 февруари откриват о-вите Фиджи, в т.ч. островите Вити-Леву (10 388 км2, 17°48′ ю. ш. 178°00′ и. д. / 17.8° ю. ш. 178° и. д.), Вануа-Леву (5 587 км2, 16°35′ ю. ш. 179°15′ з. д. / 16.583333° ю. ш. 179.25° з. д.), Лаукала (12 км2, 16°46′ ю. ш. 179°41′ з. д. / 16.766667° ю. ш. 179.683333° з. д.), Нгамеа (34 км2, 16°46′ ю. ш. 179°45′ з. д. / 16.766667° ю. ш. 179.75° з. д.), Раби (58 км2, 16°30′ ю. ш. 179°58′ з. д. / 16.5° ю. ш. 179.966667° з. д.), Тавеуни (470 км2, 16°49′ ю. ш. 179°58′ з. д. / 16.816667° ю. ш. 179.966667° з. д.), Тикомбия (15°44′ ю. ш. 179°56′ з. д. / 15.733333° ю. ш. 179.933333° з. д.) и о-вите Ринголд (1,5 км2, 16°30′ ю. ш. 179°41′ з. д. / 16.5° ю. ш. 179.683333° з. д.).

Архипелаг Бисмарк и Нова Гвинея[редактиране | edit source]

На 22 март Тасман открива атола Онтонг-Джава (5°16′ ю. ш. 159°21′ и. д. / 5.266667° ю. ш. 159.35° и. д.). Продължава на северозапад, на 1 април открива остров Нова Британия, а след това о-вите Виту (Френч Айлъндс, 4°40′ ю. ш. 149°18′ и. д. / 4.666667° ю. ш. 149.3° и. д.) в архипелага Бисмарк. Завива на запад, на север от Нова Гвинея открива островите Умбой (5°38′ ю. ш. 147°55′ и. д. / 5.633333° ю. ш. 147.916667° и. д.) и Лонг (5°21′ ю. ш. 147°07′ и. д. / 5.35° ю. ш. 147.116667° и. д.), проследява около 1000 км от северното крайбрежие на Нова Гвинея и се завръща в Батавия на 15 юни 1643.

Известният историк и географ Джордж Бейкър справедливо назовава това плаване блестяща неудача. И действително, ако в навигационно отношение маршрутът е изключително удачен, то в чисто географски смисъл е пълен провал. Плаването на Тасман не допринася за уточняването на конфигурациите на такива огромниви масиви суща като Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Те остават вътре в огромния кръг описан от него, като само се докосва до бреговете на някои от тези земи.

Плаване към северните брегова на Австралия 1644[редактиране | edit source]

Веднага след завръщането си по заповед на Антон Ван Димен Тасман започва да подготвя нова експедиция, този път на юг към Австралия. За тази цел в началото на 1644 са оборудвани три кораба с екипаж от 110 човека. Резултатите от това плаване надминават всякакви очаквания. Тасман преминава покрай откритите от Вилем Янсзон през 1606 и Ян Карстенс през 1623 източни брегове на залива Карпентария. След това открива и проследява цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, като открива редица малки острови, в т.ч. остров Грут Айлънд (2326 км2, 13°58′ ю. ш. 136°35′ и. д. / 13.966667° ю. ш. 136.583333° и. д.) и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд, където открива залива Ван Димен (11°50′ ю. ш. 131°50′ и. д. / 11.833333° ю. ш. 131.833333° и. д.) и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаля от север островите Мелвил и Батърст и плава покрай северозападното крайбрежие на Австралия до 21º ю.ш., от където на 4 август 1644 се завръща в Батавия.

По този начин Тасман изтрива от картата големите "бели петна" в района залива Карпентария и северозападното крайбрежие на Австралия, като открива повече от 5500 км от бреговата линия на континента. Западната част на континента приема след неговото плаване контури, които виждаме и на съвременните карти. Резултатите от двете експедиции на Тасман жестоко разочароват Нидерландската Източно-индийска компания. Той не намира нито злато, нито подправки – открива главно пустинни брегове и земи.

Последни години 1644-1659[редактиране | edit source]

През април 1645 година Антон Ван Димен, всесилният генерал-губернатор и негов покровител умира и Тасман остава без работа и изпада в немилост. Взема участие в няколко малки експедиции до Суматра и Тайланд, след това през 1651 г. правата му са възстановени, но изоставя службата си в компанията и за своя сметка и риск извършва търговски операции по островите на Малайския архипелаг. Умира през 1659 година.

Памет[редактиране | edit source]

Езерото Тасман на Южния остров в Нова Зеландия

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]