Виктор Юго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктор Юго френски писател

Роден:	26 февруари 1802 Безансон, Франция
Починал:	22 май 1885 Париж, Франция

Виктор-Мари Юго (на фр.: Victor-Marie Hugo) е френски поет, белетрист, драматург, есеист, художник, държавник, политик, борец за човешки права и може би най-влиятелният представител на романтичното течение във Франция.

Във Франция авторитетът на Юго в литературата се основава на неговите поетични и драматични издания. Измежду томовете поезия особено висока критическа оценка се дава на Съзерцания и Легенда на вековете и Юго често е определян за най-великия френски поет. В България неговите най-добре познати произведения са „Клетниците“ („Les Misérables“) и „Парижката Света Богородица“ („Notre-Dame de Paris“).

Крайно консервативен в своята младост, по-късно той се ориентира към политическата левица. Той става страстен републиканец и със своята дейност изразява политическите и социалните проблеми и художествените тенденции на времето си.

[редактиране] Ранен период

кабинетната снимка на Виктор Юго, направена от Лондонската Стереоскопична Компания

Виктор-Мари Юго е третият и последен син на Йозеф Леополд Сигиберт Юго (1773 – 1828) и Софи Требюше (1772 – 1821). Има двама братя - Абел Йозеф Юго(1798 – 1855) и Еуген Юго (1800 – (1837 ). Виктор е роден през 1802 в Безансон, в неголемия регион Франш-Конте и живее във Франция до своето пълнолетие. Но той е изпратен в изгнание по времето на император Наполеон III; живее за кратко в Брюксел през 1851; в Джърси от 1852 до 1855; в Гърнси от 1855 до 1870 и отново през 1872–1873. Въпреки общата амнистия от 1859, той остава в доброволно изгнание.

Ранното детство на Юго е време на велики събития. Векът, предшестващ неговото раждане, е свидетел на свалянето от власт на Бурбоните във Френската революция, появата и падението на Първата френска република и зараждането на Първата френска империя и управлението на Наполеон Бонапарт. Наполеон се провъзгласява за император две години след раждането на Юго, а монархията на Бурбоните е възстановена преди неговия 11-и рожден ден. Противоположните политически и религиозни възгледи на родителите на Юго изразяват силите, които ще се борят за върховната власт във Франция през целия му живот. Бащата на Юго е старши офицер в армията на Наполеон, атеист, републиканец, за когото Наполеон е герой; неговата майка е ревностна католичка. Смята се, че е била любовница на генерал Виктор Лахори, екзекутиран през 1812 за заговор срещу Наполеон.

Софи следва съпруга си в Италия (където Леополд служи като управител на провинция Неапол) и Испания (където поема контрола върху три провинции). Изтощена от постоянното местене, от военния живот и кавгите с нейния неверен съпруг, Софи се разделя временно с Леополд и се заселва в Париж. Впоследствие тя се грижи за образованието и възпитанието на Юго. В резултат ранните поетични и белетристични произведения на Юго отразяват привързаност към монархизма и християнството. По-късно, по време на събитията, довели до Френската революция от 1848, той ще се обръща против своето католическото и роялистко образование и защитава републиканските идеи и свободомислието.

[редактиране] Ранна поезия и проза

Виктор Юго на младини

Подобно на редица писатели от своето време, Юго е дълбоко повлиян от Франсоа Рене дьо Шатобриан, смятан за основателя на романтизма във френската литература от началото на XIX век. Като млад творец Юго си поставя изключително амбициозна цел - едва навършил 14 години, той пише в дневника си „Искам да бъда Шатобриан или нищо”^[1]. Животът му наистина протича в много отношения по подобие на този на неговия предшественик. Също като Шатобриан, Юго е причина романтизмът да се намеси в политиката – като защитник на републиканските идеи и заради политическите си възгледи отива в изгнание.

Благодарение на своя дар-слово, още с първите си произведения младият Юго жъне успехи и слава. С първата си стихосбирка Nouvelles Odes et Poésies Diverses („Нови различни оди и стихове”), публикувана през 1824, едва двадесет и две годишен, той е удостоен от Луи XVIII с кралска пенсия. Поемите му печелят възхищението на читателите преди всичко поради спонтанния плам. Две години по-късно излиза стихосбирката Odes et Ballades („Оди и балади”) (1826 г.) - истински лирически шедьовър, разкриващ таланта на великия поет.

Виктор се влюбва в своята приятелка от детинство Адела Фуше (1803-1868). Понеже майка му е против връзката им, Виктор я крие от нея. Едва след смъртта на Софи Требюше той се жени за Адела (през 1822). През 1823 се ражда първото им дете Леополд, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдина (28 август 1824), Чарлз (4 ноември 1826), Франсоа-Виктор (28 октомври 1828) и Адела (24 август 1830). През 1823 Юго публикува първия си роман – „Исландецът Хан” („Han d'Islande”), а през 1826 втория – "Бюг Жаргал"/„Bug-Jargal”/. Между 1829 и 1840 той публикува още пет тома поезия – „Ориенталците” („Les Orientales”, 1829), „Пластовете на есента” („Les Feuilles d'automne”, 1831), „Частите на здрача” („Les Chants du crepuscule”, 1835), „Вътрешните гласове” („Les Voix intérieures”, 1837) и „Лъчите и сенките” („Les Rayons et les ombres”, 1840), затвърждаващи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време.