Голямата депресия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Голямата депресия (на английски: The Great Depression) или икономическа криза от 30-те на 20 век, е изключигелно тежка икономическа криза, засегнала най-тежко САЩ, започнала през 1929 и продължила през 1930-те години.

Засяга особено Съединените щати, Канада, но също и от части Европа, и Британската империя, довеждайки до многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния вътрешен продукт, промишленото производство, цените на фондовите борси и практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове.

Ескалиращата безработица в Канада води до масови протести

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война. Икономическата криза от 30-те е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който период има редовна икономическа статистика.

Начало на икономическата криза[редактиране | edit source]

“Голямата депресия”, започнала десетилетие преди Втората световна война, се оценява от икономисти и историци като най-тежката криза в икономиката.

Началото ѝ варира според различните страни, като е прието, че в повечето от тях започнала през 1929 година и продължила до края на 30те - началото на 40те години на ХХ век. Това е най-дългата, най-широко разпространената и най-дълбока икономическа депресия на ХХ век в световен мащаб. Кризата започнала в САЩ с крах на пазара на фондовите борси на 29 октомври 1929 година, познат като „Черния Вторник”.[1]

Тълпата, събрала се на Уолстрийт след краха от 1929 година

Голямата депресия довела до разрушителни последствия в почти всяка страна, независимо от това дали била бедна или богата. Личните доходи, доходите от данъци и такси и печалби спаднали значително, а в някои страни като Америка безработицата достигнала 25%. Градовете по света също почувствали удара от икономическата криза, което довело до масова безработица в градове, разчитащи предимно на тежката промишленост. В много страни строителството било временно преустановено. Провинциалните райони, които разчитали предимно на земеделието, също били застигнати от кризата, като изкупните цени на селскостопанската продукция спаднали със средно 60%.

Равнище на безработицата в САЩ за периода 1910-60 година, годините на Голямата депресия са маркирани в червено

След крахa на Уолстрийт от 1929 година обществото все още било оптимистично настроено за изход от икономическата криза. В средата на 1930 година лихвените проценти спаднали значително, но очакваната дефлация и нежеланието на хората да увеличават задълженията си чрез вземане на заеми довело до спад на инвестициите. През май, същата година, продажбите на автомобили спаднали до нивата от 1928 година. Особено тежко било положението във въгледобивните и селски райони, където безработицата излизала извън контрол. Крахът на американската икономика довел и други страни до икономически крах, някои от които били по-слабо засегнати от икономическата криза.

Подходи за обяснение на кризата[редактиране | edit source]

Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 година.

Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната политика на монетарните власти, или контролирането от известната група Илюминати. От тази гледна точка, чрез бездействието си Федералният резерв допуснал финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на инвестициите. Заеми се отпускали с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принудило президента Рузвелт да подпише заповед 6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв бил намален.

Според британския икономист Кейнс, основният ангажимент на държавата в стремежа към обществено благо е балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки. Според кейнсианците, намаляването на данъците и увеличаването на правителствените разходи с цел подпомагането на икономиката е ключово задължение на държавата по време на икономическа криза.

Развитие на икономическата криза в периода 1929-33 година[редактиране | edit source]

Президентът Рузвелт предприел мерки за възстановяване на икономиката, но не отпуснал достатъчно средства, за да спре рецесията преди началото на Втората световна война. Крахът на международната търговия след 1930 година също помогнал за задълбочаването на депресията. Законът на Хоули Смуут за митническата тарифа от юни 1930 година превърнал американския пазар в недостъпен за вносни стоки чрез значително увеличаване на митата. Според повечето икономически историци, този закон е най-голямата грешка за целия период от 1920 до 1933 година.

Развитие на икономическата криза в периода 1936-41 година[редактиране | edit source]

Различните страни по света започнали да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случило през 1933 година. Кризата довела до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случило във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 година.[2] Други страни, като САЩ и Италия запазили златния стандарт до 1933 година, а Франция, Белгия и Швейцария се обединили в т.нар. „златен блок” и запазили стандарта до 1936 г. Според съвременния анализ, ранното изоставяне на златния стандарт довело до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановили икономиките си по-рано от Франция и Белгия.[3]

Повечето икономически историци са на мнение, че Голямата депресия приключила с началото на Втората световна война. Много икономисти са на мнение, че разходите, извършени по подготовката за войната ускорили излизането на страните от рецесията и значително намалили нивото на безработицата. Закъснялото влизане на САЩ във войната през 1941 година окончателно ликвидирало последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започнали да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличили. Били необходими много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.[4]

След началото на Втората световна война пазарът на труда изпитва недостиг на специалисти-мъже, затова жените заемат техните позиции в производството.

Кризата по света[редактиране | edit source]

Кризата се отразява негативно на много страни.

САЩ[редактиране | edit source]

Начало[редактиране | edit source]

Пълномащабната рецесия в САЩ започва през август 1929 г., два месеца преди краха на Уолстрийт (строителната продукция започва да намалява още през 1926 г.). През февруари 1930 г., на началото на кризата реагира Федералния резерв, намалявайки референтния лихвен процент от 6 на 4%. В допълнение е започнато изкупуване на държавни облигации в подкрепа на ликвидността. През следващите две години обаче, Федералният резерв не прави нищо. Министърът на финансите Андрю Мелън, счита, че е необходимо да се позволи на пазара самостоятелно да се погрижи за необходимите промени на съотношения и цени.

През юни 1930 г. САЩ приема т.н. Закон Смуут-Хоули, който облага с мита от 60% повече от 3200 продукта, внасяни в САЩ. Както може да се предположи, други държави отвръщат на това четворно увеличение на вносните мита с увеличение на своите. Редица страни например значително вдигат митата за внос на американски автомобили. През следващите три години (1930-1933 г.) американският износ се срива с 64%, включително износът на селскостопанска продукция – с 60%. Тази мярка се оказва един от основните канали за предаването на кризата в Европа, тъй като реализацията на продукцията на европейските производители в САЩ е силно затруднена. През тези години общата световна търговия се свива с 61%.

В края на 1930 г., инвеститорите започват масово изтегляне на банковите си депозити, което довежда до вълна от банкови фалити. В резултат на това, започва абсолютен срив на паричната маса. Втората банкова паника настъпва през пролетта на 1931 г. През тези месеци, властите не реагират на ускоряването на икономическата депресия. През 1930 и 1931 г. БВП спада съответно с 9.4% и 8.5%, а коефициентът на безработица се повишава от 3,2% в началото на 1930 г. до 15,9% до края на 1931 г.

През 1932 г. БВП се понижава с 13.4%, а от 1929 г. дотогава — общо с 31%. Равнището на безработица през 1932 г. се увеличава до 23,6%. За малко повече от три години от началото на кризата над 13 милиона американци са загубили работата си. Промишлените запаси губят до 80% от стойността си през 1930 г., а цените на селскостопанските стоки спадат с 53% от 1929 г. През тези три години фалират две от всеки пет банки, а вложителите им губят 2 милиарда долара в депозити. Паричната маса през 1929 г. спада по номинал с 31%.

На фона на слабото разширяване на паричната база (от 6,05 млрд. долара през 1929 г. до 7,02 млрд. през 1933 г.), паричната маса спада рязко — от 26,6 млрд. до 19,9 млрд. долара. Вълната от банкови фалити подкопава доверието на хората във финансовите институции, спестяванията трескаво се теглят от депозити и обръщат в брой. Оцелелите банки от своя страна, за да избягнат издаването на нови заеми, предпочитат да съхраняват парите в максимално ликвидна форма. По такъв начин, паричният мултипликатор спада рязко и кредити и кредитно-депозитните емисии на банките са фактически парализирани. Желанието и на банките, и на населението да държат парите си в брой, несъмнено рязко засилва рецесията.

Естественият прираст на населението на САЩ в периода на Голямата депресия рязко спада. На 7 март 1932 г. в Детройт полицията и частната охранителна служба на Хенри Форд стреля по гладуващи работници, които провеждат шествие. Убити са пет души, десетки са ранени.[5].

Антикризисни мерки[редактиране | edit source]

През януари 1932 г. Конгресът на САЩ създава Финансова корпорация за възстановяване (RFC). Организацията трябва да оказва финансова помощ на железопътни компании, финансови институти и бизнес-корпорации. През юли, ролята ѝ е разширена за оказване на помощ и на селското стопанство и финансиране на държавни и местни обществени мероприятия.

Приет е закон за Федерална жилищна банка, която е длъжна да предоставя кредити на организации, занимаващи се с ипотечно кредитиране (първообраз на бъдещата Fannie Mae). Приет е първия от двата закона, носещи името Глас—Стигол, насочени към либерализиране на Федералния резерв и разрешаващ му, в частност, да кредитира банките-членки. Признато е за необходимо да се активизира бюджетно преразпределение на доходите от богатите към бедните, за да се стимулира потреблението. Максималния размер на подоходния данък е повишен от 25 на 63%.

Въпреки това обществеността счита, че мерките, предприети от администрацията на Хърбърт Хувър, са недостатъчни и доста закъснели. Франклин Рузвелт сравнително леко побеждава Хувър на президентските избори през есента на 1932 г., а едновременно с това демократите успяват да завоюват контрол над Конгреса.

За изход от кризата, през 1933 г. започва да се осъществява Новият курс на Рузвелт — различни мерки за регулиране на икономиката. Някои от тях, по съвременните представи, спомагат за отстраняването на причините за депресията, някои имат социална насоченост и помагат на най-пострадалите, докато трети усложняват допълнително положението.

Почти веднага след встъпването си в длъжност, през март 1933 г., на Рузвелт се налага да се сблъска с третата вълна на банковата паника, на която новият президент реагира с закриване на банките за една седмица и подготвяне през това време на програма за гарантиране на депозитите.

Първите 100 дни от президентството на Рузвелт се характеризират с интензивна законодателна дейност. Конгресът разрешава създаването на Федерална корпорация за застраховане на депозитите и Федерална администрация за извънредна помощ, чието създаване е прието със Закона за възстановяване на националната икономика от 16 юли 1933 г. В задачите на Федералната администрация за извънредна помощ влизат: а) строителство, ремонт и подобряване на шосета и магистрали, обществени здания и всякакви други държавни мероприятия и комунални услуги; б) съхраняване на естествените богатства и развитието на добива им, включвайки тук контрола, използването и пречистването на водите, предотвратяване на почвени и брегови ерозии, развитие на водната енергетика, пренос на електрическа енергия, строителство на различни речни и пристанищни съоръжения и предотвратяване на наводнения.

Цените на фармацевтичната продукция в САШ, 1928—1935 г.
Промишленият индекс Дау-Джонс, 1928—1930 г.

Безработните активно се привличат в обществените дейности. Най-общо, в периода 1933—1939 г. на обществени проекти под егидата на Администрацията за обществени дейности и Администрацията за гражданските дейности (строителство на канали, пътища, мостове, често в необитаеми и блатисти маларийни райони) числеността на заетите достига 4 милиона души.

През Конгреса преминават също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките, Законът Глас — Стигол от 1933 г. за разграничаването на инвестиционни и търговски банки, закон за кредитирането на селското стопанство, закон за създаване на комисия за ценните книжа.

В сферата на селското стопанство, приетият на 12 май 1933 г. закон за регулирането, който преструктурира 12-милиардния фермерски дълг, съкращава процентите по ипотечната задлъжнялост и увеличава сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да предоставя на фермерите заеми, и в течение на следващите четири години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци заеми на обща сума 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция, според закона от 12 май, на фермерите се препоръчва да намалят производството и посевните площи, и да намалят стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд.

Равносметката от първата година на президентството на Рузвелт са нееднозначни: спадането на БВП значително се забавя и е едва 2,1% през 1933 г., но безработицата нараства до 24,9 %.

След изкупуването от държавата на всичкото злато на твърда цена, опирайки се на закона за златния резерв, приет през януари 1934 г., Рузвелт издава на 31 януари 1934 г. прокламация, която съкращава златното съдържание на долара от 25,8 до 15 5/21 грана и установява официална цена на златото на ниво от 35 долара за унция. С други думи, доларът е девалвиран с 41%.

Съставени са 557 основни и 189 допълнителни т.н. „кодекси на честната конкуренция“ в различни отрасли. Страните гарантират минимална заплата, както и еднаква заплата за всички работници от една категория. Тези кодекси обхващат 95% от всички работещи в промишлеността. Те силно ограничават конкуренцията.

Методите на Рузвелт, рязко повишаващи ролята на правителството, са разглеждани като посегателство над Конституцията на САЩ. През 1935 г. Върховният съд на САЩ постановява, че Националната администрация за възстановяване и законът, който я въвежда (National Industrial Recovery Act, NIRA) са неконституционни. Причината е във фактическата отмяна на много антимонополни закони и профсъюзния монопол при наемането на работници.

Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отговорността за осигуряването на старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932—1940 г. нарастват над два пъти. Но Рузвелт се опасява от небалансиран бюджет и разходите през 1937 г., когато, както изглежда, икономиката набира достатъчни обороти, са съкратени. Това отново заплашва страната от рецесия през 1937—1938 г.

Индексът на промишленото производство през 1939 г. все още е 90% от равнището през 1932 г. През 1939 г. безработицата остава на 17%. Някои изследователи считат, че причината за края на Голямата депресия е Втората световна война, предизвикала масово поръчване и закупуване на въоръжение от страна на държавата. Бурният ръст в американската промишленост започва едва в периода 1939—1941 г., на вълната на активното нарастване на военните приготовления.

В днешно време повечето икономисти-неокласици смятат, че кризата в САЩ е усложнена от неправилните действия на властта.[6] Класиците на монетаризма Милтън Фридман и Ана Шварц считат, че Федералният резерв е виновен за създаването на „криза на доверието“, тъй като не оказва навременна помощ на банките и започва вълна от банкови фалити. Според тях, мерките по разширяването на кредитирането от страна на банките, аналогични на тези, които са предприети през 1932 г., са могли да бъдат приети и по-рано — през 1930 или 1931 г. През 2002 г. членът на борда на директорите на ФЕД Бен Бернанке, изнасяйки слово за 90−та годишнина на Милтън Фридман, казва: „Позволете ми малко да злоупотребя с моя статут на официален представител на ФЕД. Бих искал да кажа на Милтън и Анна [Шварц]: що се отнася до Голямата депресия — вие сте прави, това го сторихме ние. И ние сме силно огорчени. Но благодарение на вас, ние няма да направим това отново.“.

По статистики на икономистите-изследователи на депресията Коул и Охейниън, без мерките на администрацията на Рузвелт по задържане на конкуренцията, нивото на възстановяване от 1939 г. е могло да бъде достигнато пет години по-рано.

Интересно е, че по време на световната финансова криза, започнала през 2008 г., САЩ използват доста подобни методи за борба с хода и последствията на рецесията.

Австралия[редактиране | edit source]

Поради краха на международната търговия, разчитащата на доходите от земеделието Австралия била една от най-силно засегнатите страни от икономическата криза. След 1932 година Австралия започнала постепенно възстановяване благодарение на повишаването на цените на месото и вълната.[7]

Канада[редактиране | edit source]

Засегната била и силно индустриализирана Канада, в която производството през 1932 година спаднало до 58% от нивото му през 1929 година. Излизането на Канада от кризата било предшествано с приемането на закони за имиграцията.[8]

Латинска Америка[редактиране | edit source]

В разчитащата на износ страна Чили равнището на БВП спаднало с 14%. За да излезе от рецесията, страната предприела политика на протекционизъм, която била възприета и от другите латиноамерикански държави.

Германия[редактиране | edit source]

Индустриализирана Ваймарската република в Германия също пострадала от кризата. Увеличаването на безработицата наред с изплащането на огромни репарации довело до издигането на власт на нацистката партия на Хитлер през 1933 година.

Холандия[редактиране | edit source]

В периода 1931-1937 г., Холандия претърпява дълбока и изключително продължителна депресия. Тя отчасти е причинена от последиците от срива на фондовия пазар през 1929 г. в САЩ и отчасти от вътрешни фактори в Холандия. Правителствената политика, особено късното отпадане от златния стандарт, играе голяма роля в удължаването ѝ. Голямата депресия в Холандия довежда до политическа нестабилност и размирици, и може да бъде свързана с възхода на холандската национал-социалистическа партия NSB. Депресията в Холандия отминава до известна степен в края на 1936 г., когато правителството най-накрая се отказва от златния стандарт, но реалната икономическа стабилност не се завръща до края на Втората световна война.

Япония[редактиране | edit source]

Голямата депресия не повлияла особено на японската икономика, но въпреки това, финансовият министър на Япония Такакаши Корекийо бил първият политик, който възприел възгледите на британския икономист Кейнс.[9]

Съветски съюз[редактиране | edit source]

Изолиран от света на капитализма, Съветския Съюз не бил особено засегнат от икономическата криза. Видимият имунитет на СССР към кризата затвърдил марксистката теория и подпомогнал разпространението на социализма. Запазването на икономическата стабилност на СССР по време на кризата привлякло вниманието на САЩ и довело до установяване на взаимноизгодни за двете страни дипломатически отношения.

Образът на Голямата депресия в културата[редактиране | edit source]


Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените — и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.

Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва — тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.

Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи.

Джон Стайнбек,
Гроздовете на гнева (Глава XXV)

Вижте също[редактиране | edit source]

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Ambrosius, G., W. Hibbard. A Social and Economic History of Twentieth-Century Europe (1989)
  • Beaudreau, Bernard C. Mass Production, The Stock Market Crash and the Great Depression: The Macroeconomics of Electrification. Westport, CT: Greenwood Press, 1996. Republished 2004 iUniverse, New York, NY. ISBN 0-595-32334-0
  • Bernanke, Ben S. The Macroeconomics of the Great Depression: A Comparative Approach // Journal of Money, Credit & Banking, Vol. 27, 1995
  • Brown, Ian. The Economies of Africa and Asia in the inter-war depression (1989)
  • Davis, Joseph S. The World Between the Wars, 1919-39: An Economist’s View (1974)
  • Feinstein. Charles H. The European economy between the wars (1997)
  • Filene, Edward A. The Way Out: A Forecast of the Coming Changes in American Business and Industry. New York, NY: Doubleday, 1924.
  • Ford, Henry. Today and Tomorrow. New York, NY: Doubleday, 1926.
  • Garraty, John A. The Great Depression: An Inquiry into the causes, course, and Consquences of the Worldwide Depression of the Nineteen-Thirties, as Seen by Contemporaries and in Light of History (1986)
  • Garraty John A. Unemployment in History (1978)
  • Garside, William R. Capitalism in crisis: international responses to the Great Depression (1993)
  • Haberler, Gottfried. The world economy, money, and the great depression 1919—1939 (1976)
  • Hall Thomas E. and J. David Ferguson. The Great Depression: An International Disaster of Perverse Economic Policies (1998)
  • Kaiser, David E. Economic diplomacy and the origins of the Second World War: Germany, Britain, France and Eastern Europe, 1930—1939 (1980)
  • Kindleberger, Charles P. The World in Depression, 1929—1939 (1983)
  • League of Nations. World Economic Survey 1932-33 (1934)
  • Madsen, Jakob B. Trade Barriers and the Collapse of World Trade during the Great Depression // Southern Economic Journal, Vol. 67, 200
  • Mundell, R. A. A Reconsideration of the Twentieth Century // The American Economic Review. Vol. 90, No. 3 (Jun., 2000). P. 327—340
  • Rothbard, Murray. America’s Great Depression (2000)
  • Rothermund, Dietmar. The Global Impact of the Great Depression (1996)
  • Tipton, F., R. Aldrich. An Economic and Social History of Europe, 1890—1939 (1987)
  • В. Кизилов, Гр. Сапов. Инфляция и её последствия / Под ред. Е. Михайловской. — М.: РОО «Центр „Панорама“», 2006. — 146 с. ISBN 5-94420-025-1

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/243118/Great-Depression Great Depre
  2. Golden Fetters: The Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939
  3. Golden Fetters: The Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939
  4. Journal of Economic History |year=1992 |volume=52 |issue=4 |pages=757–784
  5. The Ford Hunger March of 1932
  6. История на САЩ. Голямата депресия
  7. A Century of Change in the Australian Labour Market, Australian Bureau of Statistics
  8. 1929–1939 – The Great Depression, Source: Bank of Canada
  9. Myung Soo Cha, "Did Takahashi Korekiyo Rescue Japan from the Great Depression?", The Journal of Economic History 63, No. 1 (Mar 2003): 127–44.