Филип III (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

| роден-дата= | роден-място= | починал-дата= | починал-място= }}

Филип ІІІ
Крал на Франция
Basilique Saint-Denis, église abbatiale (ancienne) - Saint-Denis - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APMH00005068.jpg
Лични данни
Роден 30 април 1245
Пуаси, Франция
Починал 5 октомври 1285
Перпинян, Франция
Погребан в Базилика Сен Дени
Предшественик Red crown.pngЛуи IX Свети
Наследник Red crown.pngФилип ІV
Семейство
Баща Луи IX Свети
Майка Маргьорит дьо Прованс
Бракове Red crown.pngИсабела Арагонска
Red crown.pngМария Брабантска
Потомци Луи, Филип ІV, Шарл, Луи Еврьо
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Филип ІІІ в Общомедия

Филип III Смелия (фр. le Hardi)(30 април 1245 година в замъка Поаси — 5 октомври 1285 година в Перпинян, погребан в абатството Сен-Дени). Той е син на Луи IX Свети и Маргьорит дьо Прованс. Крал на Франция от 1270 до 1285 година.

Биография[редактиране | edit source]

Филип е втори син на Луи IX и  Маргьорит дьо Прованс. Своето име получава в чест на своя прадядо Филип II Август[1]. В 1260 година, след смъртта на своя по-голям брат Луи става наследник на престола.

На 25 годишна възраст Филип се възкачва на френския престол. Нерешителен по характер, той следва политиката на своя баща. Голямо влияние над него имат първо Пиер дьо ла Брос, а след това и чичо му Карл I Анжуйски, крал на Неаполитанското кралство.

Отстъпвайки пред настояването на Карл Анжуйски, Филип ІІІ поставя кандидатурата си за престола на Свещенната римска империя, но без успех. Заради Карл Анжуйски , се замесил и в испанските конфликти.

Филип има и собствени интереси в Испания. В 1275 г. той отстоява Навара от претенциите на кралете на Кастилия и Арагон, но неговото застъпничество за френската принцеса, омъжена за сина на Алфонсо X Кастилски и лишена от права след смъртта на мъжа си (1276), не довежда до желаната цел. Още по-неудачна е Арагонската експедиция, предприета след Сицилианска вечерня, по настояване на Карл I Анжуйски. Папа Мартин IV, предан на Карл и Филип, отлъчва Педро Арагонски от църквата, обявява го за свален от престола и на негово място назначава един от по-младите синове на Филип ІІІ. Френската войска и френския флот, изпратени за осъществяване на тези проекти, претърпяват провал: флотът е два пъти разбит, а армия, задържана в своето настъпление при крепостта Херона, става жертва на болести. Филип, който лично командва своите войски, също заболява и умира по време на отстъплението към Херона .

Така приключва последната година от царуването (1285), на Филип ІІІ, който служейки на интересите на чичо си Карл I Анжуйски, /загубил Сицилианското кралство от арагонския владетел Педро III / при неуспешния опит, да превземе Арагон губи живота си.

Филип умира на 5 октомври 1285 г. в Перпинян. Погребан е до първата си съпруга Изабела Арагонска (1247-1271) в базиликата Сен Дени.

gros tournois, сребърна монета на Филип III

Бракове и деца[редактиране | edit source]

Сватба Филип III и Мария Брабантска

.

Първи брак :(на 28 май 1262) с Изабела Арагонска (араг. Isabel d'Aragón, кат. Elisabet d'Aragó i d'Hongria), (1247 година— 28 януари 1271 година)— инфанта на Арагон, дъщеря на краля на Арагон Хайме I Завоевателя и Йоланта Унгарска,

На 28 май 1262 година Изабела се омъжва за наследника на френския престол Филип. Венчаването е в катедралния храм Клермон.

Изабела ражда четирима сина:

Втори брак: на 21 август 1274, с Мария Брабантска (нидерл. Maria van Brabant, фр. Marie de Brabant), (1254—1321)— дъщеря на херцога на Брабант Хенрих III и Аделаида Бургундска, кралица на Франция  1274—1285 г.

На 21 август 1274 година във Венсен е подписан брачния договор на Мария Брабантска и краля на Франция Филип III. На 24 юни 1275 година Мария е коронясана в Светата капела на Париж.

От брака се раждат три деца:

  • Маргарита (1282—1317

Забележка[редактиране | edit source]

  1. ↑ к:1 2 Zotz T. Philipp III. der Kühne // Die französischen Könige des Mittelalters. Von Odo bis Karl VIII. — München: Verlag C.H. Beck, 2006, S. 177.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ferdinand Hoefer, Nouvelle Biographie générale [lire en ligne [archive]] ; parfois les dates du 12 août et du 30 août sont données.
  2. Alain Erlande-Brandenburg, , Arts et métiers Graphiques,‎ 1975, p. 30
  3. Fabricio Cárdenas, , Perpignan, Ultima Necat,coll. « Les vieux papiers »,‎ 2014, 141 p. (ISBN 978-2-36771-006-8, notice BnFno FRBNF43886275)