Суецки канал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суецкият канал е плавателен канал с дължина 161 km, дълбочина 12,5-13 m и ширина 120-318 m, свързващ Средиземно море (от град Порт Саид) и Червено море (до град Суец). Намира се на територията на Египет и пресича Суецкия провлак. Няма шлюзове.
[редактиране] История
По време на Дванадесетата Династия - Фараон Сенусерт III (1878 пр. н. е - 1839 пр. н. е.) започва прокопаването на канал, който свързва р. Нил с Червено море. В следващите 500 години продължава прокопаването на канала от различните владетели. През 18 век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно море с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото нивото на Червено море е с 9,908 м. по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. През 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които довеждат до извода, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала. През 1856 година Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал. За прокопаването на канала се използват бедните прослойки на Египет. След около 11 години неуморна работа и с ценатата на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни, на 17 ноември 1869 година Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи. Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за откриващата церемония. Първоначално Верди се възпротивява на отправената към него молба за написване на такова произведение, но после склонява. Но тъй като не успява в срок с Аида, на церемонията прозвучава Риголето.
През 1956 г. се извършва национализация на канала от Гамал Абдел Насър. Този акт довежда до т.нар. Суецка криза.
На 9 октомври 2001 година е открит мостът "Мубарак", който свързва Порт Саид и Измаил. Височината на моста е 70 метра, а дължината му е 3,9 км. Строителството му продължило 4 години.
Чрез канала се избягва заобикалянето на нос Добра надежда в Южна Африка, за да се стигне от Европа до Азия. Приема се за условна географска граница между континентите Африка и Азия.
Каналът няма шлюзове и по него могат да преминават кораби и танкери с водоместимост до 150 000 тона. Максималната дълбочина е 16 метра, като се предвижда до 2010 година да се прокопае до 22 метра. Каналът има един фарватер.
[редактиране] Външни препратки
- Encyclopedia of the Orient: Suez Canal
- El Ferdan railway bridge
- Parting the Desert by Zachary Karabell
- Снимки и повече информация
| Уикипедия разполага с Портал:Африка |