Хайме I Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайме I Арагонски
9-ти Крал на Арагон
Chaime I d'Aragón.jpg
Лични данни
Управление 1213 - 1276
Други титли Граф на Барселона, Крал на Майорка и Валенсия
Роден 1208
Монпелие, Франция
Починал 27 юли 1276
Алсира Испания
Предшественик Педро II Арагонски
Наследник Педро III Арагонски
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Педро II Арагонски
Майка Мария дьо Монпелие
Герб Armas del soberano de Aragón.svg
Хайме I Арагонски в Общомедия

Хайме I Арагонски  (исп. Jaime I el Conquistador, араг. Chaime I lo Conqueridor, кат. Jaume el Conqueridor, окс. Jacme lo Conquerent, 2 февруари 1208, Монпелие — 27 юли 1276, Валенсия) e 9-ти крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия и граф на Барселона между 1213 и 1276.

Остава известен като Хайме Завоевателя (на испански: Jaime el Conquistador) защото завладява Балеарските острови и Кралство Валенсия.

Управление[редактиране | edit source]

Хайме идва на власт след смъртта на баща си Педро II Арагонски в битката при Мюре през 1213 срещу кръстоносците от албигойския кръстоносен поход. По това време невръстния Хайме е заложник на водача на кръстоносците Симон де Монфор, изпратен там от баща си като залог за бъдеща сватба с дъщерята на Монфор. След смъртта на баща му, Монфор в продължение на година отказва да пусне заложника си и се налага арагонските благородници да помолят папа Инокентий III да се намеси. През 1214 Монфор го предава в Монсон на водача на тамплиерите в Южна Франция и Испания където младия Хайме остава да се обучава до 1218.

Първите 15 години от управлението му минава в непрестанни битки с арагонските аристократи, с които сключва примирие чак през 1227 с Договора от Алкала.

През 1228 каталонските търговци, подложени дълги години на атаки от пиратите от Майорка, молят краля да се намеси в тяхна защита, предлагайки му корабите си, за да организира експедиция. Така на 5 септември 1229, армада от 155 кораба, 1500 рицари и 15 000 войници потеглят от Арагон, за да подчинят Майорка, управлявана от Абу Яхия, васален на Държавата на Алмохадите. Хайме успява да превземе острова и да изгони маврите в Африка за няколко месеца. Заселват го с каталунци, а съседният остров Менорка, става васален на Арагон и също заселен с християни.

След завземането на Балеарските острови, Хайме обръща поглед към мюсюлманското Кралство Валенсия. Отвоюването започва през 1232 с превземането на Морейа и продължава до 1244, когато с Договора от Алмисра се определят границите на новото кралство Валенсия.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

През 1235 г  Хайме I Завоевател се жени за Йоланда, на 8 септември в Катедралния хром в Барселона. За Хайме това е втори брак. Първият, с Елеонора Кастилска, е анулиран заради кръвно родство. От този брак остава син Алфонсо.

Хайме и Йоланда имат 10 деца:

  • Йоланда Арагонска (1236—1301), кралица на Кастилия, омъжена за Алфонсо X Кастилски, имат 12 деца.
  • Констанция Арагонска (1239—1269), омъжена за Хуан Мануел Кастилски, син краля на Кастилия Фердинанд III, има две деца.
  • Педро III Арагонски (1239—1285), 10-ти крал на Арагон и Валенсия, граф Барселона, крал на Сицилия (от 1282 г). Женен за Констанция Сицилийска, имат 6 деца.
  • Хайме Майоркски (1243—1311), после смъртта на баща си получава във владение васалното кралство Майорка. Освен Балеарските острови, в него влизат каталонските графства Русильон и Сердан, а така сеньория Монпелие, виконство Карла в Оверн и баронство Омел- около Монпелие. Женен за Ескларамунда дьо Фоа, има шест деца.
  • Фердинанд (1245—1250), ум. в ранна възраст.
  • Санча Арагонска (ок. 1242—1255 — 1262 или 1275), монахиня.
  • Изабела Арагонска (1247—1271), омъжена за краля на Франция Филип III, има четири деца.
  • Мария Арагонска (1248—1267), монахиня.
  • Санчо Арагонски (1250—1275), архиепископ на Толедо, екзекутиран от мюсюлманите в Мартос.
  • Елеонора (1251 — ?), ум.млада.

Източници[редактиране | edit source]

  • ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
  • — «La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947-976. Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • — El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6
  • — Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
  • — Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución «Fernando el Católico» (CSIC), 2010. [En línea].
  • SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
  • SMITH, Damian J., «Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón», Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163-179 Ficha en dialnet. ISSN 0018-2141
  • VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1