Рудолф I
Рудолф I, наричан още Рудолф Хабсбургски (на немски: Rudolf von Habsburg, Рудолф фон Хабсбург; на латински: Rudolfus, Рудолфус) (1 май, 1218 – 15 Юли, 1291) e крал на римляните от 1273 до смъртта си. Той изиграва голяма роля в издигането на династията на Хабсбургите като успява да я направи една от водещите германски феодални династии през средните векове.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Рудолф е син на Алберт IV.След смъртта на баща си през 1239, Рудолф I наследява семейните владения - Елзас и Ааргау. През 1245 той се жени за принцесата Анне, дъщеря на Буркард III. В резултат на този брак Рудолф става васал на Швабия.
[редактиране] Крал на Германия
Рудолф е коронован за крал на Германия в катедралата в Аахен на 24-ти октомври 1273. За да спечели симпатиите на Папата, Рудолф отказани всички императорски права на Рим и папски територии, както и обещава да поведе нов кръстоносен поход.
[редактиране] Гонитба срещу евреите
Рудолф I подновява гонитбата на евреите от Западна и Централна Европа.
[редактиране] Смърт
Рудолф I умира на 15-ти юли 1291 година.
