Безработица

Безработицата е социално-икономическо явление, при което част от активната работна сила желае да работи, но не може да намери работа. Безработицата е типична за пазарното стопанство. Точният признак, по който се определя безработицата, зависи от законодателството на съответната държава. Поради високата политическа и социална чувствителност на темата, правителствата прилагат статистически методи и похвати, които прикриват реалното ниво на безработица. Така например, в България за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда. От това следва, че всички, които по една или друга причина не са регистрирани (не са искали, или с бюрократични методи им е била отказана регистрация) не се отчитат като безработни.

Според официалната статистика, равнището на безработица в България е: през 2000 г. около 18 %; към март 2007 г. е 8,92;, към третото тримесечие на 2008 г. - 5,1%; към декември 2008 г. - 6.27%; към февруари 2012 г. — 12,4%.^[1]^[2]

Освен „официалната“ безработица, коректният анализ на пазара на труда трябва да отчита „реалната“ и „скритата“ безработица. Реалната безработица обикновено е по-голяма от „официалната“, но в някои общини може да има и изключения: раздаваните социални помощи на „трайно безработни лица“ мотивират някои хора, които имат работа и доходи, да се регистрират като безработни. Скритата безработица представлява заемането на неподходяща работа от лице с по-висока квалификация: ако, например, преподавател в университет кара такси, Формално той има работа, но реално пазарът на труда не му позволява да реализира пълноценно работната си сила.

[редактиране] Теории

Според Милтън Фридман съществува естествено равнище на безработицата (около 4-5%) и опитите за намаляването му водят до увеличаване на инфлацията.

[редактиране] Форми на безработица

В теорията и практиката се разглеждат различни форми на безработицата, обусловени от различни причини, като основно се различават следните три: текуща (фрикционна), структурна и циклична.

текуща (фрикционна) - дължи се най-вече на смяна на работата. Тя е резултат от основните характеристики на трудовите пазари и от начина им на функциониране. Индивидите и предприятията, в ролята си на предлагащи и търсещи труд се нуждаят от време и информация за взаимното си опознаване. Предприятията търсят труд, не всички работни места са заети, предлага се труд, но не всички търсещи работа са намерили своето работно място. От гледна точка на самия трудов пазар тази форма съществува винаги, само че се представя от различни лица. Следователно тя е временна за отделните субекти и краткосрочно по продължителност. Тя не е предизвикана от неуравновесени състояния на трудовите пазари, а от същността на трудовия пазар и от начина, по който той функционира. Безработицата от този вид, не само че е неизбежна, но е и необходима за субектите на реалните трудови пазари. Тя играе позитивна роля: първо за работниците, защото им позволява да намерят по-доходоносно приложение на своя труд и второ за работодателите, доколкото улеснява избора на по-продуктивни работници.
структурна — породена е от техническите промени във факторите на производство и от последвалите структурни изменения на производството и заетостта. Икономическата ефективност е подчинена на изискването работната сила и веществения капитал да се намират в технологично съответствие — на технологичните параметри на капитала да съответства труд в определено количество и качество. Действайки за определен период от време технологичното съответствие се нарушава и за да му противодействат предприятията се ориентират към внедряване на нова техника и технологии, които от една страна правят негодна за новите условия значителна част от работната сила, като я изтласкват извън производството, а от друга формират потребност от труд с нови качества, с което се предизвикват структурни изменения в заетостта. Възникването на нови производства и дейности води до остаряване на други такива, както и стареене на професии, специалности и категории труд. То се съпровожда с изтласкване на работна сила от полето на труда и придаване структурен характер на безработицата. Освобождаването на работна сила обикновено има масов характер, защото обхваща големи контингенти от носителите на труд. Структурната безработица подобно на фрикционната е неизбежна и необходима, докато за разлика от нея е продължителна и е предизвикана от друг тип несъответствия в търсенето, и предлагането на труд, които са следствие от технически прогрес. Оттам идва и друго нейно название — технологическа безработица. От гледна точка на въздействието върху заетостта и работната сила техническият прогрес в едни от своите измерения причинява безработица, а в други при производство на нова продукция и услуги предизвиква откриване на нови работни места и нарастване на заетостта. Следователно може да се каже, че развитието на техниката и технологиите е причина за структурна безработица и същевременно е причина за повишаване на заетостта.
циклична (кейнсианска) - тя следва движението на индустриалния цикъл и се появява при спад (рецесия) на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно. Кризата от 1929-33 г., както и депресията от 1974-75 г. и последвалите рецесии в началото на 80-те и 90-те години бяха съпроводени от със скок на безработицата в почти всички индустриално развити страни. Основна причина за цикличната безработица и това, което я отличава от останалите форми, е, че тя е предизвикана от свиване на съвкупното търсене на стоковите пазари и последвало намаляване на производството и заетостта. Трудовите пазари вместо чрез понижаване на работна заплата реагират на съвкупното търсене по този начин, като правят част от работната сила излишна, защото заплатите са загубили своята гъвкавост посока надолу.
класическа — има свободни работни места, но работодателите не назначават поради наложените им законодателно високи работни заплати;
сезонна заетост -традиционна е за земеделието, строителството и туризма, и отразява спецификата на тези производства, и услуги. Обикновено сезонните работници са носители на труд с по-ниска квалификация, работи се при лоши условия, нерегламентирано работно време и ниско заплащане. В много страни този вид заетост е патент на чуждестранни работници, пребиваващи законно или незаконно, които в собствената си страна биха получавали по-ниски доходи.