Теобалд I (Навара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теобалд Шампански пише произведение.

Теобалд IV Шампан или Тибо IV Трубадур (на френски: Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier, на испански: Teobaldo, на немски: Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger, * 30 май 1201, † 8 юли 1253 в Памплона) е от 1201 г. като Теобалд IV граф на Шампан и от 1234 г. като Теобалд I крал на Навара. Той е наричан Постум, Трубадура или Певеца.

Биография[редактиране | edit source]

Теобалд е постум роден син на граф Тибо III Шампан (1179– 1201) и на Бланка Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал Санчо VI Наварски († 1194) и на Санча Кастилска. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му води за него регентството в Шампан, а той е възпитаван в двора на своя кръстник крал Филип II Август от Франция. Там той се влюбва в тринадесетгодини по-голямата Бланш Кастилска, съпругата на престолонаследника Луи VIII и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име Трубадур (или „Шансониер“ във Франция).

През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.

Принася оммаж на Луи VIII през юни 1222 година като наследник  на Шампан и Бри.

През 1226 год при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал Луи VIII Лъва. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо «страдайки от страст» към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матвей Парижки в «Голямата история на Англия» потвърждава това: «Била пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства». Френската аристокрация даже призовавала Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смърттта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година  побеждава съюзените срещу нея метежни барони.

През 1229 година, живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора и съчинява песни.

Наследство на Навара[редактиране | edit source]

След смъртта на Санчо VII (брат на майка му) през 1234 г. Тибо поема неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски пример.

В 1236 году той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от Луи IX.

Набожният крал Луи отговаря на призива на римския папа Григорий IX  за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра  на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех — войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.

С остатъците от войската на кръстоносците Тибо се връща в Европа през септември 1240 година.

Кръстоносен поход[редактиране | edit source]

През 1239 г. той е начело на кръстоносния поход на френските барони (1239 до 1241) в Палестина. Той посещава Йерусалим и през септември 1240 г. напуска Светите земи. Той донася от там Дамас-Роза и парче от истинския кръст. През 1241 г. той помага на френския крал Луи IX в борбата му против Хенри III от Англия.

Теобалд умира на 8 юли 1253 г. в Памплона, по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в Прованс.

Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Теобалд е най-известния трубадур по неговото време.[1]

Фамилия[редактиране | edit source]

1 брак - през 1217 г. за Гертруда фон Егисхайм (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт фон Егисхайм, граф на Дагсбург и Мец, и вдовица на херцог Теобалд I от Лотарингия. След като не получава графство Мец той я изгонва.

2 брак - През 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на Луи IX Светия, с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от Хенегау. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:

3 брак - През 1232 г. за Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256), дъщеря на Архамболт VIII, синьор Бурбон от Дом Дампиер. С нея той има децата:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Theobald der Troubadour