Сейшели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Сейшели
Repiblik Sesel
République des Seychelles
Знаме на Сейшелските острови
Герб на Сейшелските острови
(знаме) (герб)
Девиз: "Finis Coronat Opus!"
в превод от латински: Краят увенчава делото!
Национален химн: Koste Seselwa
Наименование на местния жител: сейшелец
Местоположение на Сейшелските острови
География и население
Площ 451 km²
(на 197-мо място)
Води 4,71%
Граници Индийски океан
Столица Виктория
4°37′51″ с. ш. 55°27′43″ и. д. / 4.630833° с. ш. 55.461944° и. д.
Официален език сейшелски креолски, френски и английски
Население (оценка, 2009) 84 000 [1]
Управление
Президент Джеймс Мишел
Вицепрезидент Дани Фор
История
от Великобритания 29 юни 1976
Икономика
Валута Сейшелска рупия (SCR)
Други данни
Интернет домейн .sc
Телефонен код 248

Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.

История[редактиране | edit source]

Колониалният губернатор на Сейшелите инспектира полицейската гвардия, 1972 г.

Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сейшел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Британците оспорват френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г. Жан Батист Куйо де Кинсе, френски администратор на островите през годините на войната с Великобритания, отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулацията им срещу позиция на неутралитет за заселниците им.

След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълния контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор. Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г. През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност.

Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене. През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г. Създадена е нова конституция, която през 1992 г. не успява да получи нужната подкрепа от 60% от избирателите, но коригирана нейна версия е одобрена през 1993 г.

Политика[редактиране | edit source]

Стейт Хаус във столицата Виктория - седалището на президента

Президентът е както държавен глава, така и глава на правителството. Избира се с общо гласуване, и има петгодишен мандат. Министерският съвет се назначава и председателства от президента, и подлежи на одобрение от мнозинството от парламента.

Предишният президент, Франс Алберт Рене, идва на власт чрез преврат през 1977 г., и отново е избран демократично след промяната на конституцията през 1992 г. През 2004 г. той отстъпва властта на вицепрезидента си Джеймс Мичел, който е преизбран през 2006 г.

Парламентът (Народното събрание) е еднокамерен, и се състои от 34 члена. 25 от тях се избират пряко чрез общо гласуване, а 9 се разпределят пропорционално на гласовете, получени от партиите. Мандатът на депутатите е петгодишен.

Политиката е важна и често обсъждана тема в страната. Главните партии са Народният прогресивен фронт на Сейшелите и Сейшелската национална партия. Преобладаващите идеологии са социалистическата и либерално-демократичната.

Сейшелите членуват в Индоокеанската група, SADEC и Британската общност.

Административно деление[редактиране | edit source]

Часовниковата кула в центъра на Виктория

Сейшелските острови са разделени на 25 административни окръга:

Столица и най-голям град на Сейшелите е Виктория.

География[редактиране | edit source]

Бю Валон Бийч

Държавата е разположена на острови в Индийския океан. Броят на островите често бива посочван като 115, но по конституция е 155. Само 33 от островите са обитаеми.

По конституция, островите се делят на следните групи:

Гранитни острови[редактиране | edit source]

Известни са още като „вътрешни острови“. Общо 42 на брой, те биват смятани за „сърцето“ на Сейшелите. По ред на размерите са: Махе, Праслин, Диг, Курюз, Фелисите, Фрегат, Сен Ан, Норт, Серф, Мариан, Гран Сьор, Терез, Арид, Консепсион, Пти Сьор, Кусин, Кусини, Лонг, Ресиф, Раунд (Праслин), Аноним, Мамеле, Мойен, Льо Ваше Марин, Л'Ислет, Бекон (ле Сеш), Каше, Кокос, Раунд (Махе), Лот Фрегат, Буби, Шоув Сори (Махе), Шоув Сори (Праслин), Ла Фуш, Ходул, Лот, Рат, Сорис, Сен Пиер (Праслин), Заве, Харисън Рокс (Гран Роше).

Беряя Махе Бийч, 14 март 2005 г.
Беряя Махе Бийч, 14 март 2005 г.

Северни коралови острови[редактиране | edit source]

На север от гранитните острови има два коралови пясъчни наносни острова - Денис и Бърд.

Южни коралови острови[редактиране | edit source]

На юг от гранитните острови има два коралови острова: Кьотив и Плат.

Амиранти[редактиране | edit source]

Група от 29 коралови острова, разположена на запад от гранитните острови: Дероше, атол Поивр (състои се от три острова - Поивр, Флорентин и Сюд Айлънд), Алфонс, Дарос, атол Сен Жозеф (състои се от 14 острова - Сен Жозеф льо Фуке, Ресор, Пти Каркасе, Гран Каркасе, Бенжамин, Банкс Ферари, Чиен, Пеликан, Варс, Ле Пол, Банк де Сабле, Банк о Кокос и льо Пуле), Мари-Луиз, Денюф, Африкан Банкс (състои се от два острова - Африкан Банкс и Сюд Айлънд), Ремир, Сен Франсоа, Будьоз, Етоле, Бижутие.

Острови Фаркухар[редактиране | edit source]

Група от 13 коралови острова, разположена на юг-югозапад от Амирантите: атол Фаркухар (състои се от 10 острова - Банк де Сабле, Депосе, льо Гьолете, Лапин, ле ду Милю, Норд Манаха, Сюд Манаха, Мидъл Манаха, Норд Айлънд и Сюд Айлънд), атол Провиденс (състои се от два острова - Провиденс и Банкс Провиденс), и Сен Пиер.

Острови Алдабра[редактиране | edit source]

Група от 67 високи коралови острова, разположени на запад от Фаркухар: атол Алдабра (състои се от 46 острова - Гран Тер, Пикар, Полимни, Малабар, ле Мишел, ле Еспри, льо Мустик, ло Парк, ло Емили, ло Янг, ло Магнан, ло Лание, Шампиньон де Ос, Ефрат, Гран Ментор, Гран Ло, Грос ло Жьоне, Грос ло Сезам, Херон Рок, Хайд Айлънд, льо Агрет, льо Седри, ле Шаланд, ле Фангам, ле Херон, ле Мишел, ле Скуако, ле Силвестр, ле Верт, ло Деде, ло Дьо Суд, ло ду Милю, ло ду Норд, ло Дюбоа, ло Макуа, ло Маркуа, ло Никоа, ло Салад, Мидъл Роу Айлънд, Ноди Рок, Норд Роу Айлънд, Пти Ментор, Пти Ментор Ендан, Пти Лотс, Пинк Рок и Табле Ронд), Асумпсион, Астол и атол Космоледо (състои се от 19 острова - Менай, ле ду Норд (Уест Норд), ле Норд-Ест (Ийст Норд), ле ду Троа, Гьолет, Гран Полит, Пти Полит, Гран Ле (Уизърд), ле ду Суд-Уест (Сюд), льо Мустик, ле Бален, льо Шав-Сури, льо Макаке, льо Рат, ле ду Норд-Уест, ле Обсервасион, ле Суд-Ест и ле ла Кроа).

Икономика[редактиране | edit source]

Развитие[редактиране | edit source]

От постигането на независимост през 1976 г. насам, брутният национален продукт на глава от населението е нараснал около седем пъти над началното ниво. Растежът се води от туристическия отрасъл, където е заета около 30% от работната ръка, и дава около 70% от постъпленията в твърда валута, и от лова на риба тон. През последните години правителството окуражава чуждестранните инвестиции в подобряването на хотелите и други услуги. Тази инициатива доведе до огромни инвестиции в недвижимо имущество и в създаване на нови курорти (обикновено от категория 5 звезди). Отскоро пристигнаха веригите Хилтън, Фор Сизънс и Баниан Трий. Нови проекти, всеки от тях оценяван на стотици милиони долари, са започнати от Емират Еърлайнс, Катар Еърлайнс, Рафълс, Шангри-Ла и др. Други частни проекти като например ле Аурор, Пер Аквам, Еден Айлънд и др., се оценяват на над 2 милиарда.

Производство на кокосово масло в началото на 1970-те

Същевременно правителството предприема мерки за намаляване на зависимостта от туризма чрез стимулиране на фермерството, риболова, леката промишленост, а напоследък и офшорния сектор. Уязвимостта на туризма беше илюстрирана от рязкото спадане през 1991-1992 г., главно поради твърде надценения обменен курс на сейшелската рупия и заради войната в Персийския залив, и после след атаките на 11 септември 2001 г. срещу САЩ. Други проблеми пред правителството са ограничаването на бюджетния дефицит, сдържането на растежа на социалните разходи, и по-нататъшната приватизация на държавните предприятия и обществените услуги. Държавата има значително участие в икономиката чрез компании в областта на разпределението на петролни продукти, застраховането (вече приватизирано), банковото дело (в процес на приватизация), вноса на продукти от първа необходимост (в процес на приватизация), телекомуникациите (4 компании за телекомуникации и предоставяне на Интернет достъп), и много други сфери. В началото на века Сейшелската петролна компания (SEPEC) започна създаването на първата си флота от модерни двойностенни петролни танкери (5 броя), която беше завършена в началото на 2008 г., и се обсъжда възможността за създаване на още. Президентът на държавата твърди, че това е отворило вратата към нова индустрия в страната, и е окуражило икономическия растеж чрез по-нататъшно намаляване на зависимостта от традиционните поминъци като риболова и туризма, чийто дял в икономиката на страната намалява бързо, въпреки че като абсолютни стойности са нараснали значително през последните години.

Икономическият растеж през 2000-2001 г. се забави поради отслабването на туристическия и риболовния сектор. Строгият контрол върху валутния обмен и недостигът на твърда валута също влошиха краткосрочните икономически перспективи. Стойността на сейшелската рупия на черния пазар варираше между две трети и половината от официалната ѝ стойност. Следващите няколко години също не бяха добри, главно поради световната икономическа рецесия и страха от летене след атентатите от 11 септември 2001 г. Напоследък обаче туризмът се развива с рекордни темпове, и 2006, а след нея и 2007 г. поставиха рекорди в броя на туристите. Подобрените въздушни комуникации с архипелага, вследствие на навлизането на Емиратските и Катарските авиолинии, също дадоха своя принос. Новите 5-звездни курорти и девалвацията на сейшелската рупия с почти 33% също дадоха своя принос.

Икономическо състояние[редактиране | edit source]

Както според официалните валутни курсове, така и изчислено като реална покупателна способност, Сейшелите са втората по богатство африканска територия (брутен национален продукт на глава от населението - USD 8 551, РПС - 13 887 за 2005 г.) след Реюнион. Тъй като Реюнион е френска територия и използва като валута еврото, Сейшелите могат да бъдат смятани за най-богатата независима държава в Африка и Индийския океан. Поради свиването на икономиката (с около 2% през 2004 и 2005 г., и с 1.4% през 2006 г., по данни на МВФ) доходите спаднаха, но тази тенденция беше прекъсната от растежа с 5.3% през 2007 г. поради рекордния брой туристи и бума в строителния и офшорния отрасъл.

Важно е да се отбележи, че според Световната банка Сейшелите са най-задлъжнялата на глава от населението страна в света - общият държавен дълг е около 122.8% от брутния национален продукт. Около две трети от дълга е вътрешен. Външният се изчислява от МВФ към 2007 г. на около 35.5%. Страната е в неплатежоспособност пред повечето си международни кредитори, и е трябвало да преговаря за отлагане на плащанията си, за да може да продължи да тегли заеми. Този голям дълг е пряко следствие от надценената валута - по същество страната харчи повече, отколкото получава, и финансира стандарта си чрез заеми.

Потенциални залежи на нефт и газ[редактиране | edit source]

Нови подробни проучвания сочат, че Сейшелите е възможно да имат големи шелфови залежи на нефт, които още не са открити. Чрез сондажи е доказано наличието на:

  1. Потенциално богати на петрол скали, съдържащи кероген тип II, в делтови утайки от средния юрски период, и шелфови утайки от горния юрски
  2. Смесени скали, съдържащи кероген тип II / III, в делтови морски утайки от долната креда, които корелират със сомалийските нефтоносни глинести утайки.
  3. Потенциални източници на природен газ, които съдържат кероген тип I, във флувиални утайки от горния триас и морски утайки от палеогена. Вторите корелират с нефтоносните и газоносни утаечни скали от дълбокия континентален шелф на Бомбайското шелфово нефтено находище.
  4. Свидетелства за генериране на въглеводороди и миграцията им към пробити кладенци, например 0.7 мл бензен в DST-1 в Рейт Банк-1, 10.010 ppm 99.8% n-C4 челен сондажен газ, съвпадащ с неголяма цепнатина в същия сондаж, и 20% петролни изпарения в недълбоко ниво на вулканични скали в Оуен Банк А-1.
  5. Кластични резервоари с измерена порьозност до 22% в утайки от ранния и среден юрски период.
  6. Запечатващи литологични формации, както локално в син-рифта, така и регионално в след-рифтови сондажи.
  7. Разнообразни улавящи формации - наклонени разломни блокове, рифове и пр.
  8. Многобройни следи от нагрявания, основните от тях след формирането на улавящите формации.
  9. Различни белези на генериране и мигриране на въглеводороди.

Експерименталните и стратиграфски пробни сондажи, от 1970-те до 2008 г. (общо 9), не са успели да открият комерсиални находища на въглеводороди. Изследване от 1995 г. на Ентърпрайз Ойл е открило газ, но не и нефт.

Финансов сектор[редактиране | edit source]

В добавка към бързо растящите туристически сектор и сектор на недвижимите имоти, Сейшелите се стараят да развият и финансовия сектор. Правителствени и индустриални кръгове смятат, че към 2017 г. той би могъл да надмине туризма като основа на местната икономика. Популярността на Сейшелите в офшорните кръгове расте непрекъснато - секторът поставя рекорди през последните 4 години. Приемането през 2007 г. на ревизирана версия на Акта за взаимните фондове, на Акт за ценните книжа и на Акт за застраховането цели да катализира превръщането на Сейшелите от обикновена офшорна юрисдикция в пълноценен офшорен финансов център.

Сейшелската служба по международния бизнес (SIBA) регулира бързо растящия офшорен бизнес. Немалко фирми за офшорно инкорпориране са базирани на Сейшелите - например Стърлинг Офшор ЛТД.

Сейшелите са най-малката държава в света, която използва своя собствена валута, необвързана с друга валута.

Население[редактиране | edit source]

Народности[редактиране | edit source]

Сейшелите по начало са били ненаселени, така че населението им се състои от имигрирали народности. Най-големите етнически групи са от френски, африкански, индийски и китайски произход. Повечето жители са от смесен произход, главно европейско-африкански; белите са предимно французи, а черните - източноафриканци.

Въпреки силната връзка с Великобритания (напр. в образованието, което следва британската система, и един от ВУЗ-овете е клон на Манчестърския университет, а също и в правото), журналисти и чужди наблюдатели отбелязват, че „културата си остава сродна с френската“. Около 70% от популацията носи фамилии, които звучат френски; фамилиите на само около 20% звучат английски. Двете често се смесват: много жители имат английско първо име и френска фамилия, или обратно.

Официалните езици са английски, френски и сейшелски креолски.

Религии[редактиране | edit source]

Повечето жители на Сейшелите са християни. Преобладаващата деноминация е римокатолическата (около 90%), следвана от англиканската (около 7%). Срещат се и други религии; една от най-бързо растящите е ислямът.

Култура[редактиране | edit source]

Сейшелското общество е по същество матриархално[2][3]. Майките обикновено отговарят за дома, контролират повечето разходи и се грижат за интересите на децата. Неомъжените майки са често срещани, и законът задължава бащите да издържат децата си. Мъжете са важен източник на доходи, но ролята им в семейството е периферна. Възрастните жени обикновено разчитат на финансова издръжка от други членове на семейството, с които живеят заедно, или на децата си. Държавата има едно от най-добрите пенсионни осигурявания в третия свят, не по-лошо от това на много развити държави, и осигурява социална грижа за поставените в неравностойно положение (сираци, престарели и инвалиди).

Музиката на Сейшелите е разнообразна. Народната музика включва много влияния, напр. английска контраданца, полка и мазурка, френска поп- и фолкмузика, сега от Мавриций и Реюнион, таараб, сукус и други пан-африкански жанрове, и полинезийска, индийска и аркадска музика. Популярни са сложният вид ударна музика, наречен контомбльо, и мотия - сливане на местните народни ритми с кенийска бенга, развито от Патрик Виктоар.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Подобно на много други крехки островни екосистеми, тази на Сейшелите е пострадала значително през ранните етапи на заселването на хората. Напълно са изчезнали сейшелският папагал, соленоводните крокодили, повечето гигантски костенурки от гранитните острови, изсечени са повечето крайбрежни и равнинни гори. Вредите обаче са по-малки от тези на други острови, например Мавриций или Хаваите, отчасти тъй като Сейшелите са обитавани от хора сравнително отскоро (от 1770-те). Днес Сейшелите са един от примерите за успешна защита на флората и фауната.

На гранитните острови се намират около 75 ендемични вида растения, на групата Алдабра - още около 25. Добре известна е Коко де мер - вид палма, който расте само на островите Праслин и Курюз. Наричан понякога „орех на любовта“ заради формата си, орехът на тази палма е най-голямото семе в растителния свят (достига 25 кг). Медузеното дърво е било смятано за изчезнало, но през 1970-те е било открито на няколко места на остров Махе. Днес то расте само там; всички опити да бъде разсадено са били неуспешни. Друг уникален растителен вид е гарденията на Райтс, която расте единствено в резервата на остров Арид.

Гигантските костенурки от Алдабра вече населяват много от островите. Популацията на Алдабра е най-голямата в света. На някои места те дори биват отглеждани изкуствено. Твърди се[кой го твърди?], че популациите им на гранитните острови включват различни видове; разпределението по видове засега не е известно.

Сейшелите са дом на някои от най-големите колонии от морски птици на света. Острови като Бърд, Арид, Кусин, Алдабра и Космоледо са подслон на много видове морски птици. Остров Арид има повече видове и брой морски птици от всички други гранитни острови, взети заедно. За някои от видовете това са най-големите им колонии на света.

Морският живот около островите, особено около по-отдалечените коралови, е много красив. Регистрирани са повече от 1000 вида риби. Откакто риболовът чрез харпуни и динамит беше забранен през 1960-те чрез усилията на местните еколози, морската фауна не се бои от гмуркачите и водолазите. Обезцветяването на коралите засегна през 1998 г. повечето рифове, но някои вече се възстановяват (напр. о-в Силует). Рифовете включват огромно богатство от твърди и меки корали. Ловът на морски костенурки беше забранен през 1994 г., и популациите им успешно се възстановяват на няколко защитени острова - Кусин, Арид, Силует и Алдабра. За съжаление, на незащитените острови броят им продължава да намалява. Използването на дънни мрежи за лов на акули вече също е забранено.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е субекваториален (морски). Средната годишна температура е 26-28 градуса. Най-дъждовните месеци са декември и януари, а най-сухите са юни и юли. Срещат се и силни урагани, но не така често както на островите Реюнион и Мавриций.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Department of Economic and Social Affairs Population Division. World Population Prospects, Table A.1 (.PDF). // United Nations, 2009. Посетен на 2009-03-12.
  2. Tartter, Jean R. "Status of Women". Indian Ocean country studies: Seychelles (Helen Chapin Metz, editor). Library of Congress Federal Research Division (August 1994). Статията включва текст от този източник, който е обществено достояние.
  3. Country Reports on Human Rights Practices: Seychelles (2007) Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor (11 март, 2008). Статията включва текст от този източник, който е обществено достояние.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Seychelles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.