Дезмънд Туту
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Дезмънд Мпило Туту (Desmond Mpilo Tutu) е бивш англикански архиепископ на Кейптаун (първият чернокож епископ в ЮАР), борец срещу апартейда. Лауреат на Нобелова награда за мир (1984). Носител е на наградата Алберт Швайцер за хуманност.
Роден е на 7 октомври 1931 година в Клерксдорп, ЮАР, като родителите му са от народностите кхоса и тсвана. Когато е на 12 годишна възраст, семейството се преселва в Йоханесбург. Завършва колежа „Pretoria Bantu Normal College“ през 1953 година след което учи в „Johannesburg Bantu High School“ до 1957 година. Продължава своето обучение (теология) и през 1960 година е ръкоположен за Англикански свещеник. Започва работа като свещеник в „Университета на Форт Харе“.
В началото на 60-те години на 20 век напуска работата в Университета и заминава за „Кралският Колеж на Лондон“ (1962–1966), където получава първо Бакалавърска а след това и Магистърска степен по Теология. През 1967 година се завръща в Южна Африка започвайки да изнася проповеди сред населението.
Спечелва си реноме на виден противник на апартхейда, докато той е официалната държавна политика на ЮАР, но се противопоставя и на много други случаи на потисническо потъпкване на човешките права. На 28 май 2008 г. например посещава ивицата Газа и, потресен от условията на живот на палестинците, нарича израелската инвазия, причинила убийството на 19 души в Бейт-Ханун, сред тях 5 деца, "нелегална"[1], а отношението на международната общност към ефектите от блокадата върху жителите на ивицата Газа сравнява с деспотичния режим на управляващата хунта в Мианмар. Самата блокада той нарича "отвратителна"("abomination", sic!)[2]. При пристигането си признава, че нищо, което той е чувал за ситуацията, която той нарича бeзнадеждна и страховита[3] в Газа, може да се сравни с видяното от него.[2]
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, Д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Рут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б. Уилямс, Кориган 77: Амнести Интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, Де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тръмбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк 07: Ал Гор, IPCC
08: Марти Ахтисаари[редактиране] Източници
- ↑ Информация на Deutsche Welle
- ↑ 2,0 2,1 BBC, репортаж от 28 май, 13:15 (ЕЕТ)
- ↑ Съобщение за окачествяването desolate and scary

