Луи VIII (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи VIII
крал на Франция
Луи VIII 
Роден: 5 септември 1187
Париж, Франция
Починал: 8 ноември 1226  (на 39 години)
Монпансие, Франция
Луи VIII
Коронацията на Луи VIII и Бланш Кастилска, 1223 Миниатюра от Големите френски хроники от Жан Фуке

Луи VIII Лъва (на френски Louis VIII le Lion, 5 септември 1187 — 8 ноември 1226) ; первият Капетинг встъпил на престола по право на наследство, а не на избор, крал на Франция (1223-1226) от династията на Капетингите. Той е син на крал Филип II Огюст и Изабела от Хенегау /Ено/.

Наследник на престола[редактиране | edit source]

Раждането на Луи VIII. Миниатюра.

Още като наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През 1214 г. нанася няколко поражения на крал Джон Английски, като го изтласква към Ла-Рошел и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.

През следващата година, Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на крал Джон. През май 1216 г. той предприема поход в Англия и разполага войската си на о.Тенет до устието на р.Темза. Оттам се насочва към Кент и завладява Кентърбъри и Рочестър. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в Лондон. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от крал Джон имущество.

Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа Инокентий III, който е на страната на крал Джон, отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда Доувър, но през октомври крал Джон умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал Хенри III. През 1217 г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до Линкълн. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на Темза. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във Франция.

Луи като крал[редактиране | edit source]

През 1224 г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.

Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Раймон, граф Тулузки.

Основният противник на Раймон —  Амори де Монфор, наследник на Симон де Монфор, не може да съхрани за себе си графство Тулуза и отстъпва на Луи всички права над тази земи (1224). Монфор дарява всички земи още при царуването на Филип II, но Филип II се отнася особено внимателно към тези дарове и се стреми да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.

През януари 1226 г., той дава клетва пред папата и оглавява кръстоносния поход срещу Раймон. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойците не организират сериозен отпор. Достойна съпротива, Луи VІІІ среща единствено при Авиньон. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон.

Вече тежко болен, кралят достига до Тулуза, но се отказва да я обсажда.

На обратния път умира от дизентерия.

gravure de Boucher
Смъртта на Луи VIIIот Франсоа Боучер (1703-1770)

Брак и деца[редактиране | edit source][редактиране | edit source]

От 23 май 1200 година женен за Бланш Кастилска. Имали 13 деца, из които доживяли до зряла възраст седем:

  • 1. Бланш (1205—1206)
    • 2. Агнес (1207 — в млад.)
    • 3. Филип (9.09.1209 — юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
    • 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
    • 6. Луи IX Свети (1214—1270), крал на Франция;
    • 7. Робер I (септември 1216 — 9 февруари 1250), граф Артоа, загинал в VII Кръстоносен поход при Мансур,Египет. Основател на династията Артоа, прекъсната 1472 година; Различни представители са графове на Артоа, Бомон, с активно участие в политическия живот на Франция, Навара, Неапол, Бургундия.
    • 8. Филип (2.01.1218 — 1220)
    • 9. Жан Тристан (21.07.1219 — 1232), граф Анжу и Мен;
    • 10. Алфонс (11.11.1220 — 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка последен граф на Тулуза;
    • 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
    • 12. Света Изабела Френска, Изабела Благословена (фр. Bienheureuse Isabelle de France; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. Longchamp);основала францисканското абатство Лоншан (фр. Longchamp) на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
    • 13. Карл I Анжуйски (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с Беатрис Прованска станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
Филип II Огюст крал на Франция (1223 – 1226) Луи IX