Конкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съвременните райони на Индия, образуващи Конкан

Конкан (на конкани: कोंकण, на английски: Konkan) е част от средното западно крайбрежие на Индийския субконтинент. Крайбрежната част на Конкан се състои от многобройни речни острови, речни долини и хълмисти склонове на Западните Гати, които водят до високите части на региона Декан. Географски Конкан граничи с Арабско море на запад и Деканското плато на изток. Крайбрежието на Конкан започва от север при Даман в Камбайския залив, простира се на юг по протежение на всички западни крайбрежни региони на Махаращра и Гоа и среща брега на Канара в северния край на област Карвар в Карнатака. Най-известните острови в Конкан са Иляс де Гоа, на който се намира столицата на Гоа Панджим, и седемте острова на Бомбай, на които е разположена столицата на щата Махаращра Мумбай.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Сахядрикханде от Сканда пурана, Парашурама хвърлил брадвата си в морето и заповядал на бога на морето да се оттегли до мястото, където паднала брадвата му. Новото парче земя, създадено по този начин, става известно като Saptah-Konkana, което означава „парче земя“, „кътче земя“ или „парче от ъгъл“, произлизащо от санскритските думи: kona (को, ъгъл) + kana (कण, парче).[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Конкан се простира по цялото западно крайбрежие на Махаращра, Гоа и Карнатака[3]. Ограничен е от планинския хребет на Западните Гати (известни също като Сахядри) на изток, от Арабско море на запад, от реката Даман-Ганг на север и реката Аганашини на юг.

Гангавали протича в района Утар Каннада в съвременна Карнатака. Северният ѝ бряг съставя най-южната част на Конкан. Градовете Карвар, Анкола, Кумта, Хонавар и Бхаткал са разположени на крайбрежието на Конкан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shree Scanda Puran (Sayadri Khandha). Shree Katyani Publication.
  2. Satoskar, B. D. Gomantak Prakruti ani Sanskruti. Shubhada Publication. с. 206.
  3. Saradesāya, Manohararāya. The Land, the People and the Language // A History of Konkani Literature: From 1500 to 1992. Sahitya Akademi, 2000. ISBN 8172016646. с. 1 – 14.