Арагонска корона
Арагонската корона (на испански: Corona de Aragón) е трайна персонална уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Арагон, която съществува между 1164 г. и 1707 г.
Между 14 и 15 в., когато унията се намира в зенита на своето могъщество, Арагонската корона се превръща в истинска таласократия. По-голяма част от владенията ѝ нямат пряка сухопътна връзка и са разделени от големи водни пространства, което е причина за превръщането на унията в една от водещите военноморски сили в Средиземно море. Отделните владения на короната не са обединени политически освен на нивото на монарха. От съвременна гледна точка Корона Арагон функционира повече като конфедерация, отколкото като единна държава.
[редактиране] Земи на Арагонската корона
- Кралство Арагон
- Графство Барселона - формира унията с Кралство Арагон през 1162 г., когато и двете владения са наследени от Алфонсо II Арагонски, син на арагонската кралица Петронила и графа на Барселона Реймонд IV Беренгар.
- Кралство Валенсия - присъединено към короната на 9 октомври 1237 г. от крал Хайме I Завоевателя.
- Каталуния - присъединена към Корона Арагон през 1285 г. след подписването на договора от Корбейл между Франция и арагонския крал Хайме I.
- Кралство Сицилия - присъединява се към Корона Арагон през 1285 г. след като местните житили въстанали срещу управляващия дотогава Карл I Анжуйски (30 март 1282 - т.н Сицилианска вечерня) и обявили за владетел на Сицилия крал Педро III Арагонски, който подпомогнал с войски въстаниците и през 1285 окончателно прогонил Карл I от Сицилия и присъединил острова към владенията си.
- Кралство Сардиния и Корсика - включват се в Арагонската уния през 1297 след като папа Бонифаций VIII издава инвеститура на крал Хайме II за управлението им.
- Кралство Майорка - присъединено към Корона Арагон през 1344 г.
- Херцогство Морея и Неопатрия - стават владения на Корона Арагон през 1381 след склюването на брак между Мария Сицилианска и Педро IV Арагонски
- Неаполитанско кралство - завладяно от Алфонсо V Арагонски през 1442 г.
През 1469 г. арагонският крал Фердинанд II Арагонски и кралицата на Кастилия и Леон Изабела Кастилска сключват династичен брак и обединяват владенията си, поставяйки началото на Испанската монархия. Съгласно условията на брачния договор Кастилия и Корона Арагон запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Обединението им е завършено през 1516 г., когато Карл V наследява короните на Арагон и Кастилия и обединява целия Иберийски полуостров под своя власт с изключение на Португалия.
Арагонската корона и нейните институции са отменени след Войната за испанското наследство (1702-1713), когато с декретите от Нуева Планта Арагон и останалите земи в короната му са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация.
