Хайме II Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайме II Арагонски
Jaume d'Aragó
12-и крал на Арагон

Роден
Починал
2 ноември 1327 г. (60 г.)
ПогребанИспания

Религияхристиянство
Управление
Период1291 – 1327
Предшественик Алфонсо III
Наследник Алфонсо IV
Други титлиграф на Барселона, Жерона, Осона и Бесала;
крал на Сицилия, Сардиния и Корсика
Герб
Семейство
РодДом Барселона
БащаПедро III Арагонски
МайкаКонстанца Сицилийска
Братя/сестриИзабела Португалска
Алфонсо III Арагонски
Федерико II
СъпругаБланка Анжуйска (1295)
Мари дьо Лузинян (кралица на Арагон) (1315)
Елисенда де Монкада (1321)
ДецаАлфонсо IV(Арагон)
Хайме II Арагонски в Общомедия

Хайме II Справедливи (на испански: Jaime II el Justo) е 12-и крал на Арагон като Хайме II (от 1291), крал на Сицилия като Хайме I (1285 – 1296), граф на Барселона, Жерона, Осона и Бесала от 1291 г., крал на Сардиния и Корсика като Джакомо I от 1324 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 август 1267 г. във Валенсия като втори син на Педро III Арагонски, крал на Арагон, и Констанца Сицилианска, дъщеря на краля на Сицилия Манфред фон Хоенщауфен и първата му съпруга Беатриса Савойска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 18 юни 1291 г. големият му брат Алфонсо III неочаквано умира без наследници. В резултат на това крал на Арагон, Валенсия и Майорка става Хайме II. Съгласно завещанието на брат си Хайме е длъжен да предаде сицилианската корона на малкия си брат Федериго, но той отказва да изпълнява завещанието, желаейки да съхрани за себе си и Сицилия.

Умира на 2 ноември 1327 г. в Барселона на 60-годишна възраст. Наследен е от сина си Алфонсо IV Арагонски.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се четири пъти:

∞1. 1 декември 1291 за Исабела Кастилска (1283 – 24 юли 1328), дъщеря на Санчо IV, крал на Кастилия и Леон, и Мария Алфонсо де Молина. Папа Бонифаций VIII не дава разрешение за брака по причина близко родство. През 1295 г. бракът е развален.

∞ 2. 29 октомври 1295 във Вилябертан за Бланш Анжуйска (1280 – 14 октомври 1310), дъщеря на Шарл II Анжуйски, крал на Неапол, и Мария Арпад, от която има 10 деца:

∞ 3. 27 ноември 1315 в Жерона за Мария дьо Лузинян (1273 -10/22 април 1319), дъщеря на Хю III дьо Лузинян, крал на Кипър, и Изабел д’Еблен, от която няма деца.

∞ 4. 25 декември 1325 в Тарагона за Елисенда де Монкада (ум. 1364), дъщеря на Педро де Монкада, сеньор на Айтоа и Сосес, и на Елисенда де Пино, от която няма деца.

Има три извънбрачни деца:

От Лукреция има двама сина:

  • Санчо
  • Хайме (1291 – 1351), ∞ 1. Джакомина Гуерао от Майорка 2. Руча от Сардиния

От Геролда има един син:

  • Наполеон Сицилиански (1288 – ?), господар на Джойоза Гуардия, ∞ за дъщерята на Гулиелмо Роберто от Майорка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
  • Рансимен С. Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке / Пер. с англ. Нейсмарк С. В. — СПб.: Евразия, 2007. – 384 с. — 1000 экз. — ISBN 978-5-8071-0175-8.
  • Альтамира-и-Кревеа Рафаэль. История Средневековой Испании / Перевод с испанского Е. А. Вадковской и О. М. Гармсен. — СПб.: „Евразия“, 2003. – 608 с. —1 500 экз. — ISBN 5-8071-0128-6.
  • Stéphane Péquignot, , Madrid, Casa de Velazquez,‎ 2009, 640+205 p.(ISBN 978-8-4968-2029-6, présentation en ligne)