Нигер (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нигер.

Нигер
(Joliba, Orimili, Isa Ber, Oya,
gher n gheren)
Bozo Fishermen.jpg
Рибари в Нигер
Дължина 4 180 km
Разположение Гвинея, Мали, Нигер, Бенин и Нигерия
Извира от Гвинейско плато, Гвинея
Влива се в Гвинейски залив, Атлантически океан
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 2 117 700 km2
Niger river BLANK.PNG
Водосборен басейн на Нигер

Река Нигер е най-голямата река в Западна Африка, дължината и е повече от 4000 километра (4180 km). Извира от планината Сиера Леоне (Западна Африка). Водите на река Нигер се използват за напояване, електродобив и корабоплаване (по долното течение). Преминава на териториите на държавите Гвинея, Мали, Нигер, Бенин и Нигерия.

Завършва с масивна делта, реката се влива в Гвинейския залив. Поради саванния климат максимумът на водните количества е през лятото по време на дъждовния период, а на маловодието — през сухия зимен период. Тя е третата по големина в Африка, след реките Нил и Конго. На един от африканските езици — туарег, името на реката означава „Река на реките“.

Етимология[редактиране | edit source]

На западноафриканските езици от групата мандинг Нигер се нарича Jeliba или Joliba в превод „Великата река“, на игбо е Orimiri или Orimili - „Великата вода“, на туарег е Egerew n-Igerewen - „Река на реките“, на сонгай е Isa Ber - „Голямата река“, а на йоруба е Oya. Произходът на името Нигер, което първоначално се прилага само към средното течение на реката, не е сигурно. Възможно е под влияние на звуковата прилика с латинската дума niger - „черен“ името да е дошло от туарегското име egerew nigerewen, което се използвало от племената за обозначаване на поречието на Нигер в района на Тимбукту.[1][2] Поради, това че Тимбукту е център на търговските пътища свързващи Средиземноморието с района на юг от Сахара, то и познанията за тази част на Африка идват основно от там.

Средновековните европейски карти описват реката с името Нигер, но течението в района на съвременна Нигерия е наричано Quorra (Kworra). Според същите втората река е смятана за отделна, различна от Нигер. Едва когато европейските колониалисти започват да проявяват интерес към района през 16 и 17 век, започва да се смята, че устието на днешната река Сенегал е всъщност устието на Нигер. В същото време делтата на Нигер, която представлява стотици километри блата и мангрови гори се е смятала за крайбрежна влажна зона. Едва през 18-ти век с експедициите на Мънго Парк, в района на Сахел се доказва, че големите реки Гамбия, Сенегал и Нигер не са свързани помежду си и се уточнява тяхната изворна област.

Съвременните държави Нигерия и Нигер използват името на река Нигер като наследство от колониалната епоха, когато районът на реката е наричан Горен, Среден и Долен Нигер.

История[редактиране | edit source]

Според Херодот, Нигер е част от Нил.

През Средновековието арабските географи предполагат, че Нигер се съединява с Нил. Един от първите, оспорили това мнение, е В. Г. Браун, в съчинението си "Travels in Africa" (1799). През 1796 г. младият шотландски лекар Мунго Парк първи от европейците достига до бреговете на река Нигер. Парк установява, че Нигер тече на изток и няма нищо общо с реките Сенегал и Гамбия, като дотогава европейците са считали, че Нигер се разделя на тези две реки. Парк има намерение да изясни накъде в действителност протича Нигер, но поради тропическа болест е принуден да се върне назад. През 1805 г. Парк отново посещава Нигер и изследва течението ѝ от Бамако до Бусанга, където е убит от местните аборигени.

За долното течение на реката по това време не е известно нищо, но се предполага, че тя се влива в Гвинейския залив. Това е потвърдено при пътешествието на Диксън Денам и Хю Клапертън през 1825 г. и второто пътешествие на Клапертън прлез 1827 г. В края на 20-те години на 19 век, френският пътешественик Рене Кайе посещава Тимбукту. През 1830 г. британското правителство изпраща Ричард Лендър, спътник на Клапертън при предното му пътешествие, по бреговете на Нигер, за по-задълбочено изследване на течението на реката. Ричард Лендър, с брат си Джон, достигат по суша до Бусанга, откъдето се спускат по течението 900 km, достигайки Гвинейския залив. През 1832 г. братята Лендър навлизат в реката през Бенинския залив и плават срещу течението ѝ. Подобно пътешествие, едновременно с тях, извършват Леърд и Олдфийлд, като последния достига до Раби, на 750 km от устието.

В периода 1857—64 г., Уилям Бейки, заедно с английски морски офицери, изследва долното течение на Нигер до Раба и основава по брега ѝ мисии и търговски станции. Средното течение на реката, от Тимбукту до Саи, е изследвано от Хайнрих Барт през 1854 г. Течението на Нигер между устията на Бенуе и Раба е изследвано от Ралф през 1867 г., но още през 1832 г. Ланг почти достига изворите на Нигер, основният от които, Темби, е открит от Мустие и Цвайфел през 1879 г. Точно изследване на течението на Нигер между Гамаки и Тимбукту, с нанасянето му на карта, е извършено от френския офицер Карон през 1887 г.

През 19 век, в горната част на средното течение на Нигер, около Тимбукту, трайно се настаняват французите. Оттук търговията се отправя на запад, т. е. по течението на река Сенегал. В същото време по течението на Нигер вече се развиват европейски търговски фактории. През 80-те години на 19 век, англичаните изкупуват френските фактории.[3]

География[редактиране | edit source]

Голям завой на Нигер сниман от космоса. Вижда се ясно зеления цвят на района около реката, която прорязва полупустинния Сахел
Кирпичени къщи на остров Дебо

Водите на река Нигер са относително бистри. Като за сравнение тя носи около 10 пъти по-малко наноси от Нил. Причината за това е, че водите на реката преминават през райони, които осигуряват малко тиня.[4] Подобно на Нил обаче реката наводнява местата около бреговете си през септември с пик през ноември и се оттегля в нормалното си русло през май.[4]

Една необичайна особеност на реката е Вътрешната делта на Нигер.[4] Представлява наводнявана долина с размерите на Белгия, част от голямо безотточно езеро в миналото. В резултат на това вътрешната делта представлява плетеница от блата и езера, които се увеличават по площ при сезонните наводнения. През тази част на годината районът се превръща в изключително продуктивни както за риболов, така и за селско стопанство.[5] Намира се в Мали, а интересен факт е, че тук зимува основната част от популацията на белия щъркел преминаваща по западния миграционен път през Гибралтар.

Делтата е с дължина от 425 km и средна ширина 87 km. Там, където днес в Нигер се влива река Бани в миналото е ичало огромно безотточно езеро. Днес езеро се образува по време на влажния сезон като водите му се използват от местното население за напояване на обработваемите земи. Водата е ценен дар и за напояване на стадата от домашни животни, диви животни и птици. За около четири месеца през дъждовния сезон (от юли до октомври) площта на делтата се увеличава от 3,9 хил.km² до 20 хил.km²[6].

Реката губи почти две трети от своите води в района на Вътрешната делта между градовете Сегу и Тимбукту в резултат на просмукване и изпаряване. Дори и водата от река Бани, която се влива в делтата при Мопти, не може да компенсира загубите. Средната загуба на вода в района се оценява на 31 km3 годишно, но тя е изключително разнообразна през отделните години. [7] Надолу по течението след делтата в реката се вливат различни потоци, но те също не могат да компенсират загубите в района на делтата. Количеството на водите, които навлизат на територията на Нигерия, измерени преди 1980-те се оценява на 25 km3 годишно и 13,5 km3 годишно през 1980-те години. Най-важният приток на реката в Нигерия е река Бенуе, която се слива с река в Lokoja в Нигерия. Общият обем на притоците, които се вливат в реката в Нигерия е шест пъти по-висок от течението на реката на влизане в страната. Така в близост до устието се вливат 177,0 km3 годишно преди 1980-те и 147,3 km3 годишно и 13,5 km3 годишно през 1980-те години.

Нигер има един от най-необичайните маршрути сред големите реки на Земята. Течението и има форма на бумеранг и този факт е обърквал две хилядолетия европейски географи. Изворът на реката е едва на около 240 km от Атлантическия океан, но реката тече в противоположна посока към пустинята Сахара, след това прави остър десен завой в близост до древния град Тимбукту и накрая завива на югоизток към Гвинейския залив. Тази странна география вероятно се дължи на миналото на реката. В древността тя е била представена от две отделни реки. Първата е била част от горното течение на Нигер до Тимбукту. Тук се е образувало огромно безоточно езеро. Втората част на Нигер е започвала от района на хълмове в близост до това езеро и е текла на юг към океана.

Северната част на реката, известна като „Завоя на Нигер“ е важна област. Тук реката е най-близо до Сахара и представлява ценен източник на вода за района. Тук се е формирало и средище на търговията в Западна Сахара, превръща се и в център на развитие на древните Сахелски царства Мали и Гао. Около басейна на река Нигер се формира и особен физиографски район част от по-голямата Суданска савана.

Управление и развитие[редактиране | edit source]

Водата в басейна на река Нигер е частично регулирана, чрез язовирите. В Мали язовир Селинге изграден на притока на Нигер Санкарани се използва главно за добив на хидроенергия, но също така и за напояване. Два язовира съответно Сотуба до Бамако и Маркала до Сегу се използват за напояване на около 54 000 хектара.[7] В Нигерия язовирите Каинджи и Джеба се използват за генериране на водна енергия.

Водните ресурси на река Нигер са ограничени поради повишената водовземане за напояване и поради въздействието на изменението на климата. Строителството на язовири за производство хидроенергия е в ход или са планирани нови с цел облекчаване на хроничния недостиг на енергия в страните от басейна на река Нигер. ФАО оценява че река Нигер има потенциал да напоява територия от 2,8 милиона хектара встраните по поречието на реката.[7]

Градове по течението на реката[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Reader, John (2001), „Africa“, Washington, D.C.: National Geographic Society, ISBN 0620255064 

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  1. The Arabic name nahr al-anhur is a direct translation of the Tuareg.
  2. Online Etymological Dictionary
  3. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  4. а б в Reader 2001, с. 191
  5. Reader 2001, с. 191–192
  6. Inland Niger Delta, Mali : Image of the Day на сайте Earthobservatory.nasa.gov
  7. а б в FAO:Irrigation potential in Africa: A basin approach, The Niger Basin, 1997