Гаетано Доницети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гаетано Доницети
италиански композитор
Гаетано Доницети 
Роден: 29 ноември 1797
Бергамо, Цизалпийска република
Починал: 8 април 1848
Бергамо, Австрийска империя

Доменико Гаетано Мария Доницети (на италиански: Domenico Gaetano Maria Donizetti) е италиански оперен композитор от 19 век.

Най-популярни от музикалните му творби са "Любовен еликсир" (1832), "Лучия ди Ламермур" (1835), "Фаворитката" (1840), "Дон Паскуале" (1834). Заедно с Винченцо Белини и Джоакино Росини е водещ композитор на опери белканто.

Биография[редактиране | edit source]

Най-млад от трима братя, Гаетано е роден в бедно семейство в Бергамо. Баща му е бил пазач в заложна къща, а в семейството е нямало никакви музикални традиции. Въпреки това малкият Гаетано успява да получи начално музикално образование, след като се записва в хора на градската катедрала, където диригент е немският композитор Йохан Симон Майер. Там започва да пише и първите си опери. Едва четвъртата му опера "Зораида ди Граната" е забелязана. Доменико Барбая, известен импресарио, харесва творбата и го поканва да се премести в Неапол и да работи там. Доницети започва да пише освен в Неапол и в Рим, и Милано и скоро става известен (всичките си 75 опери е написал в период от 12 години). "Любовен елексир" написана през 1832 става един от вечните шедьоври на комичната опера, а Лучия ди Ламермур написана скоро след това е призната за най-добрата му опера, често сравнявана с "Норма" на Белини.

Доницети има три деца от своята съпруга Вирджиния Васели, но всичките умират при ражданията. Година след смъртта на родителите му, умира и съпругата му от холера. Към 1843 започват да се проявяват първите симптоми на сифилис. През 1845 е хоспитализиран и изпратен на лечение в Париж. След като е посетен там от приятели, сред които и Джузепе Верди, е върнат обратно в родния Бергамо. След няколко мъчителни години в хватката на лудостта, Доницети умира през 1848 в дома на знатното семейство Скоти. Погребан е в базиликата "Санта Мариа Маджиоре", до гроба на своя учител Йохан Симон Майер.

Голяма известност добива към средата на 30-те години на XIX век и особено след смъртта на Белини (1835) и оттеглянето на Росини от композиторска дейност. Създава над 65 разнообразни по вид и стил опери.

Учил в Неапол и Болоня.

Музика[редактиране | edit source]

Характерен за оперите на Доницети е стремежът към изобилие на красиви, изразителни и лесно запомнящи се мелодии, вокална виртуозност и театрална ефектност.

Творби[редактиране | edit source]

Доницети е композирал около 75 опери, 16 симфонии, 19 струнни квартета, 193 песни, 45 дуета, 3 оратории, 28 кантати, инструментални концерти, сонати и др.

Опери[редактиране | edit source]

Хорали[редактиране | edit source]

  • Ave Maria
  • Grande Offertorio
  • Il sospiro
  • Messa da Requiem
  • Messa di Gloria e Credo
  • Miserere (Psalm 50)

Творби за оркестър[редактиране | edit source]

  • Allegro for Strings in C major
  • L'ajo nell'imbarazzo: Sinfonia
  • Larghetto, tema e variazioni in E flat major
  • Roberto Devereux: Sinfonia
  • Sinfonia Concertante in D major (1818)
  • Sinfonia for Winds in G minor (1817)
  • Sinfonia in A major
  • Sinfonia in C major
  • Sinfonia in D major
  • Sinfonia in D minor
  • Ugo, conte di Parigi: Sinfonia

Концерти[редактиране | edit source]

  • Concertino for Clarinet in B flat major
  • Concertino for English Horn in G major (1816)
  • Concertino in C minor for flute and chamber orchestra (1819)
  • Concertino for Flute and Orchestra in C major
  • Concertino for Flute and Orchestra in D major
  • Concertino for Oboe in F major
  • Concertino for Violin and Cello in D minor
  • Concerto for 2 Clarinets "Maria Padilla"
  • Concerto for Violin and Cello in D minor

Камерни творби[редактиране | edit source]

  • Andante sostenuto for Oboe and Harp in F minor
  • Introduction for Strings in D major
  • Larghetto and Allegro for Violin and Harp in G minor
  • Largo/Moderato for Cello and Piano in G minor
  • Nocturnes (4) for Winds and Strings
  • Quartet for Strings in D major
  • Quartet for Strings no 10 in G minor
  • Quartet for Strings no 11 in C major
  • Quartet for Strings no 12 in C major
  • Quartet for Strings no 13 in A major
  • Quartet for Strings no 14 in D major
  • Quartet for Strings no 15 in F major
  • Quartet for Strings no 16 in B minor
  • Quartet for Strings no 17 in D major
  • Quartet for Strings no 18 in E minor
  • Quartet for Strings no 18 in E minor: Allegro
  • Quartet for Strings no 3 in C minor: 2nd movement, Adagio ma non troppo
  • Quartet for Strings no 4 in D major
  • Quartet for Strings no 5 in E minor
  • Quartet for Strings no 5 in E minor: Larghetto
  • Quartet for Strings no 6 in G minor
  • Quartet for Strings no 7 in F minor
  • Quartet for Strings no 8 in B flat major
  • Quartet for Strings no 9 in D minor
  • Quintet for Guitar and Strings no 2 in C major
  • Solo de concert
  • Sonata for Flute and Harp
  • Sonata for Flute and Piano in C minor
  • Sonata for Oboe and Piano in F major
  • Study for Clarinet no 1 in B flat major
  • Trio for Flute, Bassoon and Piano in F major

Творби за пиано[редактиране | edit source]

  • Adagio and Allegro for Piano in G major
  • Allegro for Piano in C major
  • Allegro for Piano in F minor
  • Fugue for Piano in G minor
  • Grand Waltz for Piano in A major
  • Larghetto for Piano in A minor "Una furtiva lagrima"
  • Larghetto for Piano in C major
  • Pastorale for Piano in E major
  • Presto for Piano in F minor
  • Sinfonia for Piano in A major
  • Sinfonia for Piano no 1 in C major
  • Sinfonia for Piano no 1 in D major
  • Sinfonia for Piano no 2 in C major
  • Sinfonia for Piano no 2 in D major
  • Sonata for Piano in C major
  • Sonata for Piano in F major
  • Sonata for Piano in G major
  • Variations for Piano in E major
  • Variations for Piano in G major
  • Waltz for Piano in A major
  • Waltz for Piano in C major
  • Waltz for Piano in C major "The Invitation"

Външни препратки[редактиране | edit source]