Международна организация на труда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Международната организация на труда или МОТ ( на англ.: International Labour Organization ILO; на френски: Organisation internationale du travail, OIT ) е специализирана агенция на ООН, със седалище в Женева основана на 11 април, 1919 по предложение от XIX век на френските индустриалци Роберт Оуен и Франсоа Легран. Тя е единствената организация преживяла Обществото на народите. Социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се е основната мисия на МОТ. В нея членуват 180 държави (последно на 17 януари 2007 г. е приет Бруней), България е член на организацията от 1920 г.

Основната идея залегнала в Устава на МОТ е „Всеобщия и траен мир може да съществува само на базата на социална справедливост“. По решение на нобеловия комитет, за обезпечаване на световния мир на основата на социална справедливост на МОТ е присъдена Нобелова награда за мир за 1969 г.

Съдържание

[редактиране] Органи

  • Международната конференция на труда (International Labour Conference) се провежда всяка година през месец юни в Женева. Тя приема международните трудови норми (конвенции и препоръки) и бюджета на организацията и Административния съвет. Страните-членки делегират в най–високия орган на МОТ 4–ма представители - двама представители на правителството, един на представителните организации на работодателите и един на представителните организации на работниците.
  • Управителното тяло или Административният Съвет (Governing Body) е изпълнителният орган на МОТ. Той се състои от 56 представители (и също толкова заместници), в които също е запазен принципът 2:1:1. Десет от 28–те държави имат постоянни представители поради „голямата си индустриална значимост“ това са (Бразилия, Китай, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Русия, Великобритания и САЩ), а останалите 18 се избират от Конференцията на всеки три години на географски принцип. Представителите на организациите на работодателите и на организации на работниците се избират персонално. Провеждат се две срещи през годината, на които се приемат решения, свързани с политиката на МОТ, изготвя се програмата и бюджетът и се избира Генерален директор (с пет-годишен мандат).
  • Международното бюро по труда (International Labour Office) изпълнява функцията на секретариат на МОТ и води между другото постоянна статистика на пазара на труда и на трудово-правната ситуация в страните-членки.

В общо 40 офиса на МОТ по целия свят (включително Женева) работят около 1900 души от 110 националности, както и около 600 експерта за отделните региони по програмите на организацията. МОТ разполага с изследователски и учебен център и издателска служба.

[редактиране] Начин на работа

МОТ приема правно обвързващи конвенции както и препоръки за страните членки, засягащи различни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване.

Конвенциите подлежат на ратификация от страните членки и се явяват международни договори, задължителни за изпълнение в случай на ратификация. Препоръките не са юридически акт. Даже в случаи, когато държавата не ратифицира някоя от конвенциите тя е длъжна по силата на членството си в МОТ и присъединяването си към неговия устав да спазва четирите основополагащи принципа в сферата на труда, залегнали в декларациите на МОТ от 1998 г.

  • Свободата на сдружаване, и правото на организиране и колективно договаряне.
  • Забрана на дискриминацията в трудовите отношения.
  • Премахването на принудителния труд.
  • Забрана на детския труд.

МОТ внимателно съблюдава спазването на указаните конвенции, ратифицирани с преобладаващо мнозинство в повечето държави по света.

[редактиране] Дейността на МОТ в България

[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти