Бахрейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
مملكة البحرين
Знаме на Бахрейн
Герб на Бахрейн
(знаме) (герб)
Девиз: -نشيد وطني بحريني‎
(Нашият Бахрейн!)
Местоположение на Бахрейн
География и население
Площ 750 km²
(на 175-то място)
Столица Манама
Най-голям град Манама
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 760 168
(на 158-мо място)
Гъстота на нас. 987 д./km²
Управление
крал Хамад ибн Иса ал Халифа ал Танни
министър-председател Халифа ибн Салман ал Халифа
История
Независимост
-призната
от Великобритания
15 август 1971
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 20,590 млрд
(на 124-то място)
БВП на човек (ППС) 19 817 $[1]
Валута Бахрейнски динар (BHD)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .bh
Телефонен код 973

Кралство Бахрейн е малка островна държава, разположенав близост до западния бряг на Персийския залив. Това е архипелаг, където най-големият остров е Бахрейн (55 километра дължина и 18 километра широчина. Саудитска Арабия се намира на запад и е свързана с Бахрейн, чрез мост построен от крал Фахд. Иран се намира 200 км на север от Бахрейн, отвъд залива. Полуостровът на Катар е на югоизток към залива на Бахрейн. Планираният мост между Катар и Бахрейн ще свързва двете държави и ще се превърне в най-дългият морски мост. Населението през 2010 г. възлиза на 1,234,571, включително 666 172 чужди граждани.

Бахрейн се смята, че е на място на древната земя на цивилизацията на Дилмундите. Бахрейн бил създаден под ръководството на успелите персийски империи, Партите и Сасанидите. Бахрейн е една от първите области, които да приемат исляма в 628 сл.хр. След успешен период на арабско управление, страната е окупирана от португалците през 1521. Португалците по-късно били прогонени, през 1602 г., от Шах Абас I от Сефевидската империя. През 1783 г. племето Бани Утба завзели Бахрейн от персите и е бил управлявана от кралското семейство Ал Халифа, с Ахмед Ал Фатех, който бил първия Хаким на Бахрейн. В края на 1800 г., след поредица успешни договори с британците, Бахрейн станал протекторат на Обединеното кралство. След оттеглянето на британците от региона в края на 1960, Бахрейн обявил независимостта си през 1971 година. Бахрейн е бил обявен за царство през 2002 година. От началото на 2011 г., страната преживя многобройни протести и безредици, вдъхновени от Арабската пролет, особено от страна на преобладаващата част от населението Шиа.

Бахрейн днес има висок индекс на човешко развитие (48-ми в света) и Световната банка го определя като държава с висок икономически доход. Бахрейн е член на Организацията на обединените нации, Световната търговска организация, на Арабската лига, Движението на необвързаните държави, Организацията на ислямската конференция, както и член-основател на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив. Бахрейн бил определен като основен съюзник извън НАТО от администрацията на Джордж У. Буш през 2001 година.

История[редактиране | edit source]

Преди ислямски период[редактиране | edit source]

Населена по време на древните времена . Бахрейн окупира стратегически места на Персийския залив. Тя е най-доброто пристанище , намиращо се между Тигър, река Ефрат и Оман, източник на мед през древните времена . Бахрейн е асоциирана с цивилизацията Дилмун , през бронзовата ера Бахрейн е търговски център свързващ Месопотамия и долината Инд. По – късно е била завладяна от асирийците и вавилонците. От VI до III век П.Х. , Бахрейн е присъединен към Персийската империя от династия на Ахаменидите.

Изгряването на Бани Утба[редактиране | edit source]

През 1783 г. Насър Ал-Махкур , владетел на Бахрейн и Бушир, губи островите на Бахрейн от племето Бани Утба . Бахрейн не е непозната територия за племето Бани Утба, те са живели по тези територии още през XVII век.

Стъпването на Ал Халифa[редактиране | edit source]

Семейството Aл Халифа се мести в Бахрейн през 1797. Първоначално, те са живели в Ум Касър, където плячкосват кервани в Басра и пиратски кораби в Шат ал Араб, докато турците ги прогонват в Кувейт, където остават до 1766г. През 1820 г. фамилията Ал Халифа е призната от Великобритания.Въпреки това, след десет години те са били принудени да плащат годишен данък на Египет. През 1860 г. Великобритания се опитва да завладее Бахрейн. Владетелят Ал Халифа изпраща писма до персийците и Отоманската империя , за защита на Бахрейн от британската инвазия.В крайна сметка Великобритания побеждава Бахрейн и полковник Пели подписва договор с Ал Халифа,в следствие, на което Бахрейн е под британско управление и защита. След войната между Катар и Бахрейн през 1868 г., британските представители подписват друго споразумение с Ал Халифа. В договора се уточнява , че владетелят не може да се разпорежда с всеки на своя територия , с изключение на Обединеното кралство и не може да влиза в отношения с чуждестранно правителство без британско съгласие. В замяна на това Британската империя обещава да защитава Бахрейн от цялата агресия , идваща от морето и да оказва подкрепа в случай на земна атака. По-важното е, че британската империя обещава да подкрепи управлението на Ал Халифа в Бахрейн.Пълното господство на Великобритания над Бахрейн дава наченки за бунтове у народа на Бахрейн срещу империята. Първият бунт и широко въстание се състоят през март 1895г. срещу шейх Иса бин Али, след това началник на Бахрейн.

Реформите в началото на XX век[редактиране | edit source]

През 1911 г. група търговци от Бахрейн искат ограничения за британското влияние в страната, последствие те биват арестувани и изпратени в индийски затвор. През 1923 г. британската империя заменя шейх Иса бин Али със сина му. Три години по-късно британците поставят страната под върховенството на Чарлз Белгрейв, който работи като съветник на владетеля до 1957.Съветите на Белгрейв водят до редица реформи, като например създаването на първото модерно училище в страната през 1919 г., първото училище за момичета в Персийският залив и премахване на робството.

Откритието на нефт и Втора световна война[редактиране | edit source]

Бахрейн участва във Втората световна война на страната на съюзниците, присъединявайки се на 10 септември 1939 година. На 19 октомври 1940 г., четири италиански бомбардировача SM.82s бомбардират Бахрейн и петролни находища в Дахран (Саудитска Арабия), в следсвтие на тази атака съюзниците решават да поставят войски, които да защитават Бахрейн в случай на следваща атака.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

След Втората световна война, се увеличават анти-британски настроение и се разпространяват бързо из арабския свят, което води до безредици в Бахрейн. През 1948 г., след нарастващите военни действия и грабежи, повечето членове на еврейската общност в Бахрейн изоставят имотите си и са евакуирани в Бомбай, по-късно се установяват в Израел и Обединеното кралство. През 2008 г. кралят на Бахрейн призова бахрейнските евреи в чужбина, САЩ и Великобритания, да се завърнат в страната срещу предложена коменсация и гражданство. През ноември 1957г. иранският парламент приема закон, чрез който се декларира Бахрейн да бъде 14-та провинция на Иран, с две празни места, разпределени за своите представители. Това действие, причинява множество проблеми за Иран в международни отношения, особено с ООН, Великобритания, Саудитска Арабия, както и редица арабски страни. През 1965 г. Великобритания започва диалог с Иран за определяне на техните граници в Персийския залив.

Независимост[редактиране | edit source]

На 15 август 1971 г., Бахрейн обявява независимостта си и подписва нов договор за приятелство с Великобритания. Бахрейн се присъединява към ООН и Арабската лига по-късно през годината. През 1981 бахрейнски шиити фундаменталисти организират неуспешен опит за преврат. Народно въстание настъпило между 1994 г. и 2000 г., в която леви, либерали и ислямисти обединяват сили. Хамад бин Иса ал Халифа става емир на Бахрейн през 1999 година. На референдума на 14 февруари масово е гласувано, за демократични избори. За първи път се дава глас на жени . Над 100 000 протестиращи участваха в демократичен марш на 22 февруари 2011 година. Страната участва във военни действия срещу талибаните през октомври 2001 г. чрез прилагане на фрегата в Арабско море за спасителни и хуманитарни операции. В резултат на това през ноември същата година, администрацията на САЩ президентът Джордж Буш е определя Бахрейн като "основен съюзник извън НАТО". След политическата либерализация на страната, Бахрейн договаря споразумение за свободна търговия със САЩ през 2004 година.

География[редактиране | edit source]

Като цяло Бахрейн е равен и сух архипелаг в Персийския залив, на изток от Саудитска Арабия. Той се състои от ниска равнина пустинята, нараства леко до ниско централният склон, с най-висока точка 134 м. (планината на пушека). Бахрейн имал обща площ от 750 кв. км., но поради мелиорациите, площта се увеличава до 767 кв. км., което е малко по-голям от остров Ман.

Често описван като архипелаг от 33 острова, обширни проекти за мелиорации променили това. До август 2008 г. броят на островите и островните групи са се увеличили до 84. Бахрейн не споделят сухопътната граница с друга страна, но има 161 км. крайбрежие. Страната също така притежава 22 км. от териториалното море и на 44км. прилежащата зона. Големите островина Бахрейн са Бахрейн, Мухарая, Уман Насан и Ситрах. Бахрейн има мека зима и много горещо, влажно лято. На страната на природните ресурси включват големи количества нефт и природен газ, както и риболов в офшорни води. Обработваемата земя представлява само 2,82% от общата площ.

92% от Бахрейн е пустиня с периодични засушавания и прашни бури, основните природни опасности за бахрейнците. Екологичните проблеми, пред които са изправени жителите на Бахрейн включват опустиняването в резултат от влошаване на ограничена обработваема земя, рушенето на бреговете (увреждане на бреговата линия, коралови рифове и морската растителност) в резултат на нефтени разливи и други, петролни рафинерии, разпределителни станции, както и незаконни мелиорации на места като Тубли Бей.

Свръх-използване на водоносния хоризонт Дамам, главният водоносен хоризонт в Бахрейн, е довело до неговото засоляване от прилежащите бракични и солени водни маси. Хидрохимическите проучвания определят местоположението на източниците засоляване на водоносния хоризонт и опредеят техните сфери на влияние. Разследването показва, че качеството на водата в водоносния хоризонт е значително изменено, както подземните потоци от северозападните части на Бахрейн, където водоносният хоризонт получава водата си, от страничен долен слой от Източна Саудитска Арабия, до южните и югоизточни части. Четири алтернативи за управление на качеството на подземните води, които са на разположение на водните власти в Бахрейн се обсъждат и техните приоритетни области са предложени, в зависимост от вида и степента на засоляване на всеки източник.

Климатът на Бахрейн е сух тропичен, валежите са много малко. Температурите през лятото достигат 40° C, а често надхвърлят и 45. Зимите са меки, с температури, вариращи от 10 до 20° C.

Политика[редактиране | edit source]

Бахрейн е конституционна монархия начело с крал, шейх Хамад бин Иса ал Халифа. Той се радва на много права на изпълнителната власт, които включват назначаването на министър-председателя и министрите му, командващ армията, да бъде председател на Висшия съдебен съвет, назначаване на горната половина на парламента и подбор на избраната долната половина.

Ръководителят на правителството е неизбираемият министър-председател, шейх Халифа бин Салман ал Халифа, чичото на сегашния крал, който е служил в тази позиция от 1971 г., което го прави министър-председателят с най-дълъг стаж в света. През 2010 г. около половината от правителството било съставено от семейството на Ал Халифа.

Бахрейн има двукамарно Народно събрание, състоящо се от Съвета Шура (Меджлис Ал Шура) с 40 места и Съвета на представителите (Меджлис Ал Нуваб) с 40 места. 40-те членове на Шура се назначават от краля. В Съвета на представителите, 40 членове се избират с абсолютно мнозинство в еднолични избирателни райони, да служат 4-годишен мандат. Назначеният съвет упражнява "де факто" вето върху избраните, защото проектите за актове трябва да бъдат одобрени от него, за да премине в закона. След това царят може да ратифицира и да издаде акт или да го върнете в срок от шест месеца до Народното събрание, където той може да премине в закона, ако са одобрени от две трети от двата съвета.

През 1973 г. в страната се провеждат първите парламентарни избори, но въпреки това, две години по-късно, късният емир разпуснал парламента и премахнал конституцията, след като отхвърлил закона Държавна сигурност. В периода между 2002 г. и 2010 г. е имало три парламентарни избори. Първият, който се провел през 2002 г. бил бойкотиран от опозицията, Ал Вефая, която спечелила мнозинството, през 2006 г. и трети през 2010 година. В 2011 г. изборите се провели с цел да заменят мястото на 18 членове на Ал Вефая, които подали оставка в знак на протест срещу правителството на репресиите.

С отварянето на политиката видели големи печалби за шиити и сунити ислямисти в избори, които им дали парламентарна платформа, за да преследват своите политики. То дало нова значимост на духовници в рамките на политическата система, като най-висш религиозен водач Шиа шейх Иса Касим, играел важна роля. Това било особено очевидно, когато през 2005 г. правителството отменило клонът на Шиа, след като над 100 хиляди шиити излезли на улиците. Ислямистите се противопостави на закона, тъй като "нито избрани депутати, нито правителството има властта да промени закона, защото тези институции биха могли да тълкува погрешно словото Божие". Законът бил подкрепен от жените активисти. Те успели да организират митинг, на който присъствали 500 участници. Гада Джамшер, водеща активистка казала, че правителството е използвало закона като "инструмент за договаряне с опозиционните ислямски групи".

Анализаторите на демократизация в Близкия изток цитират позовавания на ислямистите да бъдат уважавани правата на човека, в тяхната обосновка за тези програми, като доказателство, че тези групи може да служат като прогресивна сила в региона. Някои от ислямистките партии били особено критични към правителствената готовност да подписва международни споразумения, като Международната конвенция на ООН за граждански и политически права. На извънредна сесия на парламента през юни 2006 г., за да обсъдят ратификацията на Конвенцията, Шейх Адел Моувда, бившият лидер на Салафистката страна, Асалах, обяснил възраженията на партията: "Конвенцията била създадена от враговете ни, Бог да ги убие всички, за да служат нуждите си и да защитават своите интереси, а не нашите. Така, защо имаме очи от американското посолство, по време на нашите сесии, за да се гарантира,че неща се люлеят по техния път".

Икономика[редактиране | edit source]

Според доклад от януари 2006 г. от Организацията на Обединените Нации Икономическа и Социална Комисия за Западна Азия, Бахрейн е най-бързо развиващата се икономика в арабския свят. Бахрейн има най-свободната икономика в Близкия изток и е дванадесетата най-свободна и в целия свят, въз основа на индекса на икономическата свобода от 2011, публикувана от Херитедж Фундатион /Лол Стреет Джорнал.

Икономическите условия се колебаели с променящата се цена на петрола от 1985 г., например, следвайки кризата в [[Персийския залив през 1990-91. С високо развитите си съоръжения за комуникация и транспорт, Бахрейн е дом на редица мултинационални фирми и строителни индустриални проекти. Голяма част от износа се състои от петролни продукти, направени от внос на суров петрол, което съставлявало 51% от внасяния в страната през 2007 г. Бахрейн е силно зависима от вноса на храни за изхранването на нарастващото население. Тя разчита основно на вноса на месо от Австралия и също внася 75% от плодовете за консумация. Тъй като само 2,9% от земята в страната е обработваема, селското стопанство допринася за 0,5% от БВП на Бахрейн.

През 2004 г. Бахрейн подписва САЩ - Бахрейн Споразумение за свободна търговия, което ще доведе до намаляване на някои търговски бариери между двете страни. Благодарение на комбинацията от световната финансова криза и протестите, темпът на растеж намалял до 2,2%, което било най-ниският темп на растеж от 1994 г.

Безработицата, особено сред младите хора и изчерпването на петрола, така и подземните водни ресурси са основни дългосрочни икономически проблеми. През 2008 г. безработицата била 4%, с 85% жени, които не са включени в общата сума. През 2007 г. Бахрейн станала първата арабска страна да въведе обезщетения за безработица, като част от поредица от реформи на трудовия министър, д-р Маджед Ал Алауи.

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинциите (губернаториите) на Бахрейн

Бахрейн е разделена на 5 провинции (губернатории). Това са:

  1. Столична провинция
  2. Централна провинция
  3. Ал Мухарак
  4. Северна провинция
  5. Южна провинция


Стопанство[редактиране | edit source]

Бахрейн е първата държава в Персийския залив, започнала добив на нефт за търговия, но днес националните нефтени запаси са силно намалели и е възможно в близките 10-20 години, да се изчерпят напълно. Благодарение на направените в миналото инвестиции бързо се развиват цветната металургия (алуминиева), и химическата промишленост. Най-бързо се развиват обслужващите отрасли - застрахователното и банковото дело, в които работят повечето от високообразованите бахрейнци. Мнозина се занимават с риболов, лов на бисери, животновъдство и отглеждане на тропични плодове в оазиси (фурми, нарове, смокини и др.).

Население[редактиране | edit source]

Населението на Бахрейн е арабско-мюсюлманско, обитаваща северната плодородна част на острова. Общо в Бахрейн живеят около 651 000 души.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бахрейн на сайта на МВФ. //

Външни препратки[редактиране | edit source]