Монархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кралство)
Направо към: навигация, търсене
Forms of government.svg
Форма на управление
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Монархия (на гръцки: μοναρχία„единовластие“: от μονος - „един“ и αρχειν - „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице — монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.). Обикновено се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вид на монархията: от почти никаква власт (парламентарна монархия като Великобритания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия).

Монархиите се различават още по начина на избиране на глава — по наследствена линия или чрез някакъв вид избори. Съответно първите наследяват короната по кръвна линия, а вторите биват избрани за определен период от време (най-често пожизнено) да управляват монархията. При наследствените монархии правото на владетеля над трона най-често се обяснява, като се използва твърдението, че монархът е избраник на боговете. Възможно е дори самият монарх да се почита като бог или като човек с божествен произход. Този култ често се среща в Античността — например в Древен Египет или Древен Рим, но продължава да се съществува и в Новото време — например в Китайската империя или до след Втората световна война - Япония.

Държавната доктрина или идеология на монархията (или стремеж към установяване на монархия) се нарича монархизъм или още роялизъм. Привърженик на подобна идеология се нарича монархист или роялист, а противникът — републиканец или антимонархист.

Към 2011 г. 44 страни в света имат монарси за държавни глави. Историческата форма на абсолютна монархия се практикува само в Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Свазиленд и Ватикана.

Признаци на монархията[редактиране | edit source]

Основните признаци на класическата форма на управление при монархията са:

  • съществуването на едноличен глава на държавата, ползващ се от своята власт пожизнено (цар, крал, император, шах)[1];
  • като правило наследствен (съгласно обичай или закон) ред на приемственост на върховната власт;
  • монархът олицетворява единството на нацията, историческата приемственост, представлява държавата на международната сцена;
  • юридически имунитет и независимост на монарха, които подчертават институцията на контрасигнатурата.

В много случаи, държави, традиционно считани за монархии, не удовлетворяват изброените признаци. Още повече, че в немалко случаи е трудно да се прокара ясна граница между монархия и република. Така например, изборни монархии като Рим от периода на принципата и Ржеч Посполита съхраняват и републиканските институции. Император първоначално е републиканска извънредна магистратура, а самото название Ржеч Посполита дословно се превежда като „република“.

История[редактиране | edit source]

„Правният говорител на Алтинга“ - Уилям Гършъм Колингуд. Картината е от XIX век и представя Скалата на закона в Тингвелир, Исландия, където се е събирал Алтингът, който е основан през 930 г. и функционира в днешно време.

Племенното царуване често се свързва със сакрални функции, така че кралят да изпълнява и задълженията на висш жрец. По този начин той често е смятан за родственик или син на боговете. Тези сакрални функции се перифразират и променят през Средновековието, за да оформят „божествените права на кралете“. , докато в Китай, Япония и Непал кралете продължават да се считат за богове до началото на съвремието.

Монархическата система е в контраст с парламентаризма, където се дава власт на събрания от свободни граждани, още от Античността. В Древността се срещат случаи на промяна на формата на държавно управление от монархия към подобна ранна форма на република. Така се случва с Древен Рим, който се превръща в Римска република през 509 г. пр. Хр., и Древната атинска демокрация, създадена през 500 г. пр. Хр.

При германските племена в Древността кралете също изпълняват сакрални функции. Те биват избирани сред изтъкнати и прославени мъже от знатни семейства. Избирането става чрез събрание, наречено тинг (thing или алтинг в Исландия). Подобни прояви на парламентаризъм западат по време на Европейските Средни векове, но все пак оцеляват под формата на регионални събрания като Исландската държава и Швейцарското Ландсгемайне, наречено по-късно Тагзатцунг. Съвременното завръщане към парламентаризма и републиката започва с премахването на английската монархия от Парламента на Англия през 1649 г., последвано от Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1792 г. По-голямата част от политиците на XIX в. са разделени на антимонархистично настроени радикалисти и монархистично настроени консерватори. Множество монархии са свалени през XX в. и то най-вече в началото или края на двете световни войни. Подобна участ застига и монархията в България по това време.

Видове монархии[редактиране | edit source]

По ограничение на властта[редактиране | edit source]

Елизабет II - монарх на парламентарна монархия
Абдула бин Абдул Азис - монарх на абсолютна монархия
  • Абсолютна монархия — монархия в която властта на монарха не е ограничена. При абсолютната монархия правителството или другите органи на властта са отговорни единствено пред монарха като държавен глава, а парламентът се явява само съвещателен орган или въобще не съществува.
  • Конституционна монархия — монархия, при която властта на монарха е ограничена от конституцията или неписано право или традиции. При нея реалната законодателна власт принадлежи на парламента, а изпълнителната — на правителството и на монарха едновременно. Конституционната монархия съществува в две форми: дуалистическа монархия (Австро-Унгарската империя 1867—1918 г., Япония 1889—1945 г., в днешно време — Мароко, Йордания, Кувейт) и парламентарна монархия (Великобритания, Дания, Швеция).
    • Дуалистична монархия (на латински: Dualis — двойствен) — конституционна монархия, в която властта на монарха е ограничена от конституцията, но монарха формално и фактически притежава големи властови пълномощия.
    • Парламентарна монархия — конституционна монархия, в която монархът изпълнява функциите си чисто номинално. При парламентарната монархия правителството е отговорно пред парламента, който е върховният държавен орган.

По традиционно устройство[редактиране | edit source]

Папа Бенедикт XVI - държавен глава на теократична монархия
  • Древноизточна монархия — първата в историята на човечеството форма на държавно управление, която има уникални и присъщи само за нея черти.
  • Феодална монархия (средновековна монархия) — последователно преминава през три периода на своето развитие: раннофеодална монархия, съсловно-представителна монархия, абсолютна монархия[2].
    • Раннофеодална монархия — хронологически първата в страните от северните части на Европа форма на държавно управление, съществувала както в периода на създаване на раннофеодалните империи, така и в последващия период на децентрализация[3].
    • Съсловно-представителна монархия — монархия, при която властта на монарха е ограничена не само от представители на васалите му, но и от представители на третото съсловие. Впоследствие, с прехода към наемни армии, се преобразува в абсолютна монархия.
    • Абсолютна монархия — монархия, при която продължават да съществуват съсловните привилегии, но не съществуват феодални владения, васално-ленна система и, в някои случаи (Англия, Франция), отсътства крепостното право.
  • Теократична монархия — монархия, при която политическата власт принадлежи на религиозния лидер. В такива страни господстващата религия се явява задължителна и нейните норми са главен закон. Примери за теократични монархии са християнска Ватикана, ислямска (Саудитска Арабия) и будистки Бутан (до 2008 г.).
  • Изборна монархия — монархия, при която следващия монарх не наследява властта автоматически (при смърт, оттегляне или край на пълномощията на предшестващия), а се избира (формално или реално). Фактически се явява междинна форма на управление между монархия и република.

Преимущества и недостатъци[редактиране | edit source]

За преимущества на монархията като форма на управление обикновено се изброяват:

  • Монархът, като правило, от детство е възпитаван в това, че в бъдеще ще стане върховния ръководител на държавата. Това му позволява да развие качества, необходими за тази длъжност и гарантира, че властта няма да бъде получена от некомпетентен или злонамерен човек, в хода на демократични машинации;
  • Заместването във властта произтича не на основание на интереси, а по случайността на рождението, което намалява възможността от проникването във властта на хора, за които тя се явява самоцел.
  • Монархът естествено е заинтересуван от това, да остави на сина си или дъщеря си процъфтяваща страна.

При сравнение с републиката се отличават и следните преимущества:

  • Монархията обезпечава единството и, като следствие, продължителността на системата на властта;
  • Монархът е над всяка политическа партия и по този начин е безпристрастна политическа фигура;
  • При монархията има повече възможности за изпълнение на дългосрочни промени в живота на държавата;
  • При монархията има повече възможности за фундаментални промени, които са необходими в дългосрочен план, но непопулярни в краткосрочен;

В сравнение с републиканската диктатура се наблюдават следните предимства:

  • След смъртта на монарха, наследникът почти винаги е известен, което намалява риска от политически катаклизми.

Недостатъци на монархията са:

  • Монархът не носи юридическа отговорност пред когото и да е за управлението си, което може да доведе до решения, които не отговарят на интересите на държавата.
  • Монарх може стане човек, който не се работи интересува от държавните дела, или е дете или психично болен
  • Монархията е зависима от обкръжението си, което е почти независимо от закона, и се подчинява само на волята на монарха.
  • Смъртта на бездетен монарх често означава тежка политическа криза с продължителни раздори и политически борби — за пример на такава криза може да служи Смутното време (1598—1613 г.) в Русия.
  • Положението на абсолютната монархия над законите прави останалите хора безправни, фактически народът е зависим само от волята на монарха.

Съвременни монархии[редактиране | edit source]

Европа[редактиране | edit source]

Африка[редактиране | edit source]

Азия[редактиране | edit source]

Америка[редактиране | edit source]

Океания[редактиране | edit source]

Монархии, премахнати в периода 19—21 век[редактиране | edit source]

19 век[редактиране | edit source]

Страна Последен монарх Година Забележки
1800-те
Flag of Kingdom of Kartli-Kakheti.svg Картли-Кахетинско царство Давид XII 1801 г. Държавата е присъединена към Руската империя.
Калмицко ханство Чучей Тундутов 1803 г. Държавата е анексирана от Руската империя.
Black St George's Cross.svg Кьолнско архиепископство Антон Виктор Държавите са секуларизирани в хода на Германската медиатизация.
Flag of the Prince-Bishopric of Münster.svg Мюнстерско епископство
Wappen Erzbistum Salzburg.png Залцбургско архиепископство Йероним фон Колоредо
Banner of the Electorate of Mainz.svg Майнцко архиепископство Карл Теодор Далберг
Red St George's Cross.svg Трирско архиепископство Клеменс Венцеслав Саксонски
Wappen Bistum Brixen.png Бриксенско епископство Франц Карл фон Спаур
Wappen Bistum Regensburg.png Регенсбургско епископство Юосиф Конрад фон Шрофенберг
Flag of Trento.png Трентско епископство Емануел Мария, граф фон Зун и Хоенщайн
Salzburg Wappen.svg Залцбургско курфюрство Фердинанд I 1805 г. Пресбургски мир
Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg Свещена Римска империя Франц II 1806 г. Император Франц II се отрича от престола.
Flag of Haiti 1964 (civil).svg Империя Хаити Жак I Десалин Държавата се разпада на две части.
Counts of Mark Arms.svg Графство Марк Фридрих Вилхелм III 1807 г. Държавите са анексирани от Френската империя.
Flag of the Kingdom of Etruria.svg Кралство Етрурия Людовик II
1810-те
Wappen Aschaffenburg.svg Княжество Ашафенбург Карл Теодор Далберг 1810 г. Парижки мирен договор от 1810 г.
Wappen Regensburg.svg Княжество Регенсбург Карл Теодор Далберг
Flag of the Netherlands.svg Кралство Холандия Людовик II Холандски Държавата е анексирана от Френската империя.
Geo imereti.JPG Имеретинско царство Соломон II 1811 г. Държавите са анексирани от Руската империя.
Табасаранско майсумство Мухамад 1813 г.
Flag of the Kingdom of Westphalia.svg Кралство Вестфалия Жером Бонапарт Кралството е ликвидирано от руски войски.
Flag of the Grandduchy of Berg (1806-1808).svg Велико херцогство Берг Луи I Херцогствата са ликвидирани от войските на Шестата коалиция.
Frankfurt-Grossherzogtum.PNG Велико херцогство Франкфурт Йожен Боарне
Flag of the Napoleonic Kingdom of Italy.svg Кралство Италия Наполеон I 1814 г. Парижки мирен договор (1815 г.)
Flag of the Grandduchy of Wurzburg.svg Велико херцогство Вюрцбург Фердинанд III С решение на Виенския конгрес, херцогството е присъединено към кралство Бавария.
Flag of the Principality of Leyen (1806-1813).svg Княжество Лейен Филип Францис С решение на Виенския конгрес, държавата е присъединена към Австрийската империя.
Flag of the Principality of Lucca (1805-1809).svg Княжество Лука и Пиомбино Елиза Бонапарт Парижки мирен договор (1815 г.)
King of Kandy.svg Канди Шри Викрама Раджасингх 1815 г. Зържавата влиза в състава на Британски Цейлон.
Flag of France.svg Френска империя Наполеон I Бонапарт След поражението на Наполеон при Ватерло, той е свален от трона и изпратен на заточение на остров Света Елена. Империята е възстановена през 1852 г.
Flag of the Duchy of Warsaw.svg Варшавско херцогство Фридрих Август I Херцогството е ликвидирано след Виенския конгрес.
Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg Неаполитанско кралство Фердинанд VI 1816 г. Държавите са обединени в Кралство на двете Сицилии.
Bandiera del Regno di Sicilia 4.svg Кралство Сицилия Фердинанд III
1820-те
Kingdom of Haiti flag (1811).gif Кралство Хаити Анри I Кристоф 1820 г. След самоубийството на крал Анри I, държавата е присъединена към република Хаити.
Flag of the Maratha Empire.svg Маратхска империя Шах II Влиза в състава на Британска Индия.
Flag of Mexico (1821-1823).svg Мексиканска империя Агустин I 1823 г. Императорът се отрича от престола.
Banner of Guria.png Гурийско княжество Давит I Гуриели 1829 г. Княжеството е анексирано от Руската империя.
1830-те
Flag of the Emirate of Soran.svg Емирство Соран Мухамед Паша Мир Кор 1835 г. Емирството е завоювано от Османската империя.
1840-те
Илисуйски султанат Даниял бек 1844 г. Държавата е анексирана от Руската империя.
Flag of the Duchy of Lucca.svg Херцогство Лука Карл I 1847 г. Влиза в състава на Тоскана.
Flag of France.svg Кралство Франция Луи-Филип I 1848 г. Февруарска революция от 1848 г.
Nishan Sahib.svg Сикхска империя Дулип Сингх 1849 г. Втора англо-сикхска война
1850-те
Flag of Hohenzollern-Hechingen and Sigmaringen.png Графство Хоенцолерн-Зигмаринген Фридрих Вилхелм IV 1850 г. Държавите влизат в състава на кралство Прусия.
Flag of Hohenzollern-Hechingen and Sigmaringen.png Графство Хоенцолерн-Хехинген
Flag of the Mughal Empire.svg Империя на Великите моголи Бахадур Шах II 1857 г. След въстанието на сипаите, падишахът е свален от власт.
Flag of Haiti (1849-1859).png Империя Хаити Фостен I Сулук 1859 г. Император Фостен I се отрича от престола.
Flag of the Grand Duchy of Tuscany (1840).svg Велико херцогство Тоскана Фердинанд IV В резултат на революциято, държавите са обединени в Обединени провинции на Централна Италия.
Flag of the Duchy of Modena.svg Моденско херцогство Франческо V д’Есте
Flag of the Duchy of Parma (1851-1859).svg Пармско херцогство Роберт I
Civil ensign of the Principality of Moldavia (1834-1861).png Молдавско княжество Александър Йоан I Държавите са обединени в Обединено княжество Влашко и Молдова
Civil ensign of the Principality of Wallachia, 1834.png Влашко княжество
Caucasian Imamate.svg Северокавказки имамат Шамил Държавата е завоювана от Руската империя.
Geo svan.JPG Княжество Сванетия Тенгиз Дадешкелиани Княжеството е анексирано от Руската империя.
1860-те
Казикумухско ханство Аглар ибн Умар 1860 г. Ханството е анексирано от Руската империя.
Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1860).svg Кралство на двете Сицилии Франциск II 1861 г. Държавата е завоювана от Сардинското кралство.
Flag of the Kingdom of Araucanía and Patagonia.svg Кралство Араукания и Патагония Аврелий Антоний I 1862 г. Кралството е ликвидирано от чилийски и аржентински войски.
Flag of Principality of Abkhazia.jpg Абхазко княжество Михаил 1864 г. Държавите са анексирани от Руската империя.
Кюринско ханство Юсуф бек
31px Аварско ханство Ибрахим хан I Държавата е завоювана от Руската империя.
Flag of Kingdom of Lombardy-Venetia.gif Ломбардско-Венецианско кралство Франц Йосиф I 1866 Cтава част от кралство Италия.
Flag of Hanover 1837-1866.svg Кралство Хановер Джордж V Държавите са анексирани от кралство Прусия.
Flag of Hesse.svg Курфюрство Хесен-Касел Фридрих Вилхелм I
Flagge Herzogtum Nassau (1806-1866).svg Херцогство Насау Адолф
Flag of Mexico (1864-1867).svg Мексиканска империя Максимилиан I 1867 г. Императорът е хванат и разстрелян.
Flag of the duchy of Limburg (19th century).png Херцогство Лимбург Вилем III Държавата влиза в състава на кралство Нидерландия съгласно Лондонския договор.
Знамя Мегрелии.gif Мегрелско княжество Николай I Дадиани Държавите са анексирани от Руската империя.
Тарковські.png Тарковско шамхалство Шамсуддин
Мехтулинско ханство Рашид хан
1870-те
Flag of the Papal States (1808-1870).svg Папска област Пий IX 1870 г. Държавата е завоювана от кралство Италия
Flag of France.svg Френска империя Наполеон III Септемврийска революция
Ottoman flag.svg Илийски султанат Алахан Султан 1871 г. Султанатът е ликвидиран от войските на Руската империя.
Flag of Spain.svg Кралство Испания Амадей I 1873 г. Кралят се отрича от престола. Монархията е възстановена през 1874 г.
Bandera de Kokand.svg Кокандско ханство Насир ад-дин-хан 1876 г. Ханството е завоювано от Руската империя.
Ottoman flag.svg Йеттишар Магомет Якуб бек Бадаулет 1877 г. Държавата е завоювана от империята Цин.
31px Зулуско кралство Кечвайо 1879 г. Монархията е ликвидирана в резултат на Англо-зулуските войни.
Ryukyu Islands flag 1875-1879 cswb.svg Държава Рюкю Сьо Тай Държавата е анексирана от Японската империя.
1880-те
Flag of the Tahiti Protectorate 1843-1880.svg Кралство Таити Помаре V 1880 г. Кралят предава цялата кралска власт на френската администрация.
Flag of Burmese Empire (1853-1876).svg Бирманска империя Тибо 1885 г. Държавата е завоювана от англичаните.
Flag of Empire of Brazil (1822-1870).svg Бразилска империя Педру II 1889 г. Императорът се отрича от престола.
1890-те
Flag of Hawaii.svg Кралство Хаваи Лилиуокалани 1893 г. Държавен преврат.
Flag of Rarotonga 1888-1893.svg Кралство Раротонга Макеа Такау Арики Държавата е анексирана от Британската империя.
Flag of the Principality of Trinidad.svg Княжество Тринидад Джеймс I 1895 г. Властта на острова преминава в ръцете на англичаните.
Merina Kingdom flag.svg Кралство Имерина Ранавалуна III 1896 г. Кралството е обявено за френска колония.
Flag of the Benin Empire.svg Бенинско царство Идугбова 1897 г. Държавата е завладяна от англичаните.

20 век[редактиране | edit source]

Страна Последен монарх Година Забележки
1900-те
31px Кралство Дахомей Аголи Агбо 1900 г. Кралството е завоювано от Франция
Flag of the Aro Confederacy.svg Конфедерация Аро Кану Окоро от Арочукву 1902 г. Държавите в конфедерацията са завоювани от Великобритания.
Flag of Ashanti.svg Федерация Ашанти Премпе I
Flag of the Aceh Sultanate.png Султанат Ачех Мухамад III Дауд Шах 1903 г. Султанатът е завоюван от Холандия.
Flag of Congo Free State.svg Свободна държава Конго Леополд II 1908 г. Държавата е продадена от краля на правителството на Белгия.
1910-те
Flag Portugal (1830).svg Кралство Португалия Мануел II 1910 г. Португалска революция (1910)
Flag of Korea (1882-1910).svg Корейска империя Сунджон Договор за присъединяване на Корея към Япония
China Qing Dynasty Flag 1889.svg Велика Цинска империя Пу И 1912 г. Синхайска революция
Flag of the Principality of Samos (1834–1912).svg Княжество Самос Темистоклис Софулис Акт за обединение на княжеството с Гърция.
Flag of Albania (1914-1920).svg Княжество Албания Вилхелм I 1914 г. Монархията е възстановена през 1928 г. (Албанско кралство)
Flag of the Kingdom of Kongo.svg Конго Мануел III Държавата е ликвидирана от португалските войски.
Late 19th Century Flag of Sulu.svg Султанат Сулу Джамал ал-Кирам II 1915 г. Султанът отстъпва властта на английската корона.
Полско царство Николай II Окупирано от германско-австрийски войски и на негово място е създадено Полско кралство.
YuanFlag1.svg Китайска империя Юан Шикай 1916 г. Юан Шикай обявява възвръщане на длъжността на президента.
Flag of Russia.svg Руска империя Николай II 1917 г. Февруарска революция
Flag of Russia.svg Велико княжество Финландия
Flag of the Kingdom of Montenegro.svg Черногорско кралство Никола І 1918 г. Референдум за премахването на краля и обединение със Сърбия

Съпътстващи понятия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кутафин О. Е. Основы государства и права. — М., 1994.
  2. Черниловский З. М. Всеобщая история государства и права. М., 2002 г. — С. 115, 141, 160.
  3. БСЭ, ст. «Государство»

Външни препратки[редактиране | edit source]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на монархия