Маракеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маракеш
مراكش
— град —
    Герб
Баб Агнау — главната порта на Медината
Баб Агнау — главната порта на Медината
Маракеш (Мароко)
Red pog.png
Маракеш
Страна Флаг на Мароко Мароко
Регион Маракеш - Тенсифт - Ел-Ауз
Префектура Маракеш-Медина
Маракеш-Менара
Надм. височина 466 m
Население (2012) 909 000 души
Кмет Фатима-Захра Мансури
Основаване 1062 г.
Пощенски код 40000
Маракеш в Общомедия

Сладкар в Маракеш
Площадът Джама Ел Фна
28 април 2011 взривеното от „Ал Кайда“ кафе „Аргана“
Изглед от новата част на Маракеш

Маракеш е голям град в централно Мароко (Африка). Древна столица на Мароко, той е един от градовете на 1001 нощ. Известен като „розовият град“ заради традиционно преобладаващият керемидено-розов цвят на старите и на новите сгради, той е един от Имперските градове на Мароко.

Маракеш е основан през 1062 г. от първия берберски крал от династията на Алморадивите. В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш, както и до днес все още бива наричана в Иран.

Общи данни[редактиране | edit source]

Маракеш лежи в подножието на величествените планини Атлас, това е последният голям град на цивилизацията[1] югозападно от планината преди пустинята Сахара, простираща се отвъд южните ѝ склонове. По официални данни населението наброява 1 милион жители, реално градът е поне двойно по-голям. Основната част от населението са бербери, има също така и немалък брой заселници от европейски произход и европейци, главно французи. Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след Казабланка, Рабат и Фес. Градът е разделен на стар град - Медина, обитаван от началото на 11 век и модерна част — Вил Ноьвил (Ville Nouvelle) с два района — Gueliz и Hivernage – започнал да се формира като френски колониален модерен град след началото на 20-ти век. Днес, за разлика от Медина, тази бързо развиваща се част е отлично благоустроена. В нея се издигат многобройни луксозни жилищни и бизнес сгради, хотели, банки, театър, стадион и т.н., много от които, както и в повечето останали марокански градове, претворяват в съвременни архитектурни форми местната традиция и колорит. Тук на 15 април 1994 г. е подписан „Договорът от Маракеш“ с който е създадена Световната търговска организация (World Trade Organization, WTO).

Медина[редактиране | edit source]

Медина е „старият град“ (на арабски „медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари - сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия (в нея немюсюлмани не се допускат) и други ислямски храмове, медресета и Кралския дворец (който е действаща резиденция на краля, не е отварен за посетители и дори снимането на стражата е забранено). Стените, обграждащи сърцето на перлата на юга, са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата - Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на Алмохадите - 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ - южните квартали на медината и „касъра“ - двореца. В Маракеш е живял и на 10.12.1198 г. е починал прочутият философ, лекар и юрист Авероес (Ибн Рушд, изключително високо ценен и в християнска Европа и от мюсюлманите. Видният средновековен математик и астроном Ибн ал-Банна ал-Маракеши (Ибн ал-Банна ал-Гарнати - «син на архитекта от Гранада») е роден, живял и погребан в града, на него е кръстен кратера „Ал Маракеши“ в Морето на изобилието на Луната. От 1578 градоначалник (каид)на Маракеш е роденият в Алмерия Джудар паша — завоювал империята Сонгай (дн. Мали), и марокански губернатор на Тимбокту, Джена и Гао, той умира в града в 1605 г. В сървеменния Маракеш са родени също папският външен минисър архиепископ Доминик Мамберти, прославения френски футболист Жюст Фонтен, видният борец за мир Мордехай Вануну и др.

Понастоящем атмосферата тук е прекалено автентична — сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.

Немалко от богатските традиционни стари къщи в Медината наричани „Риад“ (т.е. градина) представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан и тераси на покривите са реставрирани от европейци и местни собственици и днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош или като резиденции се дават целите под наем на богати туристи. Неприятна особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен заради тесните сокаци в центъра на Медината, а и ориентацията пешком не е проста работа отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“ за да покажат пътя или предлагат наркотици.

Други местни забележителности са Медресето Бен Юсеф (Ben Youssef Madrasa), Грабницата на Саадитите (Saadian Tombs) издигната от Ахмад ал Мансур (1578-1603) и малкото останало от неговият Дворец Ел Бади. За забележителности се считат също Градините Менара проситащи се на 1 милион кв.м създадени към 1130 г. по време на на управлението на Алмохад (Абдул Мумин) - първият от династията на Алмохадитите и Градините на Агдал лежащи на юг от Кралския Дворец създадени през 1156 г. от алмохадската династия. Наименованието „Агдал“ означава градина и произлиза от берберски. Настоящата форма както и стените които ги обграждат датират от XIX в.

Площадът Джама Ел Фна[редактиране | edit source]

Джама Ел Фна (арабски: جامع الفناء jâmi al-fanâ) е обявен за паметник на ЮНЕСКО „Шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството“. Той фактически е центъра на Медината на Маракеш в близост до джамията Кутубия. В миналото място за изпълнение на жестоки масови екзекуции днес това е една от най-големите туристически атракции в Маракеш привличаща хиляди посетители с пазара от стотици сергии и с излизащите щом отслабне слънчевият пек десетки дресьори на кобри и маймуни, жонгльори, въжеиграчи, танцьори, певци, оратори, разказвачи на истории и приказки и други местни артисти пленяващи с неустоимия си чар европееца. Вечерно време площадът се покрива с множество дълги покрити с найлон маси, където туристи и местни сред невъобразим пушек, миризми и глъч насядали на общи пейки на светлината на голи електрически крушки задоволяват глада си на достъпни цени с обичайните произведения на мароканската кухня от овнешко и пилешко месо и вътрешности чак до след полунощ. Алкохол и по-изискана храна се сервира единствено в някои от най-скъпите заведения наоколо, които се посещават предимно от богати мароканци заедно със съпругите и приятелките си и тези от туристите с най-висок бюджет.

На 28 април 2011 „Ал Кайда в ислямския Магреб“ извърши кървав атентат на площада, при който загинаха 17 души и тежко бяха ранени други 26, повечето от които обикновени туристи, посетители на взривеното средноразрядно кафе „Аргана“.

Ботаническата градина Jardin Majorelle[редактиране | edit source]

Ботаническата градина Jardin Majorelle е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. Жак Мажорел отива да живее в медината на Маракеш, романтично привлечен от светлините, шумовете, миризмите, архитектурата и хората на града от 1001 нощи. Започвайки през 1922 г. от една палма, той създава цяла ботаническа градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, градината съдържа стотици видове екзотични растения и птици от цял свят.

Градината е отворена за посещение през 1947 година. През 1980 година собствеността преминава в ръцете на Ив Сен Лоран и Пиер Борже. След смъртта на първия през 2008 година, пепелта му е разпръсната сред градината и в негова памет в едно от кътчетата е издигнат мемориален паметник.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Варзазат е следващият голям град на югоизток от Маракеш, но той е отвъд Атласките планини