Вашко да Гама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вашко да Гама.

Вашку да Гама
португалски мореплавател
Вашку да Гама 
Роден: 1469
Португалия
Починал: 24 декември 1524
Индия

Вашку да Гама (на португалски: Vasco da Gama, преди срещан и като Васко да Гама) е известен португалски мореплавател и откривател на морския път до Индия, роден около 1469 година. Умира 1524 година.

Причини и организация на експедицията до Индия[редактиране | edit source]

Името на португалския мореплавател остава в историята като откривателя на морски път до Индия. Експедицията му е следствие от обезпокоението на португалския крал Мануел I, че откритията на Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. Важен момент в начинанието на да Гама указва и плаването на Бартулумеу Диаш, който достига нос Добра Надежда и установява добри перспективи за плаване към Индия.

За тази цел е организирана експедиция от три кораба "Сан Габриел", на който да Гама издига адмиралския си флаг, "Сан Рафаел" – с капитан братът на Вашку Паулу да Гама и малкия кораб "Бериу" – капитан Николау Куелю. Освен това към флотилията е причислен и един транспортен кораб натоварен с хранителни припаси. За главен щурман на флотилията е назначен Перу Аленкер, плавал преди това с Бартулумеу Диаш. Екипажът на всички кораби наброява около 140-170 човека, в т.ч. 10-12 углавни престъпници, използвани по време на плаването за опасни поръчения.

Експедиция до Индия 1497-1499[редактиране | edit source]

Плаване до Южна Африка[редактиране | edit source]

На 8 юли 1497 експедицията потегля от Лисабон и достига до бреговете на Сиера Леоне. От там по съвета на бивши португалски мореплаватели, за да избегне противните ветрове и течения край бреговете на Екваториална и Южна Африка, да Гама повежда флотилията на югозапад, а след пресичането на Екватора, корабите завиват на югоизток. След почти четиримесечно плаване на 1 ноември 1497 португалците виждат на изток земя, а след три дни влизат в залива Сент Хелина (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река Грейт Берг. Моряците слизат на брега и установяват контакт с местните бушмени. След няколко дни се стига до схватка с местното население и са убити няколко от тях, след което флотилията вдига котва, минава покрай нос Добра Надежда, заобикаля южната част на Африка Африка и акостира в залива Мосъл Бей (22° 08` и.д.), в който през 1488 е спрял и Бартулумеу Диаш. Този път португалците се отнасят мирно към местното население и започва усилена търговия.

Плаване покрай източните брегове на Африка[редактиране | edit source]

Пътят на Вашко да Гама покрай източните брегове на Африка и до Индия

След като напуска залива Мосъл Бей ескадрата навлиза в Индийския океан и продължава бавно на североизток, заради насрещното Мозамбикско течение. На 11 януари 1498 флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език сходен с този от устието на река Конго. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш. корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават Индия. Зарадван от тази информация да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от скорбут и смъртността сред тях е голяма. На 24 февруари 1498 флотилията отплава, продължава на север и след пет дни достига до пристанището Мозамбик на 15° 02` ю.ш. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу) и товарят от там главно роби, злато и слонова кост. Чрез местния шейх да Гама наема двама арабски лоцмани, но арабските търговци бързо усещат у пришълците опасните конкуренти и дружелюбните отношения скоро се сменят с враждебни.

На 1 април 1498 флотилията отплава от Мозамбик на север. Португалците не се доверяват особено на арабските лоцмани и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. След седмица флотилията влиза в пристанището на Момбаса (сега град в Кения), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роготърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда, скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на Малинди (3° 13` ю.ш.).

Ахмед ибн Маджиб и плаване през Арабско море[редактиране | edit source]

Местния шейх дружелюбно посреща португалците, тъй като самият той враждува с Момбаса. Той сключва с тях съюз против общия враг и им дава надеждния лоцман Ахмед ибн Маджиб, който е длъжен да ги заведе до Югозападна Индия. Заедно с него флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони на 17 май 1498 португалците достигат до индийските брегове. Там Ибн Маджиб заповядва да завият на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 км, на 20 май 1498 корабите хвърлят котва срещу индийския град Каликут. Тогава стария лоцман, малко преди да се прости с Вашко да Гама, отива при адмирала и казва: "Ето я страната, към която Вие се стремите".

Португалците в Каликут[редактиране | edit source]

Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко арабски език. Той е отведен към двама араби, които му говорят на италиански и кастилски и първия въпрос, който му задават е: "Кой дявол те доведе тук". Посланикът отговаря, че в каликут са пристигнали португалци "да търсят християни и подправки". С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: "Благодарете на да Гама, че Ви доведе в такава богата страна". Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците. (По време на организирането на експедицията никой в Лисабон не се е досетил да снабдят да Гама с подаръци и злато за подкупване на местните власти). След като да Гама лично връчва на управителя писма от португалския крал, той и свитата му са задържани. След един ден всички са освободени, когато португалците стоварват на брега част от своите стоки. Впоследствие местния управител продължава да се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, указвайки ниското им качество, а бедните индийци плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за карамфил, канела и скъпоценни камъни.

Така в търговия преминават два месеца. на 9 август 1498 да Гама изпраща на управителя подаръци (кехлибар, корали и др.) и му съобщава, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – бахар, канела, карамфил и други ценности. Управителят не се съгласява на условията на да Гама и го кара да внесе известна сума в хазната под формата на мито, след което издава заповед да се задържат стоките в складовете и забранява на местните индийци да превозват португалците със своите лодки до корабите. Индийците, обаче не се съобразяват със заповедта на управителя и продължават да търгуват, а някои по-знатни граждани ходят на гости на португалците и да Гама ги посреща любезно. Веднъж, узнал че сред гостите има знатни лица, той арестува няколко от тях и известява управителя на града, че ще ги освободи, когато всички португалци се извозят до корабите и се освободят задържаните в митницата стоки. След седмица, след като да Гама заплашва, че ще убие заложниците, всички португалци са освободени и докарани на корабите. Да Гама освобождава част от заложниците, като обещава че ще пусне и останалите след освобождаването и на стоките. Чиновниците на управителя се бавят неоснователно и на 29 август 1498 флотилията вдига платна и отплава за Португалия със знатните заложници на борда.

Завръщане в Лисабон[редактиране | edit source]

Корабите поемат на север покрай индийския бряг и на 20 септември 1498 достигат до днешния град Гоа, където ремонтират корабите. По време на ремонта португалците са нападнати от пирати, но да Гама ги обръща в бягство с пушечни изстрели. В началото на октомври флотилията вдига платна, но повече от три месеца лавира покрай индийския бряг докато задухат североизточните мусони. През януари 1499 португалците достигат Малинди. Местният, приятелски настроен шейх ги снабдява със свежи продукти, изпраща на краля подарък (слонски бивник) и разрешава на пристанището да бъде поставен падран. В района на Момбаса да Гама е принуден да изгори един от корабите "Сан Рафаел", поради силно намалелия състав на екипажа от болести и невъзможността да се обслужват три кораба. На 1 февруари 1499 флотилията достига до Мозамбик, а след това са необходими седем седмици до нос Добра Надежда и още четири – до о-вите Кабо Верде. Там "Сан Габриел" се разделя с "Бериу", който под командата на Николау Куелю на 10 юли 1499 първи се завръща в Лисабон. В края на август 1499 се завръща в Португалия и Вашко да Гама със "Сан Габриел".

Резултати от експедицията[редактиране | edit source]

От четирите кораба се връщат само два (не е ясно къде и кога транспортния кораб загива), а от екипажа – по-малко от половината. Въпреки това плаването постига големи резултати. В Каликут португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в Арабско море. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява, какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация. Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) основната търговска артерия от Европа до страните от Индийския океан и Китай преминава покрай нос Добра Надежда. Португалия, държаща в свои ръце "ключа към източните морета", става през XVI в. силна морска държава, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Азия и го удържа близо 90 години – до разгрома на "Непобедимата армада" (1588 г.).

Втора експедиция 1502-1503[редактиране | edit source]

Плаването на флотилията на Вашко да Гама покрай бреговете на Индия през 1502 г.

Началник на новата (трета подред) голяма експедиция, оборудвана след завръщането на Педру Алвариш Кабрал, е назначен отново Вашко да Гама. През февруари 1502 флотилия от 15 кораба напуска Лисабон и се отправя към Индия. В Мозамбикския проток един от корабите претърпява корабокрушение, но екипажът е спасен. След излизането от протока да Гама акустира в пристанището на Килва (8° 56` ю.ш.), където вероломно примамва на кораба си управителя на града и под угрозата от смъртно накзание го задължава да плаща ежегоден данък на португалския крал.

След Екватора, вероятно, с цел разузнаване, преминава покрай бреговете на Арабския п-ов и Северозападна Индия до Камбейския залив, а от там завива на юг. Голяма част от екипажа по време на този преход заболява от скорбут и измира. На малко островче, край Гоа са стоварени 300 болни моряци и за тях е организирана болница. В района на Кананур португалците нападат арабски кораб, плаващ от Джида към Каликут с ценни стоки и 400 пасажери, главно поклоници, връщащи се от Мека. След като моряците разграбват кораба, да Гама заповядва да затворят пасажерите в трюма и запалва кораба след бомбардиране от разстояние. Нещастниците успяват да се освободят от трюма и започват да гасят огъня, но Да Гама заповядва да се стреля по тях и отново подпалват кораба. Четири дни продължава тази неравна борба: португалците не се решават да вземат кораба на абордаж, тъй като загиващите на него хора хвърлят на палубите на атакуващите ги кораби горящи дъски и греди. Скоро след това горящия кораб потъва и заедно с него и останалите живи пасажери. По заповед на да Гама от кораба са свалени 20 малки момчета, които след това са превозени до Лисабон, кръстени и замонашени.

След като сключва съюз с управителя на Кананур, в края на октомври 1502 флотилията се придвижва на юг до Каликут и започва обсада на града. Обсадата започва с обесването на реите на 38 индийски рибари, доставящи на португалците риба и започва бомбардировка на града. През нощта да Гама заповядва да снемат труповете от реите, да им отрежат главите, ръцете и краката и всичко това е натоварено на няколко лодки, с прикрепени към тях писма, в които пише, че такава ще е съдбата на всички граждани, ако те все още продължават да се съпротивляват. Приливът пренася лодките до брега и на следващия ден португалците отново обстрелват града и разграбват и опожаряват плаващия към него товарен кораб. След като оставя седем от корабите да поддържат блокадата на Каликут, да Гама изпраща два кораба в Кананур да товарят подправки, а с останалите заминава за Кочин.

След още две сражения край Каликут с арабски кораби през февруари 1503 да Гама повежда част от корабите обратно за Португалия, където пристига през октомври 1503 натоварени с огромно количество подправки. Останалите няколко кораба от ескадрата на да Гама под командата на чичо му Висенте Судре плават покрай бреговете на Аденския залив и прехващат арабските кораби, плаващи от Червено море за Индия, подривайки, по този начин египетско-индийската търговия.

Последни години[редактиране | edit source]

След успешно приключилото второ плаване на да Гама е присъдена пожизнена пенсия, след това получава графска титла, но за много години е отстранен от плаване на кораби и от всяка друга държавна дейност. Чак през 1524 е назначен за вицекрал на Индия и през април същата година се отправя натам. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където и умира на 24 декември 1524.

Памет[редактиране | edit source]

В негова чест e наречен кратер на Луната.

Източници[редактиране | edit source]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 65-68. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 39-44, 84-85. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2