Сонгай (кралство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кралство Сонгай било основано през IX Век в Западна Африка.

През периода XIII-XV в. то попаднало под зависимостта на Мали, а през XV-XVI в. било завладяно от Нигерийски Судан.

История[редактиране | edit source]

Когато през 1460-те години европейците стигнали до бреговете на Африка, на нейната територия съществували множество държави. Според легенди кралство Сонгай било основано през IX в. край река Нигер от берберина-християнин ал-Яман. В 1200 г. сонгайските владетели се преместили в столицата Гао, намираща се нагоре по течението на Нигер и приели мюсюманската вяра. През 1325 г. Гао бил завладян от империята на Мали Манса Мюз и кралството било включено в границите на Мали. След повече от столетие крал Сони Али възвърнал независимостта на Сонгай и присъединил към територията ѝ Мали, включително Тимбукту и Джене. Но той бил жесток владетел и преследвал друговерците. След смъртта му на престола застанал Аския Мохамед - първият, който проявил търпимост към религиозните вярвания и се стремял да укрепи държавата. По време на неговото управление били създадени благоприятни условия за развитието търговията със злато - най-напред с арабите, а след това - с португалците. Тимбукту се превърнал в процъфтяващ и културен център.

Упадък на Сонгай[редактиране | edit source]

През 1529 г. Аския Мохамед бил свален от престола от собствения си син. Един след друг на трона се възкачват неспособни и алчни владетели, които не се интересуват от съдбата на кралството. Така с течение на времето Сонгай се превърнал в лесна плячка за чуждите завоеватели и през 1591 г. бил покорен от мароканците.

На изток от Сонгай се намирала африканската държава Канем-Борну, възникнала край езерото Чад. През XI в. тя се превърала в център на мюсюманската цивилизация в Африка и достигнала разцвет при управлението на Идрис Алома (1571-1603).

Външни връзки[редактиране | edit source]