Жираф
| Жираф | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Жирафът (Giraffa camelopardalis) е едър тревопасен бозайник от семейство Жирафи (Giraffidae). Той е най-високият съществуващ животински вид на земята. Обитава сухите и гористи савани на Африка на юг от пустинята Сахара. Смятан е от местните племена за свещено животно.
Съдържание |
Особености [редактиране]
На височина мъжките достигат 4,7-5,3 m и тежат от 800 до 1930 kg. Женските общо взето са по-дребни. Те са високи от 3,9 до 4,5 m и тежат от 550 до 1180 kg. Жирафът е един от двата вида, включени в семейство Жирафови, другият е по-дребният и рядък вид окапи. Има 9 общоприети подвида.
Сърцето на жирафа е не по-малко от 60 cm на дължина, тежи 11 kg и бие с 95 удара в минута, когато жирафът е в покой. Разположено е на 2 до 3 m под мозъка. Кръвоносната система на жирафа е прецизна. Тя изпомпва излишната кръв, когато главата е ниско до земята и пречи на кръвта да се върне бързо обратно в сърцето при рязко изправяне на шията и вдигане на главата.
Възрастен мъжки жираф може да се храни с листа на акация на 6 m над земята. Прави впечатление с дългата си почти 2 m шия. Тялото му е изпъстрено с червено-кафяви петна, разделени от бели ивици. Очите му са големи, с дълги и гъсти мигли, а на главата си има две малки рогчета, покрити с кожа. Горната му устна е добре развита, а езикът му достига 40 cm дължина.
Жирафът е животно, което се храни изключително с клонки. Подбира внимателно храната си, която в по-голямата си част се състои от листа и филизи на дървета и храсти, пълзящи и виещи се растения и някои треви. В зависимост от сезона яде също цветя, шушулки от семена и плодове.
Жирафите вършат всичко прави. Техният дълбок сън е не повече от 10 минути. Почивайки, държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода, широко разтварят предните си крака, за да могат да се наведат достатъчно. Наведнъж жирафът поглъща до 60 литра вода.
Размножаване и малки [редактиране]
Бременността на женския жираф трае от 453 до 464 дни. Женският жираф ражда прав (при раждането си малкото пада на земята от един метър височина) и само по едно жирафче, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Малките се раждат на традиционни усамотени места. Това улеснява формирането на групи от малки, към които новородените се присъединяват, когато навършат една или две седмици. Новороденото е високо 1,60 m и тежи 55 kg, 20 пъти по-малко от възрастните и е лесна плячка за хищниците, затова около седмица остава скрито в храстите, след което плътно следва майка си в стадото. За около година малките порастват с един метър и достигат височина 2,60 m.
Местообитаване [редактиране]
Живеят в заселени райони и гористи пасища в Африка на юг от Сахара.
Любопитни факти [редактиране]
Характерна способност на жирафа е прогресивното натрупване на костен материал около черепа, особено при мъжките, поради което се срещат екземпляри с три и дори пет рога. Броят на жирафите е намалял в последните 40 години с около 50% заради упадъка на местообитанията.
Източници [редактиране]
| Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |