Екваториална Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Република Екваториална Гвинея


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Unidad, Paz, Justicia (Единство, мир и правосъдие)

Официален език

испански

Столица

Малабо

Най-голям град Малабо

Президент Теодоро Обианг Нгуема Мбасого

Министър-председател Рикардо Манге Обама Нфубеа

Площ
- oбщо на 152-ро място
28,051 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 165-то място
535,881
18 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 112-то място
23 796 милиона
50 200^[1]

ИЧР 0,642 (среден) (на 127-мо място)

Валута Централноафрикански франк (CFA)

Часова зона WAT (UTC+1)

Независимост
от Испания 12 октомври 1968

Национален химн

Caminemos pisando la senda

Интернет домейн .gq

Телефонен код +240

Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и др. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28,0 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

Съдържание

1 География
2 История
3 Държавно устройство
- 3.1 Изпълнителна власт
- 3.2 Законодателна власт
4 Административно деление
5 Икономика
- 5.1 Износ
- 5.2 Внос
6 Източници
7 Външни препратки

[редактиране] География

Малката страна Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша - Руо Муни) и пет острова. Най-големият от тях - Биоко, се намира столицата Малабо, в която живеят около 30 000 души. Държавата Екваториална Гвинея на север граничи с република Камерун, а на изток и юг с република Габон, на запад има излаз на Атлантически океан.

Континенталната част на страната има предимно нисък релеф - крайбрежна низина и хълмисто плато във вътрешността, с височина 600-900 м. По-голямата част на площта (28 051 кв.км) е покрита с гъсти влажни екваториални гори, с много ценни дървесни видове като черно и червено дърво и др. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния лов.

Релефът на вулканския о-в Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана Пико де Базиле е най-високата точка на страната - 3008 м.

[редактиране] История

През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо По. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 годинa страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ, в Гвинейския залив започнал добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.

[редактиране] Държавно устройство

[редактиране] Изпълнителна власт

Начело на държавата стои президента - Теодоро Обианг Нгуема Мбасого. Министър-Председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) — на този пост от 14 август 2006 година.

[редактиране] Законодателна власт

Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.