Суецки канал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сателитна снимка на Суецкия канал
Американският боен кораб „Бейнбридж“ в Суецкия канал

Суецкият канал (на арабски: قناة السويس,‎‎ Qanā al-Suways) е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 година каналът е с дължина 164 km и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал има дължина 193,30 km, дълбочина 24 m и ширина 205 m.[1]

В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 km северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия.[2] Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.

Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.[3]

Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява, чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 година, която е в сила и досега, каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.[4]

История[редактиране | edit source]

Древни канали между Средиземно и Червено море[редактиране | edit source]

Сведения за плавателни канали, свързващи Средиземно и Червено море чрез река Нил, има още от времето на Древен Египет. Според древногръцки източници първото подобно съоръжение е изградено от владетеля Сезострис, идентифициран с фараона Сенусерт II или Сенусерт III (19 век пр.н.е.). Съществува хипотеза, че по това време Червено море е достигало на север до днешното езеро Тимсах, а археологични находки показват наличието на канал, който продължава и на север от него към делтата на Нил и изграден през първата половина на 2 хилядолетие пр.н.е.[5] Не е сигурно дали това е каналът, приписван на Сезострис и дали става дума за плавателен канал или отбранително съоръжение.

Релефите, описващи експедицият в Пунт на фараона Хатшепсут през 1470 година пр.н.е., показват как войските се завръщат с морски кораби, което говори в полза на наличието на плавателна връзка между Червено море и Нил.[6][7] Сведения, подсказващи наличието на такава връзка, има и от времето на фараона Рамзес II през 13 век пр.н.е.[8][9][10]

Изграждане на Суецкия канал[редактиране | edit source]

През 18 век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно море с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото нивото на Червено море е с 9,908 м. по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. През 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които довеждат до извода, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала.

През 1856 година Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал. За прокопаването на канала се използват бедните прослойки на Египет. След около 11 години неуморна работа и с ценатата на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни, на 17 ноември 1869 година Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи.

Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за откриващата церемония. Първоначално Верди се възпротивява на отправената към него молба за написване на такова произведение, но после склонява. Но тъй като не успява в срок с Аида, на церемонията прозвучава Риголето.

Суецка криза от 1956 година[редактиране | edit source]

След като Великобритания и САЩ оттеглят подкрепата си за Асуанската язовирна стена поради увертюрите на Египет към Съветския съюз, египетският президент Гамал Абдел Насър извършва национализация на канала, с което се цели да се използват таксите от преминаващите кораби за изграждане на язовира и това довежда до започването на инвазия в Египет от страна на Израел, Великобритания и Франция. Събитията са известни като Суецка криза. Според предварителните планове на съюзниците, Израел трябва да нахлуе в Синайския полуостров, което да предизвика военни действия от страна на Египет, а Великобритания и Франция да се намесят на страната на Израел под предлог, че пазят Суецкия канал.

Тогава канадският дипломат Лестър Пиърсън предлага създаването на умиротворителна група под егидата на ООН, която да предотврати разрастването на конфликта и изтеглянето на Израел от окупираните територии. На 4 ноември 1956 година повечето нации гласуват в подкрепа на плана, а САЩ продава британски лири, за да притисне Великобритания да се оттегли. Впоследствие Пиърсън получава Нобелова награда за мир, а частите на ООН помагат за разчистването на канала от потъналите кораби и отварянето му през 1957 година, като след това следят за безопасното преминаване на кораби по него и за мира в Синай.

Арабско-израелски войни от 1967 и 1973 година[редактиране | edit source]

Корабоплаване[редактиране | edit source]

По протежението на канала няма изградени шлюзове. Причината затова е, че разликата в морските равнища в двата края на канала е почти минимална и не оказва съществено значение при корабоплаването. По него могат да преминават кораби и танкери с водоизместимост до 150 000 тона. Максималната дълбочина е 16 метра, като се предвижда до 2010 година да се прокопае до 22 метра. Каналът има един фарватер.

Поради спецификата на канала разминаването на кораби пътуващи в противоположни посоки се извършва на две места — раздвоението Балах и Голямото Горчиво езеро. Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове. Два от тях преминават в южна посока и един в северна. Първият конвой поема на юг рано сутрин като достига до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория конвой пътуващ на юг с този отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при средна скорост от 8 възела (15 km/h). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за защита на бреговете от ерозията, образуваща се от вълните.

До 1955 г. приблизително две трети от нефта за Европа е преминавал през канала. Днес около 7,5% от световната морска търговия се осъществява през Суецкия канал. {{факт|През 2008 г. го преминават 21 415 морски съда, които носят приходи за администрацията от 5 381 милиона долара.

Връзки между бреговете[редактиране | edit source]

Каналът разделя Синайския полуостров от останалата част на Египет и се намира в близост до границата с Израел и Палестинската автономия. От север на юг е пресичан от следните инфраструктурни обекти:

  • Египетско-Японски мост на дружбата. Открит е на 9 октомври 2001 година. В строежа му са участвали две египески и една японска компании. Това е висящ автомобилен мост от вантов тип разположен в близост до град Ал Кантара.
  • Железопътен мост Ел Фердан. Мостът се намира на около 20 km северно от Исмаилия и е изграден през 2001 година. Това е най-дългият въртяш се мост в света. Дълъг е 340 метра. На същото място е имало друг железопътен мост разрушен през 1967 г. по време на арабско-израелския конфликт.
  • Водопровод преминаващ под канала. Намира се на около 57 km северно от Суец. Пренася сладка вода към Синай.
  • Тунел Ахмед Хамди. Изграден е в началото на 1980-те и се намира южно от Голямото горчиво езеро.
  • В района на Суец преминава 500 киловолтов електропровод.
  • На западния бряг на канала преминава по цялата му дължина железопътна линия.
  • На 9 октомври 2001 година е открит мостът "Мубарак", който свързва Порт Саид и Измаил. Височината на моста е 70 метра, а дължината му е 3,9 км. Строителството му продължило 4 години.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Canal Characteristics. // Suez Canal Authority, 2010. Посетен на 2 април 2010.
  2. ((en))  Suez Canal guide. // Marine Services Co. Посетен на 2 април 2010.
  3. ((en))  The Red Sea Pilot. Imray Laurie Norie & Wilson, 1995. с. 266.
  4. ((en))  Constantinople Convention of the Suez Canal. // Уикиизточник, 2009. Посетен на 25 октомври 2010.
  5. ((en)) Shea, William H.. A Date for the Recently Discovered Eastern Canal of Egypt. // Bulletin of the American Schools of Oriental Research 226. April 1977. с. 31-38.
  6. ((en)) Sanford, Eva Matthews. The Mediterranean world in ancient times. New York, The Ronald Press Company, 1938. с. 72.
  7. ((en)) Garrison, Ervan G.. A history of engineering and technology : artful methods. London, CRC Press, 1999. ISBN 0-8493-9810-X. с. 36.
  8. ((en)) Hess, Richard S.. Revcey of Israel in Egypt: The Evidence for the Authenticity of the Exodus Tradition, by James K. Hoffmeier. // The Denver Journal 1. 1998.
  9. ((en)) Hassan, Fekri A.. Kafr Hassan Dawood On-line. // e-c-h-o.org, 2003. Посетен на 25 октомври 2010.
  10. ((es)) Martínez Babon, Javier. Consideraciones sobre la Marinay la Guerra durante el Egipto Faraónico. // 2010. Посетен на 25 октомври 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.