Джакарта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Джакарта
Jakarta

Jakarta Skyline Part 2.jpg

Панорама на Джакарта
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава Индонезия
Девиз Jaya Raya (Победоносен и велик)
Статус столица
Координати 6°10′00″ ю. ш. 106°48′00″ и. д. / 6.166667° ю. ш. 106.8° и. д.
Вътрешно делене 5 района
Кмет Фаузи Бово
Основаване V век
Предходни имена Зонда Келапа, Джаякарта, Батавия
Град от 1580
Площ 661,52 km²
Височина на центъра 8 m
Климат екваториален
Население 9 580 000[1][2] души (2010)
Плътност 14 464 д./km²
Агломерация 27 067 133[3] души
Местни жители яванци
Часова зона UTC+7
Телефонен код +62 21
Сайт http://www.jakarta.go.id/

Джакарта (Индонезия)
Red pog.png
Джакарта

Джакарта (на индонезийски: Jakarta), официално Специална столична територия Джакарта (на индонезийски Daerah Khusus Ibukota Jakarta), е столицата и най-големият град на Индонезия.

Намира се на северозападното крайбрежие на остров Ява, върху площ от 661 км2. Според преброяването от 2010 г. населението е 9 580 000 души.[2] Джакарта е икономически, културен и политически център на страната. Тя е най-населеният град в Индонезия и цяла Югоизточна Азия и дванадесети по големина в света.

Агломерацията Джабодетабек е втората по големина в света. Според изследването на Група за изучаване на световните градове и глобализацията (GaWC) от 2008 г. Джакарта е глобален град.[4] Името на града идва от старояванското Jayakarta, т.е. „победоносно дело“, „завършено дело“ или „пълна победа“.

Градът е основан през IV век и става важно търговско пристанище за царство Зонда. Разраства се през периода си като столица на Нидерландска Индия. След обявяването на независимостта на Индонезия Джакарта става столица на страната. Предишните ѝ имена са Зонда Келапа (397-1527), Джаякарта (1527-1619) и Батавия (1619-1942). До 1972 г. името „Джакарта“ на индонезийски се изписва като Djakarta, докато е заменено с днешното изписване Jakarta.

Известни забележителности са Националният паметник и джамията „Истиклял“. В града се намира секретариатът на АСЕАН. Обслужва се от Международно летище Сукарно-Хата, Международно летище Халим Перданакусума, пристанище Танджунг Приок, няколко градски и междуградски железопътни линии и автобусни линии за бърз автобусен транспорт.

География[редактиране | edit source]

Джакарта се намира на северозападния бряг на остров Ява, на мястото, където река Чиливунг се влива в залива Джакарта, част от Яванско море. По официални данни площта на Специален окръг Джакарта е 662 км2 с прилежаща акватория 6 977 км2.[5] Градът се намира в равнина със средна надморска височина 7 м. 40% от Джакарта, най-вече в северните части, се намира под морското равнище,[6] докато южните части са основно хълмисти. От планините Пунчак, южно от града, изтичат няколко реки, които текат на север към Яванско море. Най-голямата от тях е Чиливунг, която дели града на източна и западна част. Други такива реки са Песанграхан и Сунтер.

Многото реки, заедно с ниския и равен релеф правят Джакарта силно уязвима за наводнения от прелели речни корита през дъждовния сезон или от високи приливи. Други фактори, които допринасят за това, са задръстената канализация, която трябва да обслужва нарастващо население, обезлесяването в бързо урбанизиращите се райони Богор и Депок във вътрешността на градската територия, както и сложните социално-икономически проблеми на града, които влияят непряко върху уязвимостта от наводнения.[7] Големи наводнения стават през 1996 г.,[8][9] когато е залята площ от около 5000 ха[10] and 2007.[11] и през 2007 г. Те причиняват загуби на стойност над 5 трилиона рупии (около 835 млн. лева), убити са най-малко 85 души[12] и около 350 000 са принудени да напуснат домовете си.[13] Поне 70 % от общата площ на Джакарта е залята, като на някои места дълбочината достига 4 м.[14][15]

1000-та острова, които административно са част от Джакарта, се намират в залива Джакарта северно от града.

История[редактиране | edit source]

Първото селище на мястото на Джакарта е пристанище от 5 век, наричано Калапа. През 12 век то е важен център на индуистката държава Зонда.[16] Първите европейци, достигнали Калапа, са португалци, които в началото на 16 век строят там свое укрепление.[17] На 22 юни 1527 г., след като е превзет от местния военачалник Фатахилах, градът е преименуван на Джаякарта (от явански, "победоносен и процъфтяващ"). Тази дата днес се смята за момента на основаване на града.[17]

През 1619 г. Джаякарта е превзета от войски на нидерландската Обединена източноиндийска компания, водени от Ян Питерсзоон Кун. Градът е преименуван на Батавия (от батави - племе, населявало днешна Нидерландия при римското завоюване на страната). Батавия се превръща в център на нидерландските владения в Югоизточна Азия. През 1740 година по време на Батавското клане в града са избити над 10 хиляди китайци, което до наши дни оказва влияние върху междуетническите отношения.

По време на Наполеоновите войни Батавия за кратко е под британски контрол (1811-1815). С разрастването на нидерландските владения в региона през 19 век важността на Батавия също се увеличава. Силната централизация на колониалното управление довежда до необичайна концентрация на политическо и икономическо влияние в града, запазила се и днес.

По време на Втората световна война градът е превзет от японците (1942), които го преименуват на Джакарта, за да спечелят подкрепата на местното население. След поражението на Япония през 1945 г. Джакарта се връща под контрола на Нидерландия, но засилващото се движение за независимост довежда до създаването на независима Индонезия през 1949 г. и Джакарта става столица на новата държава.

Административно деление[редактиране | edit source]

Карта на районите и подрайоните на Джакарта

Официално Джакарта не е град, а провинция със специален столичен статут и затова се управлява от губернатор, а не от кмет. Разделена е на 5 района (kota или kotamadya, буквално „градове“):

Район Площ (km2) Регистрирано население (2007)[18] Общо население (2007)[18] Гъстота на населението (km2)[18]
Южна Джакарта (Jakarta Selatan) 141,27 1 730 680 2 100 930 14 872
Източна Джакарта (Jakarta Timur) 188,03 2 159 785 2 421 419 12 878
Централна Джакарта (Jakarta Pusat) 48,13 880 286 889 680 18 485
Западна Джакарта (Jakarta Barat) 129,54 1 562 837 2 172 878 16 774
Северна Джакарта (Jakarta Utara) 146,66 1 200 958 1 453 106 9 908
Хиляда острови 8,7 19 915 19 980 2 297

Климат[редактиране | edit source]

Джакарта има горещ и влажен тропически саванен климат според Климатичната класификация на Кьопен. Въпреки близостта си до Екватора градът има отличаващи се дъждовен и сух сезон. По-голямата част от годината, от ноември до юни, представлява дъждовен сезон. Поради местоположението си в западната част на Индонезия Джакарта има максимум на валежите през януари от 388 мм и минимум през юли (21 мм), в началото на сухия сезон.

Nuvola apps kweather.png  Климатични данни за Джакарта  Weather-rain-thunderstorm.svg
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 29,9 30,3 31,5 32,5 32,5 31,4 32,3 32 33 32,7 31,3 32 31,8
Средни минимални температури (°C) 24,2 24,3 25,2 25,1 25,4 24,8 25,1 24,9 25,5 25,5 24,9 24,9 25
Средни месечни валежи (mm) 384,7 309,8 100,3 257,8 133,4 83,1 30,8 34,2 29 33,1 175 84 1 655,2
Среден брой на дъждовните дни 26 20 15 18 13 17 5 24 6 9 22 12 187
Източник: Световна метеорологична организация[19]

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2010 г. Джакарта има население от 9,58 млн. души - доста повече от резултатите от предишните преброявания.[20] Площта на Специален административен окръг Джакарта е 662,33 км2, а гъстотата на населението в града е 14 464 души/км2. Имиграционният поток проваля всички програми за семейно планиране.[18] Населението се е увеличило от 1,2 млн. през 1960 г. до 8,8 млн. през 2004 г., броейки само законните жители.

Населението на Голяма Джакарта (Джабодетабек) е 27 067 133 души според преброяването от 2010 г. Прогнозите предпологат, че през 2025 г. населението на самата Джакарта ще достигне около 25 млн., без да броим милионите в околностите.[21]

Транспорт[редактиране | edit source]

Местен возач на рикша
Ден без автомобили в Джакарта, 2010 г.

Джакарта има сериозни транспортни проблеми.[22] Градът все още страда от липсата на градски обществен транспорт поради дългото пригодяване на пътищата само за лични превозни средства.[23] Повечето пътувания се извършват по немоторизиран начин (най-вече пеша) или чрез различни видове обществени транспортни услуги на повикване.[24]

Вид транспорт Брой потребяващи (хил.)  % от населението
пеш 14 073 37,7
малък автобус 7 818 20,9
мотор 4 890 13,1
седанг или киджанг (джип) 2 783 7,5
среден автобус 2 012 5,4
голям автобус 1 224 3,3
оджек (моторно такси) 1 073 2,9
велосипед 787 2,1
училищен или компаниен автобус 466 1,2
икономичен влак 434 1,2
патас АС (автобус) 422 1,1
малко такси 298 0,8
омпренган 295 0,8
баджадж 217 0,6
бечак 202 0,5
пикап 131 0,4
такси 126 0,3
експресен влак 39 0,1
камион 33 0,1
друго 8 0,0
общо 37,330 100

Шосеен[редактиране | edit source]

Автобус на „TransJakarta“ пред хотел „Бандаран“

Джакарта страда от прекалено много трафик. През 1992 г. е въведено правило „3 в 1“, с което се забранява движението на коли с по-малко от 3 пътници по някои пътища.

Авторикшите или „баджадж“ (bajaj) се използват за транспорт по улиците на някои части от града. От края на 1940-те год. до 1991 г. те са популярен начин за градски транспорт.

През 1966 г. е имало над 160 000 велорикши (бечак, becak) по улиците на Джакарта и над 15 % от общата работна сила на града е съсредоточена в превоза с тях. През 1971 г. бечак са забранени на главните пътища, като скоро след това правителството издава пълна забрана за тях и броят им намалява значително, но продължават да съществуват. Кампания от 1990-1991 г. успява да ги премахне, но след икономическата криза от 1998 г. и непопулярните мерки на правителството да ги спре, някои хора се завръщат към тях.[25]

Системата за бърз автобусен транспорт (БАТ) „TransJakarta“ (известна и като „Busway“) е развита чрез реформи за развитие по модела на системата „TransMilenio“ в Богота.[26] Първата линия за БАТ в Джакарта е открита през януари 2004 г. и свързва кварталите Блок М и Джакарта Кота и е последвана от още 2 линии през 2006 г. и отворените на 31 декември 2010 г. коридори 9 и 10. Градското управление планира да направи общо 14 коридора за 10-тилетие и да превърне системата в Джакарта в една от най-бързите в света транспортни мрежи от този тип.

В процес на строеж е околовръстен път, по-голямата част от който вече е пусната в употреба. Пътища свързват Джакарта с Международно летище Сукарно-Хата и пристанищата в Мерак и Тангеренг на запад, Богор и Пунчак на юг и районите Бекаси, Чикаранг, Караванг, Чикампек, Пурвакарта и Бандунг на изток.

Железопътен[редактиране | edit source]

Гара Гамбир

Железопътният транспорт на дълги разстояния и трамваите са първите видове железопътен транспорт в Джакарта, прокарани още по времето на нидерландската колонизация. Докато трамваите са заменени от автобуси след обявяването на независимостта, железопътните линии продължават да свързват града с околностите и другите градове на о. Ява. Околните градове се обслужват от KRL Jabotabek, система за бърз обществен ЖП транспорт, използваща линии и станции в и около Джакарта. Големи железопътни гари са Гамбир, Джакарта Кота, Джанитегара, Пасар Сенен, Мангарай и Танах Абанг. През пиковите часове системата доста надвишава възможностите си и често става претъпкване.

2 линии от Еднорелсовата система на Джакарта са в процес на строеж. Има планове и за система с двулинейно метро.

Въздушен[редактиране | edit source]

Международно летище Сукарно-Хата е основното летище в Голяма Джакарта. То е наречено на първия президент на Индонезия Сукарно и неговия вицепрезидент Мохамед Хата. Индонезийците често го наричат Ченгкаренг. Кодът на летището по IATA CGK идва от името на квартала Ченгкаренг в Североизточна Джакарта. Това е най-оживеното летище в Индонезия и всяка година поема над 30 млн. пътници. Международно летище Халим Перданакасума (IATA: HLP) поема полетите на знаменитостите и президентите. В областта Джабодетабек се ползват още летище Пондок Чабе и писта за кацане на самолети на о. Пулау Панджанг, част от Хилядата острова.

Речен[редактиране | edit source]

На 6 юни 2007 г. градската управа пуска в употреба Waterway - нова транспортна лодка по река Чиливунг.[22][27]

Морски[редактиране | edit source]

Основното пристанище за морския транспорт в Джакарта е пристанище Танджунг Приок.

Забележителности[редактиране | edit source]

Джакарта е основно град на бизнес и политика. Старата част на града се е изградила като известна туристическа дестинация.[28] Градската управа обаче вижда възможност да развие репутацията на града като център за туризъм и услуги. Има много нови подобрения в инфраструктурата, сгради за развлечение и хотели и ресторанти от световна класа във връзка със развитието на туризма в Джакарта. Градът има също така много обекти на историческо и културно наследство.[29]

Националният паметник, който е издигнат в центъра на площад „Мердека“, централния парк на града. Близо до паметника се намира статуя на героя Арджуна Виджая от епоса „Махабхарата“ на колесница и фонтан. По- на юг се намира „Джалан Тамрин“, главният булевард на Джакарта, и статуята „Селамат Датанг“ („Добре дошли“ на индонезийски) върху фонтан в центъра на кръстовище с кръгово движение пред хотел „Индонезия“. Други известни забележителности са джамията „Истиклял“, катедралата и Паметникът на папуаското освободително движение. Сградата Wisma 46 в центъра на града е най-високата сграда в Джакарта и цяла Индонезия. Туристически атракции са още Таман Мини Индонезия Индах, зоопаркътРагунан“, Старият град и комплексът Ancol Dreamland на брега на залива Джакарта.

Повечето туристи в Джакарта са жители на Индонезия, най-вече от съседните провинции Западна Ява, Бантен, Лампунг и Централна Ява. Като своеобразна порта към Индонезия Джакарта е спирка за чуждестранните туристи на път към известните индонезийски туристически дестинации Бали и Джогджакарта. Повечето чуждестранни туристи от съседни страни от АСЕАН посещават града, за да пазаруват, тъй като той е известен със своите евтини, но доброкачествени продукти, най-вече платовете, занаятчийската продукция и дрехите.

В Джакарта са построени много молове, други търговски центрове и традиционни пазари.[30] Най-големите паркове са Суропати,[31] Лапаган Бантенг[32] и Медан Мердека (Монас).[33]

Известни личности[редактиране | edit source]

Починали в Джакарта
Други

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jabotabek. // Provinsi DKI Jakarta. Посетен на 8 December 2010.
  2. а б After census city plans for 9.5 million. // Jakarta Pos. Посетен на 2010-04-27.
  3. The World According to GaWC 2008. // Globalization and World Cities Study Group and Network (GaWC). Loughborough University. Посетен на 2009-12-07.
  4. Based on Governor Decree in 2007, No. 171. taken from Statistics DKI Jakarta Provincial Office, Jakarta in Figures, 2008, BPS Province of DKI Jakarta
  5. The Tides: Efforts Never End to Repel an Invading Sea
  6. Key to Jakarta's floods: Basin flood management
  7. Asian News. // Asiaviews. Посетен на 2010-04-27.
  8. Floods in DKI Jakarta Province, updated 19 February 2007 Emergency Situation Report No. 6. // ReliefWeb, 2007-02-19. Архив на оригинала от 2007-05-10.
  9. 1996 2007 Global Register of Major Flood Events. // Dartmouth Flood Observatory. Dartmouth College.
  10. Asia. // Bloomberg.com, 2007-02-04. Посетен на 2010-04-27.
  11. Three killed, 90,000 evacuated in Jakarta floods: officials - Yahoo! News[мъртъв линк]
  12. Disease fears as floods ravage Jakarta[мъртъв линк]
  13. Jakarta Flood Feb 2007 « (Geo) Information for All[мъртъв линк]
  14. http://www.dartmouth.edu/~floods/Archives/2007sum.htm
  15. Sundakala: cuplikan sejarah Sunda berdasarkan naskah-naskah “Panitia Wangsakerta” Cirebon. Yayasan Pustaka Jaya, Jakarta, 2005.
  16. а б History of Jakarta. // BeritaJakarta.
  17. а б в г Jakarta in Figures. Statistics DKI Jakarta Provincial Office, Jakarta, 2008.
  18. World Weather Information Service - Jakarta. //
  19. "After census city plans for 9.5 million". Jakarta Pos
  20. Far Eastern Economic Review, Asia 1998 Yearbook, p. 63.
  21. а б Williamson, Lucy. Jakarta begins river boat service. // BBC News. 6 June 2007.
  22. Transportation Issues and Future Condition in Tokyo, Jakarta, Manila and Hiroshima (PDF). // Посетен на 2010-05-11.
  23. [Technical Report Table 1.3.2 of the Study on Integrated Transportation Master Plan for Jabodetabek (SITRAMP), undertaken by Pacific Consultants International and ALMEC Corporation on behalf of the Indonesian National Development Planning Agency (BAPPENAS) and the Japan International Cooperation Agency (JICA), 2004],
  24. Azuma, Yoshifumi (2003). Urban peasants: beca drivers in Jakarta. Jakarta: Pustaka Sinar Harapan.
  25. Lo, Ria Hutabarat (2010). "The City as a Mirror: Transport, Land Use and Social Change in Jakarta" Urban Studies 47(3): 529-555.
  26. Jakarta gets its first klong taxis. // Bangkok Post. The Post Publishing Public Co.
  27. Asia Rooms
  28. Welcome to Jakarta
  29. Jakarta Malls and Shopping Centers - luxury shopping in Jakarta, Indonesia. // Expat.or.id. Посетен на 2010-04-27.
  30. Taman Suropati (Indonesian). // deskominfomas. Jakarta.go.id.
  31. Taman Lapangan Banteng (Indonesian). // deskominfomas. Jakarta.go.id.
  32. Taman Medan Merdeka (Indonesian). // Dartmouth deskominfomas. Jakarta.go.id.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jakarta“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.