Екваториална Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
República de la Guiné Ecuatorial
République de la Guinée équatoriale
Republica da Guiné Equatorial
Република Екваториална Гвинея
Знаме на Екваториална Гвинея
Герб на Екваториална Гвинея
(знаме) (герб)
Девиз: Unidad, Paz, Justicia (Единство, мир и правосъдие)
Местоположение на Екваториална Гвинея
География и население
Площ 28,051 km²
(на 152-ро място)
Столица Малабо
Най-голям град Малабо
Официален език испански, френски и португалски
Население (пребр., 2012) 622,000
(на 150-то място)
Гъстота на нас. 18 д./km²
Управление
Президент Теодоро Обианг Нгуема Мбасого
Министър-председател Рикардо Манге Обама Нфубеа
История
Независимост 12 октомври 1968
Икономика
БВП (ППС, 2010) 10 413 милиона[1]
(на 112-то място)
БВП на човек (ППС) 15 401[2]
ИЧР Понижение 0,642 (среден)
(на 127-мо място)
Валута Централноафрикански франк (CFA)
Други данни
Часова зона WAT (UTC+1)
Интернет домейн .gq
Телефонен код 240

Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28,0 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

География[редактиране | edit source]

Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша — Рио Муни) и пет острова. На най-големия от тях - Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.

Континенталната част на страната има предимно нисък релеф — крайбрежна низина и хълмисто плато във вътрешността, с височина 600-900 м. По-голямата част на площта (28 051 кв.км) е покрита с гъсти влажни екваториални гори, с много ценни дървесни видове като черно и червено дърво и други. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния лов.

Релефът на вулканичния остров Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана Пико де Базиле е най-високата точка на страната - 3008 м.

История[редактиране | edit source]

Основна статия: История на Екваториална Гвинея

През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо По. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 година страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ, в Гвинейския залив започнал добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Начело на държавата стои президента - Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Министър-Председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) — на този пост от 14 август 2006 година.

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинциите на Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея се разделя на 7 провинции:

  1. Анобон
  2. Биоко-север
  3. Биоко-юг
  4. Южна Централна провинция
  5. Кие-Нтем
  6. Литорал
  7. Уеле-Нзас

Население[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Разпределение на заетото население по сектори (2006):

  • първичен сектор — 2,8%
  • вторичен сектор — 92,6%
  • третичен сектор — 4,5%

Износ[редактиране | edit source]

  1. Китай — 31,1%
  2. САЩ — 22,4%
  3. Испания — 12,7%
  4. Тайван — 7,4%
  5. Португалия — 6,1%
  6. Бразилия — 4,8%

Основна стока за износ: нефт, дървесина, какао, кафе.

Внос[редактиране | edit source]

  1. САЩ — 40,1%
  2. Испания — 10,0%
  3. Кот д'Ивоар — 8,4%
  4. Франция — 6,5%
  5. Великобритания — 6,1%
  6. Италия — 5,3%

Основни стоки: храни, машини и оборудване

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://data.worldbank.org/data-catalog#Tables
  2. Equatorial Guinea. // CIA World Factbook. Посетен на 24 март 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.