Наследствено право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Наследственото право е съвкупност от правни норми, които уреждат правоотношенията, възникващи по повод смъртта на лице, по силата на които de jure се разпределя имуществото на това лице.

Лицето чието имущество се разпределя е наследодател, а лицата в чийто патримониум постъпва дял от наследството са наследниците, като отношенията по повод на наследството се уреждат по силата на правото на наследяване.

Наследственото правоотношение под формата на наследяване се развива между наследниците по повод на наследството, а правопораждащия юридически факт е смъртта на наследодателя.

В България основния нормативен акт уреждащ правото на наследяване е Законът за наследството от 1949 г., а предходния стар закон е от 1889 г.

Източници[редактиране | edit source]