Саверио Меркаданте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саверио Меркаданте
италиански композитор
Саверио Меркаданте 
Роден: 16 септември 1795
Алтамура, Неаполитанско кралство
Починал: 17 декември 1870
Неапол, Италия

Джузепе Саверио Рафаеле Меркаданте (Giuseppe Saverio Raffaele Mercadante) (16 септември, 1795 - 17 декември, 1870) е италиански композитор, предимно на опери.

Жизнен път и творчество[редактиране | edit source]

Роден в Алтамура (Altamura), близо до Бари (Апулиа), Меркаданте учи музика в Неапол и първоначално проявява интереси в инструменталните композиции. Окуражен от Джоакино Росини, той започва да пише за операта, придобивайки значителен успех с втората си творба Violenza e Constanza през 1820 г. Последвалите му три опери са в известна степен забравени, но възкресената Мария Стюарт, кралица на Шотландия (Maria Stuarda, Regina di Scozia) беше издадена от звукозаписната компания Opera Rara през 2006 г. Последвалата му опера Елиза и Клаудио (Elisa e Claudio) е спечелила слава, на която се радва и през 20-ти век.

За различни периоди от време той работи във Виена, Мадрид, Кадис и Лисабон, но се завръща в Италия през 1831 г. Той е привлечен от Росини в Париж през 1836 г., където той композира I Briganti за оперните изпълнители Гризи, Рубини, Тамбурини и Лаблаш (Grisi, Rubini, Tamburini и Lablache). Докато е там, той има възможност да чуе опери на Джакомо Майербер (Giacomo Meyerbeer, 1791–1864) и Жак Халеви (Jacques-François-Fromental-Élie Halévy, 1799-1862), от които силно се повлиява, особено в по-късната си творба "Еврейката" ("La Juive"), особено в засилване на драматичността.

След завръщането си в Италия през 1837 г., той композира едни от най-значимите си творби, като "Il Giuramento", чиято премиера е в миланският оперен театър Ла Скала през същата година. Тези творби за постоянно го превръщат в един от най-активните композитори в Италия, въпреки че скоро е засенчен от операта "Сафо" ("Saffo") на Джовани Пачини (Giovanni Pacini, 1796 – 1867) и няколко опери на Джузепе Верди (Giuseppe Fortunino Francesco Verdi, 1813 – 1901), особено от "Ернани" ("Ernani").

Някои от късните му творби, особено "Orazi e Curiazi" също били напълно успешни. През 1840 г. той заема поста на директор на консерваторията на Неапол. След 60 годишната си възраст той влошава силно зрението си, което напълно губи през 1863 г. Той умира в Неапол през 1870 г.

Десетилетие след кончината му творчеството му е забравено, но след Втората световна война неговите творби започват да бъдат възраждани. Въпреки това в наши дни славата му отстъпва на познати имена, като Гаетано Доницети (Domenico Gaetano Maria Donizetti, 1797 – 1848) и Винченцо Белини (Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini, 1801 – 1835).

Опери[редактиране | edit source]

Виж пълният списък с оперите на Меркаданте.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Ползвани източници[редактиране | edit source]

  • Giuseppe de Napoli. La triade melodrammatica altamurana: Giacomo Tritto, Vincenzo Lavigna, Saverio Mercadante, Milan, 1952
  • Biagio Notarnicola, Verdi non ha vinto Mercadante, Rome, 1955
  • Santo Palermo. Saverio Mercadante: biografia, epistolario, Fasano, 1985
  • Karen M. Bryan. "Mercadante's Experiment in Form: The cabalettas of Elena da Feltre", Donizetti Society Journal 6, London, 1988
  • Gianluca Petrucci and Giacinto Moramarco. Saggi su Saverio Mercadante, Cassano Murge, 1992
  • Michael Rose."Mercadante: Essay", in the New Grove Dictionary of Opera, vol. 3, pp. 334-339, 1993
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante", in the International Dictionary of Opera, vol. 2 pp. 858-861, 1993
  • Matteo Summa. Bravo Mercadante, Fasano, 1985
  • Gianluca Petrucci Saverio Mercadante l'ultimo dei cinque re, Rome, 1995
  • Thomas G. Kaufman. "Catalogue of the Operas of Mercadante-Chronology of Performances with Casts", Bollettino dell Associazione Civica "Saverio Mercadante" N. 1; Altamura, 1996
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante and Verdi", The Opera Quarterly, vol. 13, No. 3, June 1997