Херцогство Крайна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Херцогство Крайна до 1918 г.
Херцогство Крайна с Австро-Унгария

Херцогство Крайна (на немски: Herzogtum Krain, на словенски: Vojvodina Kranjska, на латински: Carnia, Carniolia) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Крайна, Австрия от 1364 до 1918 г.

На север Херцогството Крайна е граничело с херцогствата Каринтия и Щирия.

След смъртта на Хайнрих от Каринтия (+ 1335 г.) от род Майнхардини, който не оставя мъжки последници, Крайна отива на Хабсбургите.

От 1364 г. по нареждане на Рудолф IV и Privilegium maius Крайна е наричана херцогство. Рудолф IV основава на 7 април 1365 г. в Долна Крайна на Крка на него наречения град Рудолфсверт, днешния Ново местоСловения). През 1374 г. Хабсбург, въз основа на сключения наследствен договор от 1363/1364 г. от граф Алберт IV от младата (албертинска) линия на Майнхардините от Горица, наследява Виндиш марка, Бела марка (Мьотлинг) и Пивка. Тези територии се управляват заедно с Крайна и по-късно са в състава на Херцогство Крайна.

При двете наследствени подялби на Хабсбургите между 14 и 16 век Крайна е част от Вътрешна Австрия и се управлява от Грац.

По времето на Наполеоновите войни Крайна е завладяна 1807–1809 г. от Наполеон Бонапарт и анектирана. След Мирът от Шьонбрун от 1809 г. Наполеон образува чрез декрет Илирийски провинции.

През 1849 г. Кралство Илирия е ликвидирано и Херцогство Крайна става самостоятелна земя на Австрийската корона и остава такава до 29 октомври 1918 г.

Херцогство Крайна има през 1900 г. площ от 9.955 km² и 520.000 жители, от които 30.000–50.000германци. През 1918/1919 г. малки гранични територии на Крайна отивът към новата Словения със столица Любляна. През 1945 г. Крайна става територия на югославската частична република Словения.

Херцози на Крайна[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Attila v. Wurzbach, Das ehemalige Herzogtum Krain und sein Adel. Ostdeutsche Familienkunde. Nr. 2, 1991, S. 370–374.

Външни препратки[редактиране | edit source]