Саверио Меркаданте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Саверио Меркаданте
италиански композитор
Саверио Меркаданте 
Роден: 16 септември 1795
Алтамура, Неаполитанско кралство
Починал: 17 декември 1870
Неапол, Италия

Джузепе Саверио Рафаеле Меркаданте (Giuseppe Saverio Raffaele Mercadante) (16 септември, 1795 - 17 декември, 1870) е италиански композитор, предимно на опери.

Съдържание

[редактиране] Жизнен път и творчество

Роден в Алтамура (Altamura), близо до Бари (Апулиа), Меркаданте учи музика в Неапол и първоначално проявява интереси в инструменталните композиции. Окуражен от Джоакино Росини, той започва да пише за операта, придобивайки значителен успех с втората си творба Violenza e Constanza през 1820 г. Последвалите му три опери са в известна степен забравени, но възкресената Maria Stuarda, Regina di Scozia беше издадена от звукозаписната компания Opera Rara през 2006 г. Последвалата му опера Elisa e Claudio е спечелила слава на която се радва и през 20-ти век.

За различни периоди от време той работи във Виена, Мадрид, Кадиз и Лисабон, но се завръща в Италия през 1831 г. Той е привлечен от Росини в Париж през 1836 г., където той композира I Briganti за оперните изпълнители Grisi, Rubini, Tamburini и Lablache. Докато е там, той има възможност да чуе опери на Джакомо Майербер (Giacomo Meyerbeer, 1791 – 1864) и Жак Халеви (Jacques-François-Fromental-Élie Halévy, 1799 - 1862), от които силно се повлиява, особено в по-късната си творба "La Juive", особено в засилване на драматичността.

След завръщането си в Италия през 1837 г., той композира едни от най-значимите си творби, като "Il Giuramento", чиято премиера е в миланският оперет театър La Scala през същата година. Тези творпи за постоянно го превръщат в един от най-активните композитори в Италия, въпреки че скоро е засенчен от операта "Saffo" на Джовани Пачини (Giovanni Pacini, 1796 – 1867) и няколко опери на Джузепе Верди (Giuseppe Fortunino Francesco Verdi, 1813 – 1901), особено от "Ernani".

Някои от късните му творби, особено "Orazi e Curiazi" също били напълно успешни. През 1840 г. той заема поста на директор на консерваторията на Неапол. След 60 годишната си възраст той влошава силно зрението, което напълно губи през 1863 г. Той умира в Неапол през 1870 г.

Десителетие след кончината му, творчеството му е забравено, но след Втората световна война неговите творби започват да бъдат възраждани. Въпреки това в наши дни славата му отстъпва на познати имена, като Гаетано Доницети (Domenico Gaetano Maria Donizetti, 1797 – 1848) и Винченцо Белини (Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini, 1801 – 1835).


[редактиране] Опери

  • L'apoteosi d'Ercole (19.8.1819 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Violenza e costanza, ossia I falsi monetari (19.1.1820 Teatro Nuovo, Naples) [also as: Il castello dei spiriti (1825, Lisbon)]
  • Anacreonte in Samo (1.8.1820 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Il geloso ravveduto (10.1820 Teatro Valle, Rome)
  • Scipione in Cartagine (26.12.1820 Teatro Argentina, Rome)
  • Maria Stuarda regina di Scozia (29.5.1821 Teatro Comunale, Bologna)
  • Elisa e Claudio, ossia L'amore protetto dall'amicizia (30.10.1821 Teatro alla Scala, Milan)
  • Andronico ( 26.12.1821 Teatro La Fenice, Venice)
  • Il posto abbandonato, ossia Adele ed Emerico (21.9.1822 Teatro alla Scala, Milan)
  • Amleto (26.12.1822 Teatro alla Scala, Milan)
  • Alfonso ed Elisa (26.12.1822 Teatro Nuovo, Mantua) [rev. as: Aminta ed Argira (1823, Reggio Emilia)]
  • Didone abbandonata (18.1.1823 Teatro Regio, Turin)
  • Gli sciti (18.3.1823 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Costanzo ed Almeriska (22.11.1823 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Gli amici di Siracusa (7.2.1824 Teatro Argentina, Rome)
  • Doralice (18.9.1824 Karntnertortheater, Wien)
  • Le nozze di Telemaco ed Antiope (5.11.1824 Karntnertortheater, Wien) [pasticcio]
  • Il podestà di Burgos, ossia Il signore del villaggio (20.11.1824 Karntnertortheater, Wien)
  • Nitocri (26.12.1824 Teatro Regio, Turin)
  • Ipermestra (29.12.1825 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Erode, ossia Marianna (12.12.1825 Teatro La Fenice, Venice)
  • Caritea, regina di Spagna (Donna Caritea), ossia La morte di Don Alfonso re di Portogallo (21.2.1826 Teatro La Fenice, Venice)
  • Ezio (3.2.1827 Teatro Regio, Turin)
  • Il montanaro (16.4.1827, Teatro alla Scala, Milan)
  • La testa di bronzo, ossia La capanna solitaria (3.12.1827, priv. theatre of Barone di Quintella at Laranjeiras, Lisbon) [libretto written 1816 for Soliva]
  • Adriano in Siria (24.2.1828 Theatre S. Carlos, Lisbon)
  • Gabriella di Vergy (8.8.1828 Theatre S. Carlos, Lisbon) [rev: 1832, Genoa]
  • La rappresaglia (21.2.1829 Teatro Principal, Cadiz)
  • Don Chisciotte alle nozze di Gamaccio (10.2.1830 Teatro Principal, Cadiz)
  • Francesca da Rimini (1831, probably unperformed)
  • Zaïra (31.8.1831 Teatro S. Carlo, Naples) [libretto written 1829 for Bellini]
  • I normanni a Parigi (7.2.1832 Teatro Regio, Turin)
  • Ismalia, ossia Amore e morte (27.10.1832, Teatro alla Scala, Milan)
  • Il conte di Essex (10.3.1833, Teatro alla Scala, Milan)
  • Emma d'Antiochia (8.3.1834 Teatro La Fenice, Venice)
  • Uggero il danese (11.8.1834 Teatro Riccardi, Bergamo)
  • La gioventù di Enrico V (25.11.1834, Teatro alla Scala, Milan)
  • I due Figaro (26.1.1835 Teatro Principe, Madrid) [composed 1827-29]
  • Francesca Donato, ossia Corinto distrutta (14.2.1835 Teatro Regio, Turin) [rev.1845, Teatro S. Carlo, Naples]
  • I briganti (22.3.1836 Théâtre Italien, Paris) [rev. with additions 1853]
  • Il giuramento (11.3.1837, Teatro alla Scala, Milan)
  • Le due illustri rivali (10.3.1838 Teatro La Fenice, Venice)
  • Elena da Feltre (1.1.1839 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Il bravo (La veneziana) (9.3.1839 Teatro alla Scala, Milan)
  • La vestale (10.3.1840 Teatro S. Carlo, Naples)
  • La solitaria delle Asturie, ossia La Spagna ricuperata (12.3.1840 Teatro La Fenice, Venice)
  • Il proscritto (4.1.1842 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Il reggente (2.2.1843 Teatro Regio, Turin) [rev. with adds. 11.11.1843, Trieste]
  • Leonora (5.12.1844 Teatro Nuovo, Naples)
  • Il Vascello de Gama (6.3.1845 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Orazi e Curiazi (10.11.1846 Teatro S. Carlo, Naples)
  • La schiava saracena, ovvero Il campo di Gerosolima (26.12.1848 Teatro alla Scala, Milan) [rev. 1850 Teatro S. Carlo, Naples]
  • Medea (I.3.1851 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Statira (8.1.1853 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Violetta (10.1.1853 Teatro Nuovo, Naples)
  • Pelagio (12.2.1857 Teatro S. Carlo, Naples)
  • Virginia (7.4.1866 Teatro S. Carlo, Naples) [composed 1845-55]
  • L'orfano di Brono, ossia Caterina dei Medici [only 1st act]

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Ползвани източници

  • Giuseppe de Napoli. La triade melodrammatica altamurana: Giacomo Tritto, Vincenzo Lavigna, Saverio Mercadante, Milan, 1952
  • Biagio Notarnicola, Verdi non ha vinto Mercadante, Rome, 1955
  • Santo Palermo. Saverio Mercadante: biografia, epistolario, Fasano, 1985
  • Karen M. Bryan. "Mercadante's Experiment in Form: The cabalettas of Elena da Feltre", Donizetti Society Journal 6, London, 1988
  • Gianluca Petrucci and Giacinto Moramarco. Saggi su Saverio Mercadante, Cassano Murge, 1992
  • Michael Rose."Mercadante: Essay", in the New Grove Dictionary of Opera, vol. 3, pp. 334-339, 1993
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante", in the International Dictionary of Opera, vol. 2 pp. 858-861, 1993
  • Matteo Summa. Bravo Mercadante, Fasano, 1985
  • Gianluca Petrucci Saverio Mercadante l'ultimo dei cinque re, Rome, 1995
  • Thomas G. Kaufman. "Catalogue of the Operas of Mercadante-Chronology of Performances with Casts", Bollettino dell Associazione Civica "Saverio Mercadante" N. 1; Altamura, 1996
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante and Verdi", The Opera Quarterly, vol. 13, No. 3, June 1997
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5“.
Лични инструменти