Международна организация на труда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международната организация на труда или МОТ ( на англ.: International Labour Organization ILO; на френски: Organisation internationale du travail, OIT ) е специализирана агенция на ООН, със седалище в Женева основана на 11 април, 1919 по предложение от XIX век на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран. Тя е единствената организация преживяла Обществото на народите. Социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се е основната мисия на МОТ. В нея членуват 180 държави (последно на 17 януари 2007 г. е приет Бруней), България е член на организацията от 1920 г.
Основната идея залегнала в Устава на МОТ е „Всеобщия и траен мир може да съществува само на базата на социална справедливост“. По решение на нобеловия комитет, за обезпечаване на световния мир на основата на социална справедливост на МОТ е присъдена Нобелова награда за мир за 1969 г.
Съдържание |
[редактиране] Органи
- Международната конференция на труда (International Labour Conference) се провежда всяка година през месец юни в Женева. Тя приема международните трудови норми (конвенции и препоръки) и бюджета на организацията и Административния съвет. Страните-членки делегират в най–високия орган на МОТ 4–ма представители - двама представители на правителството, един на представителните организации на работодателите и един на представителните организации на работниците.
- Управителното тяло или Административният Съвет (Governing Body) е изпълнителният орган на МОТ. Той се състои от 56 представители (и също толкова заместници), в които също е запазен принципът 2:1:1. Десет от 28–те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост“ това са (Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ), а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки три години на географски принцип. Представителите на организациите на работодателите и на организации на работниците се избират персонално. Провеждат се две срещи през годината, на които се приемат решения, свързани с политиката на МОТ, изготвя се програмата и бюджетът и се избира Генерален директор (с пет-годишен мандат).
- Международното бюро по труда (International Labour Office) изпълнява функцията на секретариат на МОТ и води между другото постоянна статистика на пазара на труда и на трудово-правната ситуация в страните-членки.
В общо 40 офиса на МОТ по целия свят (включително Женева) работят около 1900 души от 110 националности, както и около 600 експерта за отделните региони по програмите на организацията. МОТ разполага с изследователски и учебен център и издателска служба.
[редактиране] Начин на работа
МОТ приема правно обвързващи конвенции както и препоръки за страните членки, засягащи различни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване.
Конвенциите подлежат на ратификация от страните членки и се явяват международни договори, задължителни за изпълнение в случай на ратификация. Препоръките не са юридически акт. Даже в случаи, когато държавата не ратифицира някоя от конвенциите тя е длъжна по силата на членството си в МОТ и присъединяването си към неговия устав да спазва четирите основополагащи принципа в сферата на труда, залегнали в декларациите на МОТ от 1998 г.
- Свободата на сдружаване, и правото на организиране и колективно договаряне.
- Забрана на дискриминацията в трудовите отношения.
- Премахването на принудителния труд.
- Забрана на детския труд.
МОТ внимателно съблюдава спазването на указаните конвенции, ратифицирани с преобладаващо мнозинство в повечето държави по света.
[редактиране] Дейността на МОТ в България
[редактиране] Външни препратки
- Представителство на МОТ за България
Международната организация на труда- База данни международни трудови стандарти МОТ
- Нобелова награда за мир 1969 на Международната организация на труда
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, Д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Рут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б. Уилямс, Кориган 77: Амнести Интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, Де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тръмбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк 07: Ал Гор, IPCC
08: Марти Ахтисаари.jpeg){kind=small}
