Пенджаб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пенджаб.

Пенджаб
Карта на провинция Пенджаб през 1903

Пенджаб (на панджабски: ਪੰਜਾਬ на гурмукхи, پنجاب на шахмукхи; на хинди: पंजाब; на урду: پنجاب; МФА:ˈpʌnʤɑb) е историко-географска област в Пакистан и Индия. Тя включва плодородната равнина, разположена между река Инд, Хималаите и пустинята Тар. Името Пенджаб означава Петоречие и идва от петте големи притока на Инд, които пресичат равнината. Площта на областта е около 300 хиляди квадратни километра, а населението - около 110 милиона души.

През 1947 областта Пенджаб е разделена между Пакистан и Индия, като приблизително две трети от територията и населението са в пакистанската част, която образува провинция Пенджаб. Индийската част на областта е разделена административно в щатите Пенджаб, Харяна, Химачал Прадеш и Делхи. По-голямата част от жителите на Пенджаб са от пенджабската етническа група и говорят пенджабски език, за който в Пакистан се използва писмеността шахмукхи, а в Индия - гурмукхи. Повечето пакистански пенджабци са мюсюлмани, а индийските - сикхи и индуисти.

Пенджаб е една от най-плодородните области в Азия и там възниква древната Индска цивилизация. Днес областта е сред най-богатите райони в Пакистан и Индия, като произвежда значителна част от земеделската им продукция. Там се намират и някои от най-големите градове в тези страни - Лахор, Фейсалабад, Лудхиана, Амритсар, Мултан.