Ибн Батута

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ибн Батута
пътешественик
Ибн Батута 
Роден: 25 февруари 1305 г.
Танжер, Мароко
Починал: 1368 или 1377 г.

Абу Абдалах Мохамед ибн Абдалах ал-Лавати ат-Танджи ибн Батута е марокански учен и пътешественик, известен със своите записки на пътешествията си Rihla (Пътешествие) на арабски. Произхожда от Танжер (Мароко) и целия си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно.

От 1325 до 1354 пътува из Арабия, Ирак, Мала Азия, Северна Африка, Западна Африка, Египет, Сирия, Палестина, Югоизточна Европа, Южна Европа, Иран, Златната Орда, Средна Азия, Афганистан, Индия, Цейлон, Малдивските о-ви, Суматра, Ява и Китай. От 1349 до 1352 пътува в Испания. От 18 февруари 1352 до началото на 1354 пресича Западна Сахара от Фес в Мароко до Тимбукту в Мали и Централна Сахара през масива Ахагар.

Пътеписите му са много точни и съдържат важни сведения за страните, които е посетил.

Приблизително всички сведения, които са известни за него са създадени от него самият.

Детство и юношество 1304-1325[редактиране | edit source]

Ибн Батута се ражда на 25 февруари 1304 г. в град Танжер, Мароко в семейството на уважавания шейх Абдула ал-Лавати. Той произлиза от берберското племе лавати, за което свидетелства нисбата (последната част от името, която показва признак на именувания) „ал Лавати“. Малко е известно за детските му години. Учи в медресе. Баща му, кадия на Танжер, иска да направи сина си свой наследник.

Пътешествия 1325-1354[редактиране | edit source]

Карта на посетените от Ибн Батута страни в Европа, Африка и Азия

Поклонничество в Мека 1325-1329[редактиране | edit source]

На 14 юни 1325 г. Ибн Батута тръгва от Танжер, за да изпълни своя хадж (поклонническо пътешествие) към Мека, центърът на ислямската религия, където се намира Каабата с черните камъни. При хаджа си прекосява великата пустиня Сахара, което го навежда на мисълта да продължи пътешествието си. Той достига до Африка, Близкия и Далечния Изток - места, слабо познати на средновековните европейци.

Ибн Батута прекосява Египет и има намерение да отплава за Джида, но скандал с местните племена го принуждава да се върне в Кайро. Вместо това той преминава през Йерусалим, Дамаск, Мека, Басра, Багдад, където се среща с илхана Абу Саид, и Тебриз. След това се връща в Мека и става съдия, но скоро след това пътешествието му продължава.

Йемен и Източна Африка 1330-1332[редактиране | edit source]

През 1330 г. Ибн Батута преплава Червено море и стига в Аден, Йемен. По това време Йемен е раздиран от гражданска война и само два града - Сана (по-късно столица на страната) и малкото пристанище Забид успяват да запазят величието си. Там той наема арабска лодка тип доу и стига до Заил в Сомалия. След това отплава за Момбаса и Килва (в днешна Кения), богати градове по източното крайбрежие на Африка, в които се говори езикът суахили. Чернокожото местно население прави силно впечатление на Ибн Батута. После се завръща в Мека, плава около южната част на Арабския полуостров и влиза в Персийския залив, а след това пресича Арабия.

Мала Азия 1332-1333[редактиране | edit source]

Пътешествието на Ибн Батута в Рум (арабското име на Мала Азия) започва през зимата на 1332 г., когато се качва на генуезки кораб в пристанище Алая. Тогата той посещава Анталия, Ладик (старият град Лаодикея Ликоска), Кония, Сивас, Кайсери и Бирги. В края на 1333 г. се оказва в черноморското пристанище Синоп.

Златната Орда и Константинопол 1333-1334[редактиране | edit source]

Огромната любознателност на Ибн Батута го кара да предприеме още пътешествия. На гръцки кораб той отплава в Кафа (днес Феодосия в Крим) и след това се отправя към Солхат, Азов и Кавказ. На 6 май 1334 г. пътешественикът достига двора на хана на Златната орда Узбек, който вероятно се намира в околностите на днешния град Пятигорск, където го посрещат с невероятни почести. Малко се знае за пребиваването му в Болгар, което, според него, продължава 20 дни. Някои учени (И. Хърбек, С. Яничек) смятат, че Ибн Батута въобще не е ходил във Волжка България, тъй като срока на пребиваването му е прекалено кратко за всички описани пътешествия на територията ѝ. Описанието вероятно е заимствано от творби на други арабски автори (Ибн Джубейр, Абулфида) от самият него или от коректора му Ибн Джузай. Със сигурност като част от ханската свита посещава Хаджи Тархан (днешен Астрахан). След това посещава Константинопол, съпровождайки една от ханските съпруги, Баялунхатун, дъщеря на император Андроник III. Във византийската столица Ибн Батута престоява месец и шест дни. След това се връща по Волга, в средата на ноември живее в Сарай Берке. На 10 декември напуска столицата на Златната Орда и се присъединява към хорезмски керван. От Сарай Джук се насочва към Централна Азия.

Индия и Китай 1334-1349[редактиране | edit source]

В Централна Азия Ибн Батута посещава големи търговски центрове - Ургенч (Гургандж), Самарканд и Бухара. В Ургенч е приет от могъщият златноорденски нойон Кутлуг Тимур, а по пътя между Бухара и Самарканд е посрещнат в двора на чатагайския хан Тармаширин. През Хорасан и Афганистан стига в султанство Делхи. В Делхи постъпва на служба при султан Мохамед Тоглак. В Индия пребивава осем години и става кадия (съдия), а след това факир, а на 22 юли 1342 г. тръгва за Китай на дипломатическа мисия. След много премеждия се добира до пристанището Кантон, а след това през Малайзия, Бенгалия и Индия и през 1349 г. най-накрая се връща в Мароко. Посещението в Китай се подлага на съмнение, тъй като описанието на тази страна не е много ясно. През 1350-51 г. посещава Гранада с дипломатическа мисия.

Мали 1352-1353[редактиране | edit source]

През 1352 г. Ибн Батута отново се отправя на път, този път на юг в Африка. Това е най-голямото му пътешествие. На път за Мали той пресича пустинята Сахара. Пътят е труден заради жегата и липсата на вода в пустинята, както и заради многото разбойници. За да се защити, пътешественикът се присъединява към камилски керван. Първата спирка е в Тагаза. Според „Рихла“ всички домове там са направени от сол или камилска кожа. Пътешествениците си вземат воден запас за 10 дни, колкото трае пътят до Тасарала, откъдето бързо се достига до Валата. Преодолявайки всички трудностите Батута пресича Сахара и достига Мали, откъдето се отправя към река Нигер. Въпреки рискования път Ибн Батута влиза в богатия град Тимбукту и се среща с манса (цар) Муса.

Списък на посетените места[редактиране | edit source]

По време на живота си Ибн Батута изминава над 120 000 km, значително постижение дори с днешните технически нововъведения. Тук е поместен списък на посетените от него места:

Мароко, Алжир и Тунис

Либия

Мамелюкско султанство

Арабия

Испания

Византийска империя и Източна Европа

Централна Азия

Индия, Пакистан и Бангладеш

Китай

  • Зайтон или Цюанджоу – наречен „градът на магаретата“
  • Ханджоу — Наречен „Мединат Алханса“ (مدينة الخنساء). Ибн Батута споменава и че Ханджоу е най-големият град по това време в света и му отнема 3 дни, за да го обходи.
  • Пекин - Ибн Батута пише, че градът е много подреден

Други места в Азия

Сомалия

Бряг Суахили

Малийска империя

Мавритания

„Пътешествие“[редактиране | edit source]

През януари 1354 г. той се завръща във Фес, където по заръка на маринидския султан Абу Инан разказва своите спомени за пътешествията на учения шейх на Гранада Мохамед ибн Джузай. През декември 1355 г. Ибн Джузай завършва книгата „Рихла“ (Пътешествие), базирана на спомените на Ибн Батута. Дали пътешественикът е обиколил всички тези места е обект на спор.

След края на пътешествията си Ибн Батута става съдия и умира през 1368 или 1369 г.

Книгата е преписана много пъти в арабския свят и е преведена на много езици.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]