Индекс на потребителските цени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Растеж на CPI на САЩ в единици (в синьо) и годишния показател в проценти (в червено) за периода 1913-2013

Индексът на потребителските цени (CPI - Consumer Price Index) е общ показател за измерване темповете на инфлацията за стоките в потребителската кошница на средното домакинство. Той се дефинира като индекс на „чистата ценова промяна“. ИПЦ се пресмята ежемесечно от съответната институция. В България това е Националният статистически институт, който преценява какви са разходите, за да се напълни типичната пазарна кошница на домакинството със среден доход и сравнява получения резултат с даден предишен период.

Индексът на потребителските цени намира приложение в три основни направления:

  • макроикономически показател - за официален измерител на инфлацията в дадена държава;
  • дефлатор на стойността на показатели, които нямат свой собствен ценови измерител;
  • средство за индексиране на заплати, пенсии и други доходи от страна на правителството при необходимост.[1]

Измерване на инфлацията[редактиране | edit source]

Ако CPI в текущата година е равен на 220, а през годината, избрана за база, е била 100, инфлацията е нарастнала със 120% (220-100/100 × 100 = 120).[2]

Индексът на потребителските цени е широко използван за измерване на инфлацията, но не е лишен от недостатъци. CPI не улавя промените в качеството на стоките и услугите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ИНДЕКС НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ, посетен на 17,12.2008 г.
  2. Цитирано по: Организиран курс по Macroeconomics, Шесто издание; Автор: Стоядин Савов, д-р на икономическите науки, професор в УНСС; Глава 6: Стопански цикъл, безработица и инфлация. София, 1999, стр. 116; Издателство Тракия-М

Външни препратки[редактиране | edit source]