Инфлация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за промяната в стойността на парите. За космологичното понятие вижте Инфлация (космология).

Инфлацията по света, 2010 г.
Динамика на инфлацията в САЩ, Япония, (Западна)Германия, Австрия и Швейцария (1950 - 2005)
Динамика на инфлацията и дефлацията в САЩ (1650 - 2000)

Инфлация (π) е понятие с поне 2 смисъла.

През последните 50 години, след влиятелна статия на Милтън Фридман, под инфлация се разбира постоянно и цялостно покачване на паричните цени, което означава постоянен спад в покупателната способност на парите.

Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините, пораждащи този феномен. Например монетаристите смятат, че покачване на количеството пари води до спада на тяхната покупателна способност, докато нео- и посткейнсианците смятат, че причината произтича от недостиг на общото предлагане.

Вторият смисъл на понятието инфлация споделян от всички икономисти до края на 19 век, означава покачване на количеството пари в икономиката. Всяко ново количество пари бива използвано за размени срещу блага и услуги, които иначе не биха се проявили. Покачването на количеството пари означава покачване на търсенето на блага от страна на тези хора които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от това което те биха били иначе. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) повече и повече цени се покачват. Тук следва да припомним определението на цена като разменно отношение. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат едновременно, тъй като една и съща парична единица не може да участва едновременно в размени срещу всички останали стоки. Неедновременното и неравно покачване на всички цени води до преразпределителни ефекти на богатство. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което то би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което то би било инак.

Този втори смисъл на думата инфлация е далеч по-богат от предишния, който представя само една част от последиците на покачване количеството пари. Преразпределителните ефекти на богатство особено са премълчани, а те са основни, за да се разбере институционалният кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените.

Тук е необходимо да се разграничат 2 вида пари — стокови пари и книжни пари. Стоковите пари (злато, сребро или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене[1]) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда. Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните централни банки, не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови банкноти или да кредитира сметките на търговските банки – действия, които не подлежат на физически ограничения.

Предвид тези основни различия напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.

В заключение изучаването на инфлацията изисква по-голямо внимание на сравнителното изучаване на тези два основни вида пари.

Монетаристки подход при изучаването на инфлацията[редактиране | edit source]

Най-общо, според монетаристите инфлацията е покачване на количеството пари в обращение, което води до спад на тяхната покупателна способност.

Кейнсиански и неокейнсиански подход[редактиране | edit source]

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Под индустриално търсене на злато и сребро се има предвид търсенето им не в качеството им на пари, а на суровина за определен вид производство: бижута, монети (в техния материален аспект), в електрониката и др.

Литература[редактиране | edit source]