Горица и Градишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Княжеското графството Горица и Градишка, 1890
Горица (Гьорц)

Графството Горица и Градишка или Графство Горица (на немски: Grafschaft Görz; на италиански: Contea di Gorizia e Gradisca; на словенски: Goriška in Gradiščanska grofija) (17541919) е територия, която от 1365 г. е Княжеско графство Горица, 1747 г. Княжеско графство Горица и Градишка. Графството е създадено през Средновековието в Югоизточната Алпийска територия. През 1500 г. територията попада на Хабсбургите, до 1918 г. е земя на корона на Хабсбургската монархия и е принадлежала към Австрийската брегова земя (Litorale) на Австрийската империя. Името идва от градовете Гориция (Gorizia, Görz) и Градиска (Gradisca d'Isonzo), които от 1918 г. са били към Италия.

Графството Горица се създава през началото на 12 век от владенията на род Майнхардини, които владеят територията от 1107 г. или от 1130 до 1500 г. Образувано е от владенията в Горен Пустертал от Иннихен до под Лиенц в Тирол, собственост на граф Мегинхард. Пфалцграф Енгелберт I († 1122), син на граф Мегинхард, наследява земите и е граф на Горица и пфалцграф на Бавария (1099–1122). Неговият брат Майнхард I († 1142) го последва като граф на Горица и e пфалцграф в Херцогство Каринтия. Най-голямият син на Майнхард I, Хайнрих II († 1150), през 1142 г. поема графството Горица, последван e от брат му Енгелберт II († 1191). Неговите синове Енгелберт III († 1220) Майнхард II Стари † 1231) го последват. Майнхард III († 1258), син на Енгелберт III, последва чичо си и е граф на Горица и Истрия (1220–1258).

През 1271 г. синовете на Майнхард I, братята Майнхард IV († 1295) и Алберт I († 1304), си поделят владенията на фамилията Горица. Графството Горица е собственост на младата линия и обхваша територията от Иннихен и Лиенц на север почти до брега на Адриатическо море на юг.

След измирането по мъжка линия на Тиролската линия на фамилията Маргарита Тиролска († 1369), след смъртта на съпруга ѝ Лудвиг V Бранденбургер от Бавария († 1361) и сина ѝ Майнхард III († 1363), дава през 1363 г. територията на наследника роднината ѝ Рудолф I (IV) от фамилията Хабсбурги.

През 1365 г. Майнхард VII († 1430), син на Майнхард VI († 1385), е признат за имперски княз от император Карл IV и графството се нарича Покняжено Графство Горица. Неговият брат Хайнрих VI († 1454) наследява цялата собственост през 1430 г.

Последният граф и княз на Горица е Леонхард от Горица († 1500), който сключва наследствен договор с Хабсбургите и умира малко след това. Цялата негова собственост отива на Максимилиан I.

През 1647 г. император Фердинанд III отделя Градиска от вътрешна Горица и го прави княжеско.

През 1717 г. Покняженото Графство Градиска попада чрез наследство на Хабсбургите. Двете държави са съединени през 1747 г. в Покняжено Графство Горица и Градиска.

През 1867 г. территорията Горица и Градиска остават австрийската част, в състава на Кронландa.

Земята на короната Горица и Градиска обхваща през 1900 г. 2918 km² и има ок. 240.000 жители.

След примирието от 3 ноември 1918 г. Земята на короната в Италия е окопирана от италианците и чрез Сен-Жерменския мирен договор 1919 г. попада на Кралство Италия. През 1945 г. град Горица е в Югославия и днес е в Словения.

Източници[редактиране | edit source]

  • Wilhelm Baum, Die Grafen von Görz in der europäischen Politik des Mittelalters, Klagenfurt 2000, ISBN 3-902005-04-1
  • Ernst Klebel, Die Grafen von Görz als Landesherren in Oberkärnten. In: Carinthia I, 125 (1935), 59-82 u. 218-246