Луи VIII (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи VIII
крал на Франция
Луи VIII 
Роден: 5 септември 1187
Париж, Франция
Починал: 8 ноември 1226  (на 39 години)
Монпансие, Франция
Луи VIII
Коронацията на Луи VIII, 1223

Луи VIII Лъвa (на френски Louis VIII le Lion) е крал на Франция (1223-1226) от династията на Капетингите. Той е син на крал Филип II Огюст и Изабела от Ено.

Още като бъдещ наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През 1214 г. нанася няколко поражения на крал Джон, като го изтласква към Ла-Рошел и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.

През следващата година, Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на крал Джон. През май 1216 г. той предприема поход в Англия и разполага войската си на о.Тенет до устието на р.Темза. Оттам се насочва към Кент и завладява Кентърбъри и Рочестър. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в Лондон. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от крал Джон имущество.

Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа Инокентий III, който е на страната на крал Джон, отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда Доувър, но през октомври крал Джон умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал Хенри III. През 1217 г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до Линкълн. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на Темза. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във Франция. През 1224 г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.

Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Тулузкия граф Раймонд. Основният противник на Раймонд — барон дьо Монфор още при царуването на Филип II, предоставил доброволно ръководството на военните действия и владението на завзетите земи във френски ръце. Филип II се отнасял особено внимателно към тези дарове и се стремял да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците. През януари 1226 г., той дава клетва пред папата и оглавява кръстоносния поход срещу Раймонд. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор и достойна съпротива Луи среща единствено при Авиньон. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон. Вече тежко болен, кралят достига до Тулуза, но се отказва да я обсажда.

На обратния път умира от дизентерия.

Филип II Огюст крал на Франция (1223 – 1226) Луи IX