Екваториална Гвинея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Република Екваториална Гвинея | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Unidad, Paz, Justicia (Единство, мир и правосъдие) | |||||
| Официален език | испански | ||||
| Столица | Малабо |
||||
| Най-голям град | Малабо | ||||
| Президент | Теодоро Обианг Нгуема Мбасого | ||||
| Министър-председател | Рикардо Манге Обама Нфубеа | ||||
| Площ - oбщо |
на 152-ро място 28,051 км2 |
||||
| Население - oбщо (2005) - гъстота |
на 165-то място 535,881 18 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 112-то място 23 796 милиона 50 200[1] |
||||
| ИЧР | |||||
| Валута | Централноафрикански франк (CFA) |
||||
| Часова зона | WAT (UTC+1) | ||||
| Независимост от Испания |
12 октомври 1968 | ||||
| Национален химн | Caminemos pisando la senda | ||||
| Интернет домейн | .gq |
||||
| Телефонен код | +240 |
||||
Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и др. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28,0 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)
Съдържание |
[редактиране] География
Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша - Руо Муни) и пет острова. Най-големият от тях - Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30 000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.
Континенталната част на страната има предимно нисък релеф - крайбрежна низина и хълмисто плато във вътрешността, с височина 600-900 м. По-голямата част на площта (28 051 кв.км) е покрита с гъсти влажни екваториални гори, с много ценни дървесни видове като черно и червено дърво и др. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния лов.
Релефът на вулканския о-в Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана Пико де Базиле е най-високата точка на страната - 3008 м.
[редактиране] История
През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо По. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 годинa страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ, в Гвинейския залив започнал добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Изпълнителна власт
Начело на държавата стои президента - Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Министър-Председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) — на този пост от 14 август 2006 година.
[редактиране] Законодателна власт
Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.
[редактиране] Административно деление
Екваториална Гвинея се разделя на 7 провинции:
- Провинция Анобон (Сан Антонио де Пале)
- Провинция Северно Биоко (Малабо)
- Провинция Южно Биоко (Луба)
- Южна Централна Провинция (Евинайонг)
- Провинция Кие—Нтем (Ебебин)
- Провинция Литорал (Бата)
- Провинция Веле—Нсас (Монгомо)
[редактиране] Икономика
Разпределение на заетото население по сектори (2006):
- Първичен сектор — 2,8%
- Вторичен сектор — 92,6%
- Третичен сектор — 4,5%
[редактиране] Износ
Основна стока за износ: нефт, дървесина, какао, кафе.
[редактиране] Внос
- САЩ — 40,1%
- Испания — 10,0%
- Кот д'Ивоар — 8,4%
- Франция — 6,5%
- Великобритания — 6,1%
- Италия — 5,3%
Основни стоки: храни, машини и оборудване
[редактиране] Източници
- ↑ „Equatorial Guinea“. CIA World Factbook. Посетен на 24 март 2008
[редактиране] Външни препратки
- Информация за Екваториална Гвинея в CIA World Factbook (на английски език)
Алжир • Ангола • Бенин • Ботсвана • Буркина Фасо • Бурунди • Габон • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Джибути • Египет • Екваториална Гвинея • Еритрея • Етиопия • Замбия • Зимбабве • Кабо Верде • Камерун • Кения • Коморски острови • Република Конго • Демократична република Конго • Кот д'Ивоар • Лесото • Либерия • Либия • Мавритания • Мавриций • Мадагаскар • Малави • Мали • Мароко • Мозамбик • Намибия • Нигер • Нигерия • Руанда • Сао Томе и Принсипи • Сейшелски острови • Сенегал • Сиера Леоне • Сомалия • Судан • Свазиленд • Танзания • Того • Тунис • Уганда • Централноафриканска република • Чад • Южна Африка
—— Зависими територии ——
Британска индоокеанска територия • Майот • Света Елена • Френски южни и антарктически територии
—— Територии с неясен статут ——
Западна Сахара • Сомалиленд
—— Неафрикански държави с част от територията си в Африка ——
|
Алжир • Ангола • Бенин • Ботсвана • Буркина Фасо • Бурунди • Габон • Гамбия • Гана • Гвинея • Гвинея-Бисау • Джибути • Египет • Екваториална Гвинея • Еритрея • Етиопия • Замбия • Зимбабве • Кабо Верде • Камерун • Кения • Коморски острови • Кот д'Ивоар • Демократична република Конго • Република Конго • Лесото • Либерия • Либия • Мавритания • Мавриций • Мадагаскар • Малави • Мали • Мозамбик • Намибия • Нигер • Нигерия • Руанда • Сао Томе и Принсипи • Сейшелски острови • Сенегал • Сиера Леоне • Сомалия • Судан • Свазиленд • Танзания • Того • Тунис • Уганда • Централноафриканска република • Чад • Република Южна Африка |

