Винченцо Белини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Винченцо Белини
италиански композитор
Винченцо Белини 
Роден: 3 ноември 1801
Катания, Италия
Починал: 23 септември 1835
Пюто, Франция

Винченцо Салваторе Кармело Франческо Белини (на италиански: Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini) е италиански композитор, един от най-значимите италиански оперни композитори заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети, издигнал на нов, по-висок етап италианското оперно изкуство.

Написва 11 опери - първата "Аделсон и Салвини"(1825), "Капулети и Монтеки" (1830), "Норма" (1831), "Сомнамбула" (1831), "Пуритани" (1835).

Белини се ражда в музикално семейство на 3 ноември 1801 г. в старинния град Катания. Като малък се проявява като дете-чудо - според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиораванти, на 2 години се занимава с музикална теория, на 3 год. се учи да свири на пиано и на 5 год. вече свири повече от прилично. Учи в консерваторията в Неапол като ученик на известния тогава композитор Николо Цингарели.

Първата си опера "Аделсон и Салвини" (единствената му комична опера) композира на 24 години. Премиерата е в театъра на Неаполитанската консерватория и му донася голям успех. Още същата година, 1825 г. завършва и операта "Бианка и Фернандо", но с 3-та си сценична творба "Пират" (1827 г.) Белини става един от най-големите италиански композитори. През 1830 г. Белини написва "Капулети и Монтеки" (доста свободна трактовка на Шекспировата "Ромео и Жулиета"), която посвещава на родния си град. През следващата година създава 2 от най-ценните си творби - "Сомнамбула" и "Норма", и 2-те изнесени в Милано. През 1833-1834 г. Белини пътува. Живее известно време в Париж. За Италианския оперен театър в Париж Белини написва своето последно произведение - операта "Пуритани" по сюжет на роман на Уолтър Скот. В премиерите на оперите му са вземали участие най-големите знаменитости като Рубини, Тамбурини, Паста, Малибран и други.

Познава славата приживе и става популярен в Европа. Почива едва 33-годишен от остро чревно възпаление на 24 септември 1835 г. в Пюто близо до Париж. Погребан е в Пер Лашез.