Феод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Феод (също — лен; късно латински: feodum, feudum; франкски: fehu-ôd, френски: fief, английски: fee, немски: Zehn; в буквален превод: добитък, имущество) [1] е средновековен институт, намерил широко приложение, като означение на поземлен имот и/или фискален приход, работен и/или даван от сеньора (известен още като "сюзерен") на васала (поданика на господаря). Поземленият имот може да е собствен или владян.

От 8 век насетне раздаването на феоди става масово явление в Европа. Първоначално феодите започват да се преотстъпват от владетелите на васалите, като награда за верноподаничество или срещу някакво задължение по служба към сюзерена. Постепенно те стават пожизнени, а от средата на 10 век се ѝ наследяват от най-големия син на починалия васал, след като положи клетва за вярност към сюзерена и заплати релеф за земята (ленна такса).

По времето на Хенри II в Англия ленната такса станала значителен приход в царската хазна. Това довежда до недоволство на бароните, които по времето на сина му Джон Безземни издействат подписването на първата Велика харта на свободите на 15 юни 1215 г., гарантираща конституционно гражданските права и свободи пред кралската власт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. История на средните векове, София.. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.

Вижте също[редактиране | edit source]