Испанска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анахронична карта на испанската империя в различно време.
  Територията на Португалската империя по време на Иберийския съюз (1581-1640).   Територии загубени преди или се дължи на Договорите от Утрехт-Баден (1713-1714).   Територии загубени преди или по време на Испанци американски войни за независимост (1811-1828).   Територии загубени след Испанско-американската война (1898-1899).   Територии предоставени независимост по време на деколонизация на Африка (1956-1976).   Текущи териториите, управлявани от Испания.

Испанската империя (на испански Imperio Español) е една от най-големите империи в историята на човечеството, както и първата глобална империя. Тя включва испанските владения в Европа, както и колониите в Америка, Азия, Африка и Океания, които Испания контролира между 15 и 19 век. Испания запазва някои владения в Африка до втората половина на 20 век. По време на своя разцвет при Карлос III, испанската империя обхваща около двадесет милиона квадратни килиметра и е най-голямата на своето време. Испания се обединява през 1492 след отвоюването на Гранада от мюсюлманите. През същата година Христофор Колумб начело на испанска експедиция открива Америка. Новия свят става основната част от испанската империя.

По време на Великите географски открития испанците започват да се заселват на Карибските острови, докато конкистадорите завладяват империите на ацтеки и инки. За няколко деситилетия империята обхваща огромни територии от Северна до Южна Америка. Испанската експедиция около света под командуването на Фернандо Магелан между 1519 и 1522 поставя далечния изток под испански контрол, като се основават колонии на Филипините и Гуам. През Атлантическия океан процъфтява търговията между Испания и колониите; към страната пътуват годишни флоти със съкровища носещи злато и сребро в метрополията. По това време 4/5 от световния добив на благородни метали става в испанските колонии. Голяма част от тези приходи се използват за скъпоструващи войни в Европа и Средиземноморието в защита на испанските владения. Непрекъснатите конфликти в Европа и издизането на други колониални сили, като Англия, Нидерландия и Франция допринасят за отслабването на империята от средата на 17 век.

Знаме на испанската империя.

След края на Войната за испанското наследство през 1713 г., Испания губи европейските си владения, но запазва огромната колониална империя. По време на френската окупация през 1808 са прекъснати връзките с колониите и богатата класа се надига срещу испанската власт. Между 1810 и 1825 г. се води ожесточена война, в резултат на което в Америка се образуват редица независими държави. От четири вековната империя остават само Куба, Пуерто Рико, Филипините и тихоокеанските острови, които остават под испански контрол до 1898, когато са заграбени от САЩ след Испано-американската война. Останалите островчета в Тихи океан са продадени на Германия през 1899.

От испанската империя остават Испанска Гвинея (Екваториална Гвинея), Испанска Сахара (Западна Сахара) и Испанско Мароко. Испания се оттегля от Мароко през 1956, а през 1968 дава независимост на Екваториална Гвинея. Когато Испания изоставя Западна Сахара през 1976, територията е окупирана от Мароко и Мавритания, като последната се изтегля през 1980. Според ООН, Западна Сахара все още е технически под испанска администрация.

Вижте също[редактиране | edit source]