Ликвидност

Ликвидност (на английски: liquidity, на немски: Liquidität, на френски: liquidité, от латинската liquidus: „течен“) е финансово-счетоводен термин, свързан със способността на даден актив да бъде максимално бързо обменен и превърнат в парични средства при минимум загуби.

Ликвидност на пазарите

Ликвидността на даден пазар е едно от най-важните му качества, благодарение на които той е определим като повече или по-малко рисков.

Ликвидността на даден пазар се изразява в способността на инвеститорите да търгуват големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално повлиян. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова транзакциите на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват сътресения на пазара.

Пример: На пазара на ценни книжа в Алфаландия се извършва сделка по покупко-продажба. Продавачът дълго време е търсил купувач, поради което таксата за посредничество се е повишила. Купувачът знае това и преговаря за смъкване на цената. Продавачът отстъпва, защото спешно се нуждае от парични средства, а това е единствената му оферта. При извършване на трансакцията пазарът в Алфаландия е чувствително повлиян. Извод – пазарът за ценни книжа в Алфаландия има ниска степен на ликвидност.

Счетоводна ликвидност

Счетоводната ликвидност се изразява в способността на дадено предприятие да обслужи своевременно дълговете си с наличните си ликвидни активи.

Нетната ликвидност на даден стопански субект е размерът на краткотрайните му активи намален със стойността на краткотрайните му пасиви.

Активи според степента на тяхната ликвидност

Обективна ликвидност

В баланса активите са подредени според ликвидността си, във възходящ ред.

Субективна ликвидност

Подреждането в баланса следва счетоводните стандарти, които взимат под внимание ликвидността на активите по принцип. Разбира се, ликвидността е строго индивидуална за всеки един актив. Дадена сграда, която е част от дълготрайните материални активи на предприятието, би могла да бъде по-ликвидна, отколкото дадени ценни книжа, част от краткотрайните активи, за които ценни книжа обаче пазарната ситуация е неблагоприятна.

Ликвидност на банките

Ликвидността на банките представлява способността им във всеки един момент без забава да могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза. Надзорът по ликвидността на банките се осъществява от Централната банка посредством компютърни информационни системи за наблюдаване на ликвидността.

Коефициенти на ликвидност

Коефициентите на ликвидност са показатели за финансово-счетоводен анализ на годишните счетоводни отчети на дадена стопанска единица. Те представляват количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с краткотрайни активи. Данните за изчисляване на коефициентите на ликвидност се взимат от счетоводния баланс.

Пресмятане

• Коефициент на обща ликвидност

Съотношението между сумата на краткотрайните активи и сумата на краткосрочните задължения. Коефициент на обща ликвидност = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)

• Коефициент на бърза ликвидност

Коефициент на бърза ликвидност = (краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)

• Коефициент на незабавна ликвидност

Коефициент на незабавна ликвидност = (краткосрочни инвестиции + парични средства) / (текущи задължения)

• Коефициент на абсолютна ликвидност

Коефициент на абсолютна ликвидност = (парични средства) / (текущи задължения)

• Коефициент на ликвидните активи на банките

Съотношение между сумата на ликвидните активи (парични средства и краткосрочни ценни книжа) и сумата на депозитите и другите задължения на банката.

• Коефициенти за ликвидност по падежни интервали на банките

Съотношението, от една страна, между входящия паричен поток за съответния падежен интервал плюс излишъка на нетния паричен поток от предходния интервал, и, от друга, депозитите и другите задължения на банката (изходящ паричен поток) за същия падежен интервал.

Тълкуване

При определянето на допустими стойности следва да се вземат под внимание редица обстоятелства, а именно:

• счетоводната методика, въз основа на която са изработени годишните отчети (счетоводни стандарти, счетоводна политика);
• вид дейност на предприятието;
• сравнение за даден период с други, сходни по вид дейност и размер предприятия;
• сравнение за няколко периода;
• други специфични за дейността фактори.

Само̀ за себе си тълкуването на тези коефициентите има доста ограничен характер. Необходим е по-задълбочен анализ, за да се направят изводи и да се определят трайни тенденции с цел взимане на решения относно управлението на наличните парични средства.