Нигерия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Federal Republic of Nigeria | |||||
|
|||||
| Девиз: Unity and Faith, Peace and Progress (Единство и вяра, мир и прогрес) |
|||||
 |
|||||
| Официален език | английски | ||||
| Столица | Абуджа |
||||
| Най-голям град | Лагос | ||||
| президент | Умару Ярадуа | ||||
| ' | |||||
| Площ - oбщо |
на 31-во място 923 768 км2 |
||||
| Население - oбщо (2008) - гъстота |
на 8-то място 146 255 312 145 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2008) - на човек |
на 37-мо място 328,1 млрд $ 2200 $ |
||||
| Валута | найра (NGN) | ||||
| Часова зона | CAT (UTC+1) | ||||
| Независимост -обявена |
от Великобритания 13 октомври 1960 |
||||
| Национален химн | Arise O Compatriots | ||||
| Интернет домейн | .ng | ||||
| Телефонен код | +234 |
||||
Федерална република Нигерия е държава в Западна Африка. Граничи с Бенин на запад, Чад и Камерун на изток, Нигер на север и Гвинейския залив на юг. С население от 146 000 000 души Нигерия е най-многолюдната африканска страна, и е на осмо място в света по население. Богата е на природни ресурси и е сред 10-те най-големи износители на нефт в света. След дълъг период на политическа нестабилност, днес Нигерия е една от най-големите икономики на Африка, и е сред най-бързо развиващите се страни в света. Тя е регионална икономическа и военна сила, но все още широко разпространената корупция и откъслечното насилие в някои региони продължават да бъдат проблем за страната.
Съдържание |
[редактиране] История
Най-ранните сведения за заселници по територията на Нигерия датират от 9000 г. пр. Хр. Има свидетелства за пастири и земеделци, както и грънчарска дейност около 4000 г. пр. Хр. В Таруга са открити пещи за топене на метали, датиращи от 4 век пр. Хр. - вероятно най-старите, намирани някога. Тези земи са били в сърцето на голяма търговска мрежа в древна Африка. До 16 век сл. Хр. са се образували десетки царства, най-голямото от които е царство Нри, основано през 9 век. То съществува около 1000 години, и въпреки малката си територия оказва огромно културно и политическо влияние върху югоизточна Нигерия. С времето се появяват и по-мощни държави, като Йоруба, Ифе, Ойо и Бенинската империя, царство Калабар, многобройни градове-държави, увеличава се влиянието и на царство Сонгхай и Борнуанското царство. В края на 19 век, през 1885, англичаните слагат ръка върху Западна Африка, и Нигерия става протекторат на Британската империя на 1 януари 1901. През 1914 е образувана т.нар. Колония и протекторат Нигерия, формално разделена на северни и южни територии, и колонията Лагос. След края на Втората световна война се забелязва появата на множество националистически движения, и Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението на Нигерия. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, устроена като парламентарна федеративна република. Държавен глава е монарх, но законодателната власт е дадена на двукамарния парламент. През октомври 1963 Нигерия е провъзгласена официално за федерална република, а генерал-губернатор Ннамди Азикиве става първи президент. Това е т.нар. Първа нигерийска република. Този период се характеризира с напрежение и етнически сблъсъци, породени от разнообразието на народи и вероизповедания от една страна, и неравното икономическо развитие на северната и южната част от друга. Това довежда до свалянето на президента от власт и убийството на министър-председателя Абубакар Тафава Балева по време на военен преврат на 15 януари 1966. Следва период на военно управление, което обаче не успява да се справи с икономическите проблеми и вътрешното напрежение. Четирите региона са заменени от 12 щата, но източните региони отхвърлят това деление, искайки автономия. На 29 май 1967 лейтенант-полковник Емека Оджукву обявява независимостта на източния регион под името Република Биафра. Това събитие маркира началото на гражданска война, довела до смъртта на над 1 милион души и победа над Биафра. Военното управление бива свалено чрез преврат на ген. Муртала Мохамед през 1975, но самият той е свален чрез преврат само година по-късно, от ген. Олусегун Обасанджо. В Нигерия започва преход към гражданско управление и създаване на нова конституция — това е Втората република. На 31 декември 1983 републиката е свалена от власт и отново е установено военно управление от страна на Върховния военен съвет (ВВС), този път само за 2 години. През 1985 генерал Ибрахим Бабангида сваля от власт ръководителите на ВВС и ги обвинява в нарушения на човешките права и неспособност за справяне с икономическата криза, и обещава възстановяване на гражданското управление най-късно до 1993 година. Бабангида възстановява свободата на словото, освобождава всички политически затворници и предприема мерки за възстановяване на икономиката. Това е т.нар. Трета република. При опитите за създаване на изцяло цивилно правителство обаче възникват проблеми. В края на 1992 се провеждат президентски избори, които са спечелени от Мошуд Абиола. Бабангида обаче анулира изборите, което довежда до протести и сблъсъци. Властта е предадена на Ърнест Шонекан, който управлява временно и насрочва нови избори за 1994. В настъпилия хаос, на 17 октомври 1993 министърът на отбраната Сани Абача поставя под натиск Шонекан, който подава оставка. Абача установява ново военно управление, което продължава до 1998, когато той умира от инфаркт. Властта е поета от Абдулсалами Абубакар, и след това от Олусегун Обасанджо, и е установена Четвърта република.
[редактиране] География
Нигерия е разположена в тропическата зона на Западна Африка и се простира на площ от 923770 кв.км., което я прави една от големите африкански държави.
Климатът е полусух в северната част на страната, докато в южните части се характеризира с висока влажност. С изключение на земите разположени на Атлантическото крайбрежие, където дъждовете са равномерни през цялата година, количеството на валежите в останалата част на страната има ярко изразен сезонен характер с отчетливи влажни и сухи периоди. Най-сериозните валежи са концентрирани през месеците юни - септември, като в южните райони това са 50-60% от цялото количество валежи, а в северните райони достига 90%. Средногодишното количеството на валежите варират от 500 мм на североизток до над 3000 мм в земите в крайбрежната част.
Повърхностните водни ресурси, които изтичат към океана се оценяват на около 263 куб.км./годишно. Има четири основни речни системи: Нигер-Бенуе, басейн на ез. Чад, Югозападна крайбрежна и Югоизточна крайбрежна, както и трансграничната речна система ползвана съвместно с Камерун.
Дебитът на Нигер се оценява на 30 куб.км., а на Бенуе и притоците му е в размер на 29 куб.км. Подпочвените възобновяеми водни ресурси на Нигерия се оценяват на 87 куб.км/годишно. Общият капацитет на язовирната мрежа на страната е в размер на 30 куб.км. Изграждането на язовири в Нигерия в по-голямата си част започва след средата на седемдесетте години. Към настоящият момент са построени 60 големи и 100 по-малки язовира.
 Планините Мандара |
 Скалата Зума |
 Водопадът Ква, щат Крос Ривър |
 Река Бенуе |
[редактиране] Държавно устройство
Нигерия е страна в Западна Африка управлявана от президент с широки правомощия, който се избира пряко от населението. Много сериозно влияние върху политиката на страната имат военните, които често са извършвали преврати до недалечното минало. Сериозни проблеми на страната създават и дълбоките политически и културни различия между мюсюлманския Север и християнския Юг.
[редактиране] Въоръжени сили
Нигерийските въоръжени сили наброяват около 85 000 души към 2008 година. Въпреки, че Нигерия вече не е под военно управление, армията все още разполага с голямо влияние в държавните институции. Корените на съвременните въоръжени сили могат да се проследят до 1-ва Западноафриканска пехотна бригада в състава на Британската армия през Втората световна война. Тази бригада се е състояла изцяло от нигерийски войници, обучени по английски стандарт. След независимостта на Нигерия армията участва в гражданската война и почти всички преврати. По време на Студената война тя е била снабдявана от СССР и Великобритания, а днес получава оборудване от Русия, Великобритания, Китай и САЩ. Нигерийски войници са били разполагани в състава на много мисии на ООН и Африканския съюз, включително Дарфур, бивша Югославия, ДР Конго и Източен Тимор.
[редактиране] Административно деление
Територията на Нигерия е поделена на 36 щата и 1 федерална столична територия, която включва района около столицата на страната Абуджа. Щатите са разделени на общо 774 Локални Правителствени Зони.
Щатите са:
[редактиране] Население
Населението на Нигерия е 160,8 милиона души по данни от 2007 г, от които 45 % живеят в градовете, а 55 % в селските райони. Тенденцията от демографска гледна точка показва бързо нарастване на населението, съчетано с намаляване на процента на градските жители, т.е. налице е ясно изразена миграция към селските райони, където хората намират препитание за да оцелеят. За сравнение през 1987 г., населението на Нигерия е било от 109 милиона души, от които 57 % градко и 43 % в селските райони. За период от четиринайсет години градските жители са намалели с 21 % или имаме процес на деурбанизация. Средната гъстота на населението е 172 жители на кв.км., което нарежда страната сред сравнително гъстонаселените държави в света. Ежегодният темп на прираст на населението е един от най-високите в световен мащаб - 2,94%. Около 50% от населението на страната е неграмотно. Детската смъртност в Нигерия се оценява на 18,7%.
[редактиране] Етнически състав
В Нигерия живеят повече от 250 етнически групи, най- големите са: йоруба (21%), хауса и фулани (29%), игбо (18%).
[редактиране] Езици
[редактиране] Здравеопазване
Лошото състояние на здравеопазването в Нигерия е една от причините продължителността на живота да е едва 47 години. През 2002 година едва 72% от градското и 49% от селското население са имали достъп до чиста питейна вода.[1] Много нигерийци отделят ежедневно от 1 до 3 часа в събиране на вода.
Болестите са друг негативен фактор. Към 2005 близо 3 милиона възрастни нигерийци са били серопозитивни, а в същата година от СПИН са починали 220 000 души. Маларията, пренасяна от комарите, както и туберкулозата, засягат значителна част от населението. Болниците и клиниките са малко на брой дори в големите градове, а медикаментите са много скъпи. Повечето лечебни заведения са частни. Макар и да има подобрение в тази област, здравната система не може да смогне с изключителния растеж на населението.[2]
[редактиране] Икономика
Нигерия притежава третата най-голяма икономика в Африка след Египет и Република Южна Африка, с общ БВП от $ 338,1 милиарда за 2008 година. Тя също така отбелязва и един от най-големите икономически растежи в света — 9% за 2008 и 8,3% за 2009.[3][4][5][6] Предизвикателство за пазарната политика обаче остават политическата нестабилост и високата корупция.
Селското стопанство е основния извор на прехрана за повече от 60 милиона души, населяващи селските области на Нигерия. През 1960 г., селското стопанство е била водещата сила в развитието на националната икономика, създавайки 61% от БВП. Откриването на сериозни нефтени залежи и развитието на петролната индустрия, съчетано с високите цени на петрола отнемат лидерската роля на аграрния сектор. Приносът на селското стопанство към БВП се засилва единствено в случаите на резки понижения на световните цени на горивата. Брутният Вътрешен продукт на страната за 2001 г. е в размер на 41,2 милиарда долара. Страната се радва на добри темпове на икономически растеж от около 4 % годишно през последните няколко години. Инфлацията през 2001 г., е в размер на 5,9 %, което е прилично ниво, но само година по-рано е размер на 25,4 %.
Индустрията участва с 46 % във формирането на БВП, аграрният сектор с 29,5%, а секторът на услугите с 24,5% /по данни от 2000 г./. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на ролята на аграрния сектор за сметка най-вече на услугите и в по-малка степен на промишлеността в създаването на БВП. Примерно земеделието дава 33,6 % през 1997 г., срещу 29,5 % през 2001 г.
Цялостния износ на Нигерия на стоки и услуги през 1997 г., е в размер на 45 милиарда долара срещу внос от 37,8 милиарда долара. Липсата на достоверни данни за състоянието на експорт-импорта на страната през последните години не позволява да се прецени дали положителния търговски баланс се запазва.
Голямото население и нарастващите приходи от износа на нефт превръщат Нигерия във важен политически фактор от континентална и световна величина. При неотдавнашните дискусии за реформа на ООН Нигерия беше една от кандидатките за нов постоянен член на Съвета за сигурност.
[редактиране] Транспорт
Инфраструктурата на Нигерия е слабо развита, нещо което е типично за африканските държави, на 1000 човека се падат едва 4,6 фиксирани и мобилни телефонни линии, при персоналните компютри на 1000 човека се падат едва 6,6 /по данни от 2000 г./. Равнището на преките чуждестранни инвестиции е 1,1 милиарда долара през 2000 г., което е незадоволително за държава с мащабите на Нигерия. Тенденцията при инвестициите е неблагоприятна – през 97-ма са привлечени 1,5 милиарда долара. Причините са във високото ниво на корупцията и често нестабилната политическа ситуация.
[редактиране] Комуникации
Комуникационната мрежа е сравнително слабо развита. При население от около 150 милиона души, в наличност са едва 1,6 милиона стационарни телефона и 40,4 милиона мобилни телефона (по данни от 2007).[7] Интернет потребителите са едва 10 милиона.
[редактиране] Туризъм
[редактиране] Култура
Нигерия има уникална, богата и разнообразна култура, представляваща амалгама от традициите на стотиците народности, и в същото време носеща много белези на английското влияние. В световен мащаб, Нигерия често е възприемана като символ на англоезична Африка.
Нигерийската филмова индустрия, наричана понякога "Ноливуд", е най-мощната киноиндустрия в света след индийската.[8] Според CNN, нигерийската киноиндустрия е на стойност $250 милиона, произвеждайки близо 200 филма ежемесечно.[9][10]
Нигерийската литература също е значима в световен мащаб. През 1986 Уоле Шоинка става първият африканец, получил Нобелова награда за литература, и първият нигерийски нобелов лауреат.
[редактиране] Спорт
[редактиране] Бележки
| Уикипедия разполага с Портал:Африка |
- ↑ Нигерия. Библиотека на Конгреса.
- ↑ Здравеопазване, Нигерия. Библиотека на Конгреса.
- ↑ „IMF Survey: Nigeria Needs Sustained Reforms to Build on Success“. Imf.org. Посетен на 2008-11-21
- ↑ Aminu, Ayodele. „allAfrica.com: Africa: IMF Forecasts 9 Percent Growth for Nigeria (Page 1 of 1)“. Allafrica.com. Посетен на 2008-11-21
- ↑ Godwin, Atser. „The Punch: IMF predicts 9% GDP growth rate for Nigeria“. Punchng.com. Посетен на 2008-11-21
- ↑ „: Welcome to Independent Newspapers Limited - A voice of your own“. Independentngonline.com. Посетен на 2008-11-21
- ↑ Нигерия, Комуникации. ЦРУ.
- ↑ http://www.scoop.co.nz/stories/WO0905/S00114.htm
- ↑ „The Best of African Film in 2004“. CNN. Посетен на 2008-10-09
- ↑ Freeman, Colin. „In Nollywood, 'lights, camera, action' is best case scenario“. The Daily Telegraph. Посетен на 2008-10-09
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
|
|||||
|
|||||||
