Мънго Парк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мънго Парк
шотландски изследовател
Мънго Парк 
Роден: 10 септември 1771
Фаулшилс, Великобритания
Починал: 1806  (на 35 години)
Буса, Западна Африка

Мънго Парк (на английски Mungo Park) (10 септември 1771 - 1806) шотландски пътешественик и изследовател, лекар.

Ранни години 1771-1795[редактиране | edit source]

Роден в селцето Фаулшилс, Шотландия. Завършва медицина в университета в Единбург и като корабен лекар през 1792 извършва плаване до Суматра. След завръщането си от плаването написва доклад "Осем малки рибки, донесени от Суматра", който бива признат от учените за сериозно научно изследване. През 1794 предлага услугите си на Дружеството за съдействие и откриване на вътрешните области на Африка (Африканска асоциация).

Пътешествия в Африка[редактиране | edit source]

Пътешествията на Мунго Парк

Първо пътешествие в Африка 1795-1797[редактиране | edit source]

Предложението му е прието и в края на май 1795 напуска Потсмут и се отправя за Западна Африка за да изследва басейна на река Нигер и разположените по брега ѝ градове. През юни слиза на брега на река Гамбия и в очакване преминаването на дъждовния сезан изучава езика говорещ се най-много в басейна на Нигер – мандинго и събира сведения за вътрешността на континента.

На 2 декември 1795 от устието на Гамбия се отправя на изток. Преминава през африканските държавици Вули, Бонду, Каяга, Касон, Каорта и Бамбара, които непрекъснато воюват помежду си. По пътя Парк нееднократно е подложен на нападения и грабежи, пленяван, но независимо от всичко продължава на изток и на 20 юли 1796 достига до река Нигер в района на град Сегу в Мали. Изследва реката в околностите на Сегу и продължава на изток. Минава през нови държавици Кабе, Сансандинг и Ниями, но заболява тежко от тропическа треска и в края на юли 1796 тръгва обратно, стигайки само на двеста мили от митичния Тимбукту. Връща се обратно към устието на Гамбия, като по пътя изследва част от басейна на река Бафинг (горното течение на Сенегал). През юни 1797 напуска Гамбия и с кораб превозващ роби се връща в Англия.

Африканската асоциация остава доволна от постигнатите резултати. Парк доказва, че големите реки Гамбия, Сенегал и Нигер не са свързани помежду си и уточнява тяхната изворна област. През 1799 в Лондон излиза книгата му „Travels in the interior districts of Africa”, която има голям успех, за кратко време претърпява три издания и е преведена на френски, немски и други европейски езици. В книгата си Парк дава правдиво описание на африканските държавици, през които минава, техния социален строй, икономика, разкрива причините и характера на войните между тях. Една от главите в книгата му е посветена на отричаното от него робство.

Резултатите от експедицията предизвикват жив интерес в учените и деловите среди във Великобритания. Парк, по същество, разтваря вратата към вътрешните територии на Африка за европейската наука, търговия и... колонизация. Около него бушуват страсти. Самия той по това време се преселва в бащината си ферма в Шотландия, жени се и се заема с медицинска практика. Парк обаче не е удовлетворен от спокойния живот, който започва да води и през есента на 1801 официално отново предлага услугите си на Африканската асоциация.

Второ пътешествие 1805-1806[редактиране | edit source]

Втората експедиция на Парк, както и болшинството следващи експедиции на "Африканската асоциация" се финансират вече от британското правителство, признаващо важността от подобни изследвания за икономическите интереси на страната: бурно развиващият се английски капитализъм иска нови източници на суровини и пазари. Второто пътешествие на Мънго Парк се оказва последно за него. През януари отплава от Портсмут, заедно с 35 войници под командата на лейтенант Мартин. Той планира след като се добере до Сегу да построи голяма лодка и с нея да се спусне до устието на Нигер.

В началото на май 44 европейци и африканци-носачи напускат устието на Гамбия и се отправят на изток. Бедите и неудачите преследват експедицията от самото ѝ начало. Валят проливни дъждове и всяка крачка е мъчение. Тропическата треска и стомашните инфекции покосяват хората и когато през август достигат Нигер в района на Бамако живи са само 8 европейци.

Въпросът със строителството на голяма лодка отпада като се ограничават с малка, на която монтират мачта с платно. Водачът, който ги следва от Гамбия отказва да продължи по-нататък и през ноември 1805 Парк предава по него всичките си дневници и писма и наема друг водач от местните жители. Тези писма са последните, които стигат в Европа, и които дават сведения за по-нататъшните намерения на Парк.

През зимата на 1805-1806 плава надолу по Нигер от Бамако до водопадите Буса (9°50′ с. ш. 4°36′ и. д. / 9.833333° с. ш. 4.6° и. д.), където загива по време на схватка с местните жители.

Източници[редактиране | edit source]