Гамал Абдел Насър
| Гамал Абдел Насър | ||
|
||
|
втори президент на Египет
|
||
| Мандат 14 ноември 1954 – 28 септември 1970 |
||
| Вицепрезидент | Ануар Садат | |
|---|---|---|
| Предшестван от | Мохамед Нагиб | |
| Последван от | Ануар Садат | |
|
|
||
| Роден | 15 януари 1918.svg){kind=small} Александрия |
|
| Починал | 28 септември 1970 Кайро |
|
| Съпруга | Тахиа Казем | |
| Партия: | Арабски социалистически съюз | |
Гамал Абдел Насър (15 януари 1918 - 28 септември 1970) е вторият президент на Египет от 1956 до смъртта си през 1970 г.
Полковник в египетската армия, Насър застава начело на египетската революция от 1952 г., заедно с Мохамед Нагиб, първият президент, който сваля монархията на Египет и Судан и установява нов период на модернизация и социалистическа реформа в Египет.
Насър е смятан за една от най-важните арабски политически фигури в арабската история.
Насър е добре известен със своята проарабска и антиколониална политика. Неговият пан-арабизъм или насъризъм има сериозно значение в арабския свят през 50-те и 60-те години на миналия век. Насър е възприеман още и като символ на достойнството и свободата. Известен е със своята ерудираност.
Насър вдъхновява много арабски лидери като Кадафи в Либия, Садам Хюсеин в Ирак и Хафез ал-Асад в Сирия.
През 1956 г. Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, в резултат на което последва известната Суецка криза.
|
|||||||||||
