Златен стандарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златният стандарт е парична система, при която стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга.

Златни британски монети

С постепенното въвеждане в употреба на банкнотите се налага и въвеждането на златния стандарт - гаранцията, че зад купюрата с определен номинал стои точно определено количество злато. Златният стандарт е въведен за първи път през 1717 г. от Исак Нютон, тогава началник на Английския монетен двор. Великобритания официално въвежда златния стандарт през 1821 г. Цените на златото в монетите и по-късно като покритие на банкнотите варира според световните кризи и пазарните фактори.

България възприема златния стандарт с въвеждането на лева през 1880 г., но преминава към сребърен стандарт по време на финансовата криза от 1899-1902 г. В света той съществува до Голямата депресия през 30-те години, когато е разтърсен от финансова криза. Днес в нито една страна не се прилага златният стандарт.^[1]

След 1971 г., когато щатския долар вече не е свързан със златото, металът започва да се търгува свободно. Цената на златото достига своя връх през 1980 г. като защитна инвестиция срещу високата инфлация.