Хайме I Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайме I Арагонски
9-ти Крал на Арагон
Chaime I d'Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1213 - 1276
Други титли Граф на Барселона, Крал на Майорка и Валенсия
Роден
Починал
Предшественик Педро II Арагонски
Наследник Педро III Арагонски
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Педро II Арагонски
Майка Мария дьо Монпелие
Герб Armas del soberano de Aragón.svg
Хайме I Арагонски в Общомедия

Хайме I Арагонски  (исп. Jaime I el Conquistador, араг. Chaime I lo Conqueridor, кат. Jaume el Conqueridor, окс. Jacme lo Conquerent, 2 февруари 1208, Монпелие — 27 юли 1276, Валенсия) e 9-ти крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия и граф на Барселона между 1213 и 1276.

Остава известен като Хайме Завоевателя (на испански: Jaime el Conquistador) защото завладява Балеарските острови и Кралство Валенсия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Хайме идва на власт след смъртта на баща си Педро II Арагонски в битката при Мюре през 1213 срещу кръстоносците от албигойския кръстоносен поход. По това време невръстния Хайме е заложник на водача на кръстоносците Симон де Монфор, изпратен там от баща си като залог за бъдеща сватба с дъщерята на Монфор. След смъртта на баща му, Монфор в продължение на година отказва да пусне заложника си и се налага арагонските благородници да помолят папа Инокентий III да се намеси. През 1214 Монфор го предава в Монсон на водача на тамплиерите в Южна Франция и Испания където младия Хайме остава да се обучава до 1218.

Първите 15 години от управлението му минава в непрестанни битки с арагонските аристократи, с които сключва примирие чак през 1227 с Договора от Алкала.

През 1228 каталонските търговци, подложени дълги години на атаки от пиратите от Майорка, молят краля да се намеси в тяхна защита, предлагайки му корабите си, за да организира експедиция. Така на 5 септември 1229, армада от 155 кораба, 1500 рицари и 15 000 войници потеглят от Арагон, за да подчинят Майорка, управлявана от Абу Яхия, васален на Държавата на Алмохадите. Хайме успява да превземе острова и да изгони маврите в Африка за няколко месеца. Заселват го с каталунци, а съседният остров Менорка, става васален на Арагон и също заселен с християни.

След завземането на Балеарските острови, Хайме обръща поглед към мюсюлманското Кралство Валенсия. Отвоюването започва през 1232 с превземането на Морейа и продължава до 1244, когато с Договора от Алмисра се определят границите на новото кралство Валенсия.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

През 1235 г  Хайме I Завоевател се жени за Йоланда, на 8 септември в Катедралния хром в Барселона. За Хайме това е втори брак. Първият, с Елеонора Кастилска, е анулиран заради кръвно родство. От този брак остава син Алфонсо.

Хайме и Йоланда имат 10 деца:

  • Йоланда Арагонска (1236—1301), кралица на Кастилия, омъжена за Алфонсо X Кастилски, имат 12 деца.
  • Констанция Арагонска (1239—1269), омъжена за Хуан Мануел Кастилски, син краля на Кастилия Фердинанд III, има две деца.
  • Педро III Арагонски (1239—1285), 10-ти крал на Арагон и Валенсия, граф Барселона, крал на Сицилия (от 1282 г). Женен за Констанция Сицилийска, имат 6 деца.
  • Хайме Майоркски (1243—1311), после смъртта на баща си получава във владение васалното кралство Майорка. Освен Балеарските острови, в него влизат каталонските графства Русильон и Сердан, а така сеньория Монпелие, виконство Карла в Оверн и баронство Омел- около Монпелие. Женен за Ескларамунда дьо Фоа, има шест деца.
  • Фердинанд (1245—1250), ум. в ранна възраст.
  • Санча Арагонска (ок. 1242—1255 — 1262 или 1275), монахиня.
  • Изабела Арагонска (1247—1271), омъжена за краля на Франция Филип III, има четири деца.
  • Мария Арагонска (1248—1267), монахиня.
  • Санчо Арагонски (1250—1275), архиепископ на Толедо, екзекутиран от мюсюлманите в Мартос.
  • Елеонора (1251 — ?), ум.млада.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
  • — «La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947-976. Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • — El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6
  • — Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
  • — Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» (CSIC), 2010. [En línea].
  • SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
  • SMITH, Damian J., «Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163-179 Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1