Риголето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Риголето
Композитор Джузепе Верди
Либретист Франческо Мария Пиаве
Основа Виктор Юго, Кралят се забавлява
Жанр мелодрама
Действия 3
Създаване 1850-1851
Премиера 11 март 1851, Венеция, театър Ла Фениче
Действащи лица
Херцогът на Мантуа (тенор)

Риголето, придворен шут (баритон)
Джилда, негова дъщеря (сопран)
Спарафучиле, разбойник (бас)
Мадалена, негова сестра (мецосопран)
Джована, прислужница на Джилда (мецосопран)
Граф Монтероне (бас)
Маруло, придворен (бас)
Борса, придворен (тенор)
Граф Чепрано, придворен (бас)

Графиня Чепрано (мецосопран)
По-важни представления
1920 г. Софийската народна опера
Риголето в Общомедия

„Риголето” (на италиански: Rigoletto) е опера в 3 действия от Джузепе Верди и италианското либрето на Франческо Мария Пиаве.

Действащи лица[редактиране | edit source]

Роля Партия Екип на световната премиера,
11 март 1851
Херцогът на Мантуа тенор Рафаеле Мирате
Риголето, придворен шут баритон Феличе Варези
Джилда, негова дъщеря сопран Тереза Брамбила
Спарафучиле, бандит бас Паоло Дамини
Мадалена, негова сестра конра-алт Анета Казалони
Джована, дойка на Джилда мецо-сопран Лура Заини
Граф Монтероне баритон Феличиано Пондз
Граф Чепрано, придворен бас Андреа Белини
Графиня Чепрано, негова жена мецо-сопран Луиджа Морзели
Маруло, придворен баритон Франческо Де Кунерт
Матео Борса, придворен тенор Анджело Дзулиани
Придворен разпоредител бас Джовани Рици
Пажът на херцогинята мецо-сопран
Придворни, пажове, прислужници, стражи

Действието се развива в Мантуа, Италия, през XVI в.

История на творбата[редактиране | edit source]

Верди живее дълго време с мисълта да напише опера върху някое от произведенията на Виктор Юго. Той се запознава с него през 1844 г., докато работи над „Ернани“. Пиесите на Юго допадат извънредно много на композитора преди всичко със своята изобличителна сила и драматургичната си напрегнатост. След това се захваща и с „Кралят се забавлява“. Освен посочените две, Верди е имал намерение да пише опери и върху други произведения на Юго – например „Кромуел“, „Марион Делорм“, „Рюи Бла“. В едно писмо до Чезаре де Сантис композиторът споделя: „…В драмите на Виктор Юго има винаги определена цел и неговите силни и страстни характери са крайно оригинални.“ от своя страна пък Юго категорично отхвърля идеята драмите му да служат за основа на сценично-музикални творби, той така и не възприема „Ернани“.


На Верди е добре известно, че драмата „Кралят се забавлява“ е забранена след първото ѝ представление през 1832 г. в Париж, а така също, че по този повод Юго е завел процес срещу правителството на Франция. Въпреки всичко, когато през 1850 г. дирекцията на големия оперен театър „Ла Фениче“ във Венеция възлага на Верди да напише една опера специално за него, композиторът решава „да сложи на музика“, както той се изразява, драмата на Юго. С написването на текста се заема неговият стар сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810–1876). Дотогава той вече е написал либретата на 5 опери на Верди, между които „Ернани“ и „Макбет“.

Верди с увлечение се залавя с композирането на това произведение и партитурата е завършена само след 40 дни. На композитора му е пределно ясно, че няма как да си послужи с оригиналното заглавие на „Кралят се забавлява и първоначално замисля операта да се казва „Проклятието“, после то е заменяно няколко пъти. Цензурата обаче налага промяна и в либретото. Стига се дотам, че един виден полицейски функционер си позволява да предложи на автора проект за изменение. Пиаве е по-склонен на цялостна преработка, но Верди държи основния замисъл да остане същият. Налага се да бъдат променени имената и мястото на действието. Така крал Франциск I става Херцога на Мантуа, а шутът Трибуле, или умалително на италиански Трибулето – Риголето. (произтичащо от френското „риголо“ - шегобиец). От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Виктор Юго реагира остро на тези промени, като смята, че в операта е изменен основният замисъл на драмата му. Обаче Верди е на мнение, че нейната изобличителна сила не е по-малка.

Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция. Тя има триумфален успех. Верди е аплодиран след всеки музикален номер. Сам композиторът е доволен от музиката си и в едно писмо оттогава споделя „Никога може би няма да напиша нещо по-хубаво“. Само няколко месеца след премиерата във Венеция „Риголето“ е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието ѝ, „скроена“ по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Понякога операта се представя като четириактова, като двете картини в първо действие се представят като два отделни акта.

История на представленията[редактиране | edit source]

Световната премиера на операта е в театър Ла Фениче, Венеция, на 11 март 1858 г. Английската премиера е на 14 май 1853 г. в Ковънт Гардън, а в САЩ – на 19 февруари 1855 г. в Нюйоркската музикална академия. Представена е на откриването на Суецки канал през 1869 година, въпреки широко разпространеното мнение, че специално за това събитие Верди пише операта си Аида.

В България „Риголето“ е поставена 62 години след първото ѝ представяне пред публика – през 1920 г., под диригентството на М. М. Златин и режисурата на И. Иванцов.

Съдържание[редактиране | edit source]

Акт I

Сцена 1 – зала в двореца на херцога

Балът, уреден от младия Херцог, е в разгара си. Младежът разказва на своя придворен Борса, че се е запознал в църквата с една красива девойка, която страшно му харесва. Скоро вниманието на покварения Херцог е привлечено от красивата графиня Чепрано. Той я кани на танц и започва настойчиво да я ухажва (ария на Херцога „Questa o quella). Придворният шут, безобразният на вид Риголето, забелязва ревността на граф Чепрано и започва злостно да му се подиграва. От друга страна, той насърчава дръзкото поведение на своя господар. Граф Чепрано чува отвратителните подмятания на шута и пред група придворни се заклева да му отмъсти жестоко. И другите приближени на Херцога мразят гърбавия и грозен шут и мечтаят за отмъщение. Научили от Маруло, че Риголето има любовница, която крие в самотна къща извън града, те решават през нощта да си разчистят сметките с него. Внезапно празничното настроение е помрачено. Влиза граф Монтероне. Той иска обяснение от Херцога за изчезването на дъщеря си. Но вместо Херцога на обидения баща отговаря със злобна подигравка Риголето. Граф Монтероне проклина и двамата. Херцога заповядва да отведат графа в затвора.


Сцена 2 – глуха уличка в Мантуа

Пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от главата на шута. Вървейки, той със загриженост мисли за любимата си дъщеря, която е единствената радост в живота му. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж казва на Риголето как изкарва прехраната си и, че е готов да отстрани всеки негов неприятел или съперник . Засега шутът не се нуждае от помощта му. Той се разделя с бандита и влиза в къщи, но забелязва приликите между себе си и бандита (ария на Риголето „Pari siamo”). Така замислен, Риголето стига до дома си. В къщи злобният старик е изцяло променен. Дъщеря му Джилда го посреща с радост (дует на Риголето и Джилда „Figlia! - Mio padre!”). За затворената девойка срещите с баща ѝ и ходенето на църква са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват стъпки. Изплашен, Риголето отива да провери кой се навърта около къщата му, но не вижда никого. Преоблеченият като студент Херцог се е скрил в тъмнината. Докато Риголето се оглежда, той се промъква през отворената врата и с помощта на прислужницата Джована се скрива в градината. Успокоеният шут се връща. Риголето нарежда още един път на Джована да пази добре дъщеря му и излиза. Джилда отново се замисля за непознатия младеж, когото е видяла в църквата. Споделя с Джована, че той постоянно е в съзнанието ѝ, а дойката ѝ казва, че той изглежда, че е личен момък. Джилда замечтана ѝ отвръща, че дали е обикновен младеж, или принц, колкото е по-беден, толкова повече ще го обича... как мечтае за мига, в който ще му признае това... В това време от храстите излиза Херцога. Джилда се стряска – това той! Очарован от красотата на Джилда и чул целият ѝ разговор с Джована, Херцогът ѝ се кълне във вечна вярност (ария на Херцога „Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima). Джилда, в началото изплашена, сега вече също е развълнувана от неочакваната среща. Младежът казва на глас всичките ѝ момичешки мечти. В началото се държи на положение, но все повече харесва непознатия. Пита го кой е и как се казва. Той ѝ се представя за беден студент на име Гуалтие Малде. Тя вече се предава и се хвърля в прегръдките му. Влиза разтревожената Джована – тя е чула стъпки край къщата. И тримата си мислят, че Риголето се връща и Херцога избягва през задния вход. Джилда остава сама и потъва в сладки мисли за любимия си (ария на Джилда „Caro nome”). Оказва се, че това са придворните на Херцога, доведени от граф Чепрано. Те са се събрали, за да изпълнят своя план за отмъщение: мислейки, че Джилда е любовница на старика, искат да я отвлекат. В това време се задава Риголето. Придворният Маруло му разказва защо са дошли: трябва да отвлекат жената на живеещия наблизо граф Чепрано и му показва ключа от портата на графа, който той му е подал преди миг. Риголето с готовност им предлага помощта си. Придворните радостно се съгласяват. Те му надяват маска на главата и го карат да държи стълбата. Но вместо в къщата на Чепрано, те влизат в неговия дом. Риголето не знае това. Стои с вързани очи и чака сигнала на компанията, че мисията е изпълнена (хор на придворните "Zitti! Zitti!). Едва когато чува виковете на Джилда, Риголето разбира истината. Обезумял от скръб, той си спомня клетвата на граф Монтероне и пада безчувствен на земята.


Акт II

Сцена 1 – дворецът на Херцога

В двореца Херцогът е научил за отвличането на Джилда. След като си тръгва от дома ѝ, той решава да се върне там, но Джована му е разказала как няколко души с маски на лицата са похитили девойката. Той с разкъсано от мъка сърце признава пред себе си, че това единствената девойка, която му е направила подобно впечатление, а сега, дори човек с неговото положение не може да ѝ помогне (речитатив и ария на Херцога „Ella mi fu rapita!... Parmi, veder le lagrime”). Идват неговите придворни още възбудени от снощното произшествие и разказват на Херцога за подвига си – отвлекли са „любовницата“ на Риголето и са я довели тук, в двореца (хор на придворните "Duka! Duka!. Херцога веднага разбира всичко и доволен отива в стаята, където е затворена Джилда. В залата влиза Риголето. Той е уверен, че дъщеря му е в двореца – нали сам е помогнал на придворните да я отвлекат. Отначало шутът се мъчи да скрие мъката си от придворните, но не издържа и пада в краката им, молейки ги да му върнат Джилда. Нещастникът ги уверява, че Джилда му е дъщеря, но те не му вярват (ария на Риголето „Cortigiani, vil razza dannata“). Риголето разбира от един паж, че Херцога е в стаята си и се втурва нататък. Ала стаята е заключена. Чула гласа на баща си, Джилда излиза. Ридаейки, тя му разказва за своята любов, за измамата на Херцога, за опозоряването си (ария на Джилда „Tutte le feste”). Риголето се мъчи да я утеши. Той е решил още утре да избягат от Мантуа. В това време през залата минава граф Монтероне. Водят го към затвора. Като го вижда, Риголето се заклева да отмъсти жестоко на своя покварен господар. Напразни са молбите на Джилда, която въпреки всичко обича Херцога (дует на Риголето и Джилда „Sì, vendetta, tremenda vendetta“).


Акт III

Улица край реката до къщата на Спарафучиле

Вече близо месец Риголето дебне случай да си отмъсти. Той е научил, че сега Херцога се среща с уличната танцьорка Мадалена, сестра на Спарафучиле. Води и дъщеря си със себе си, за да ѝ покаже какъв е нейният избраник. В тъмната нощ двамата с Джилда виждат Херцога, преоблечен като офицер, да влиза в дома на Мадалена (ария на Херцога „La donna è mobile”). Двамата се забавляват, Джилда е отчаяна, а Риголето е доволен, че дъщеря му осъзнава в какъв човек се е влюбила (квартет на Херцога, Мадалена, Джилда и Риголето „Bella figlia dell'amore”). Баща ѝ я моли веднага да замине, преоблечена като мъж, за Верона, където той ще я намери на другия ден.

След като Джилда излиза, Риголето извиква Спарафучиле и го уговаря да убие офицера, който е у тях. Той предлага да заплати на бандита част от възнаграждението за „услугата“ веднага, а остатъкът ще му даде, след като получи трупа. Задухва силен вятър, задава се буря. Джилда обаче тайно се връща, за да види какво прави Херцога. В дъжда тя стои пред вратата и чува разговора между Спарафучиле и Мадалена, в който танцьорката моли брат си да пощади живота на хубавия млад офицер. След дълго колебание Спарафучиле намисля, ако дойде друг човек, да го убие и неговия труп да даде на Риголето. Джилда решава да се жертвува за живота на Херцога, когото обича безкрайно. Почуква на вратата, Мадален ѝ отваря, а бандита, виждайки непознатия мъж, веднага забива ножа си в гърдите му. След малко Риголето се връща и Спарафучиле му дава трупа, завързан в чувал. Шутът е доволен – най-после е отмъстил за позора си. Остава само да хвърли трупа в реката. В този момент в далечината прозвучава песента на Херцога. Изпаднал в ужас, Риголето развързва чувала и вижда дъщеря си Джилда. С името на Херцога на уста тя умира. Риголето пада безчувствен върху трупа ѝ.

Музика[редактиране | edit source]

След премиерата на „Риголето“ през 1858 г. в Париж, 65-годишният тогава Джоакино Росини възкликва: „Действително този Верди е гениален композитор.“ Музиката на Верди в тази опера притежава изключителна въздействуваща сила. Всичко в операта е изградено само на музикално-драматични ситуации. Образите на трите главни действуващи лица – Херцога, Риголето и Джилда са обрисувани музикално с изключително майсторство. Музиката предава и най-тънките нюанси на техните преживявания. Музикално-драматургически „Риголето“ е изградена на контрастността, въпреки че не е използван единен тематичен материал. Има само една тема - „на проклятието“. Тя се появява още във встъплението, а след това и неколкократно в развитието на действието, напомняйки за неизбежността на възмездието. Мелодиката на операта е изключително ботата. Тя е поредица от мелодически перли, чиито характер се определя от настроението или душевното състояние на героя или героите. При ансамбловите номера Верди с майсторство дава на всяка партия съответно музикално настроение.

Херцогът, освен Отело, е един от най-противоречивите образи на Верди. По традиция има две линии в интерпретациата му се следват две линии — на влюбчив женкар — за по-леките лирични гласове, напр. Бениамино Джили, Алфредо Краус и Арсений Арсов; и на похотливец, алчен за плячка — за по-драматичните тенори, напр. Енрико Карузо или Лучано Павароти.

След наситеното с трагедийност кратко оркестрово встъпление, което е изградено върху темата на проклятието, започва първото действие с пищната и весела сцена на бала. Централно място в нея заема великолепната ария на Херцога. С този музикален номер започва развитието на драмата, в него са нахвърлени и основните щрихи от характеристиката на героя. Втората половина на действието има напрегнат характер. След проклятието на Монтероне музиката придобива по-мрачна окраска. В първото действие Риголето е даден като злобен и язвителен човек, изпълнен с омраза срещу всички. След проклятието в неговата партия прозвучават и нотки, които говорят за прикривани благородни чувства.

По-нататък музиката е по-разнообразна, изразителна и въздействуваща. Още няколкотактовото встъпление след първата сцена създава чувство на тревожност. Монологът на Риголето след срещата със Спарафучиле разкрива и много страни от душевния мир на героя. Големият дует на Джилда и Риголето е забележително постижение като мелодично-емоционален изказ. Последвалата любовна сцена на Джилда и Херцога е наситена с много лиризъм и сърдечна простота. Малката ария на Херцога, в която той признава любовта си към девойката, по настроение е близка до арията му от първото действие. Характеристиката на Джилда се допълва в прочутата ария „Скъпо име“. В края на действието е мъжкият хор „Тихо, тихо“ („Zitti! Zitti!”), един от най-популярните в оперната литература.

Третото действие е още по-богато емоционално. Остро контрастно на началната лирична ария на Херцога прозвучава маршообразната хорова песен на придворните, с която му съобщават за отвличането на Джилда. Със забележително драматургично майсторство композиторът рисува сложните и противоречиви чувства на нещастния баща. Арията на Риголето от тази сцена заема определено място в баритоновия репертоар на певците. Последвалата лирична изповед на избягалата от стаята на Херцога Джилда с нежната си и лееща се мелодия оставя трайни впечатления у слушателя.

Мрачното начало на третото действие се разнообразява от прекрасната ария на Херцога. Особено вълнуваща е сцената между Херцога и Мадалена, Джилда и Риголето, изградена в монолитно цялостен и същевременно така релефно обрисуващ индивидуалните чувства и вълнения на героите квартет. Сцената на бурята с хора зад кулисите е една от най-драматичните в цялата опера. В трагедийния дует между бащата и дъщерята за последен път отеква темата на проклятието.

Известни арии[редактиране | edit source]

„Questa o quella” („Тази или онази”) – Херцогът, акт I, сцена 1

“Pari siamo” – монолог на Риголето, акт 1, сцена 2

„Figlia! - Mio padre!” („Дъще! - Татко!”) – дует на Риголето и Джилда, акт I, сцена 2

„Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima” („Ах! Неразделни... Слънце е душата“) – ария Херцога и дует с Джилда, акт I, сцена 2

„Gualtier Malde... Caro nome” („Гуалтие Малде... Скъпо име“) – Джилда, акт I, сцена 2

„Zitti! Zitti!” („Тихо! Тихо!”) – хор на придворните, акт I, сцена 2

„Ella mi fu rapita!... Parmi, veder le lagrime” („Отвлякохами я!... Почти виждам сълзите ѝ”) – Херцогът, акт II

„Duca! Duca!” („Херцогът! Херцогът!”) – хор на придворните, акт II

„Tutte le feste” (“Всяка неделя“) – Джилда, акт II

„Sì, vendetta, tremenda vendetta“ („Да, отмъщение, ужсно отмъщение) – дует на Риголето и Джилда, акт II

La donna è mobile” (“Жената е променлива“) – Херцогът, акт III

„Bella figlia dell'amore” (“Красива дъще на любовта“) – квартет на Херцога, Мадалена, Джилда и Риголето, акт III

Избрани студийни аудиозаписи[редактиране | edit source]

В графа „Екип” са дадени изпълнителите на ролите както следва: Херцогът, Риголето, Джилда и в някои – Спарафучиле

Година Екип
(Неморино, Адина, Белкоре, Дулкамара)
Диригент
Оркестър и хор
Издател
1935
Фредерик Жагел,
Лауренс Тибет
Лили Понс
Вирджилио Ладзари
Еторе Паница
Хор и оркестър на Метрополитън Опера
1935
Фредерик Жагел,
Лауренс Тибет
Лили Понс
Вирджилио Ладзари
Бруно Уолтър
Хор и оркестър на Метрополитън Опера
1950
Иън Пийрс
Леонард Уорън
Ерна Бергер
Итало Тайо
Ренато Челини
Оркестър и хор на Римската опера
1955
Джузепе Ди Стефано
Тито Гоби
Мария Калас
Никола Дзакариа
Тулио Серафин
Оркестър и хор на Ла Скала
1956
Джуси Бьорлинг
Роберт Мерил
Робърта Питърс
Джорджо Тоци
Жонел Перле
Оркестър и хор на Римската опера
1963 Алфредо Краус
Еторе Бастиани
Рената Ското,
Иво Винчо
Джанандреа Гавацени
Оркестър и хор Маджио Музика Фиорентино — Флоренция
1964 Карло Бергонци
Дитрих Фишер-Дескау,
Рената Ското
Иво Винчо
Рафаел Кубелик
Оркестър и хор на Ковънт Гардън
1971 Лучано Павароти
Шерил Милнс
Джоан Съдърланд
Марти Талвела
Ричард Бонинг
Лондонски симфоничен оркестър
CD: Decca
1984 Нейл Шикоф
Ренато Брузон
Едита Груберова
Джузепе Зинополи
Оркестър и хор на Музикална академия „Санта Чечилия“
CD: Philips

Филми[редактиране | edit source]

В графа „Екип” са дадени изпълнителите на ролите както следва: Херцогът, Риголето, Джилда и Спарафучиле

Година Екип
(Неморино, Адина, Белкоре, Дулкамара)
Диригент
Оркестър и хор
Режисьор Издател
1910 Джероламо Ло Савио
1946 Марио Филипески
Тито Гоби
Лина Палюги
Джулио Нери
Тулио Серафин Кармин Галон
1982 Лучано Павароти
Ингвар Виксел
Едита Груберова
Феручио Фурлането
Рикардо Шайи
Виенска филхармония
Жан-Пиер Понел DVD: Deutsche Grammophon

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]