Ектор Берлиоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ектор Берлиоз
Hector Berlioz Crop.jpg
Информация
Роден 11 декември 1803 г.
Кот Сент Андре, Франция
Починал 8 март 1869 г.
Париж, Франция
Стил Романтизъм
Активни години 1815-1869
Ектор Берлиоз в Общомедия

Луи-Ектор Берлиоз (на френски: Louis-Hector Berlioz) е френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик, един от значимите представители на Романтизма. Най-известен с композициите „Фантастична симфония“ („Symphonie fantastique“, 1830) и „Реквием“ („Requiem“, 1837), той оказва и значително влияние върху по-късната оркестрална музика със своя теоретичен труд „Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация“ („Grand traité d’instrumentation et d’orchestration modernes“, 1844). Автор е и на около 50 песни.

Берлиоз създава програмно-романтичната симфонична музика, въвежда лайтмотива (idée fixe), като характеризира герои, образи, събития в произведението, обогатява изразните и звукоизобразителните възможности на оркестъра чрез нови похвати в оркестрацията и въвеждане на нови музикални инструменти. Той става известен и с използването на огромни оркестри за своите произведения, като на няколко концерта дирижира оркестри от повече от хиляда музиканти.[1]

Влиянието на Ектор Берлиоз е ключово за по-нататъшното развитие на Романтизма и е особено значимо при композитори като Рихард Вагнер, Николай Римски-Корсаков, Ференц Лист, Рихард Щраус, Густав Малер.[2] През 60-те и 70-те години на 20 век музиката на Берлиоз е отново популяризирана, най-вече с усилията на британския диригент Колин Дейвис, който записва всички негови произведения.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Ектор Берлиоз е роден в градчето Кот Сент Андре край Гренобъл.[3] Баща му, Луи-Жозеф Берлиоз, е уважаван местен лекар и лично полага грижи за образованието на сина си.[4][5] Докато бащата е атеист с либерални възгледи, майката на Берлиоз, Мари-Антоанет, е религиозна католичка.[6][4][5] Семейството има шест деца, но освен Ектор само две момичета доживяват до зряла възраст — Нанси и Адел, които остават близки с Берлиоз през целия им живот.[7][6]

За разлика от други известни композитори на епохата, Берлиоз не е дете чудо. Започва да учи музика на 12 години, като по това време прави първите си малки композиции и аранжименти. Разубеден от баща си, той така и не се научава да свири на пиано, особеност, която самият той по-късно определя като едновременно полезна и вредна.[8] В същото време Берлиоз се научава да свири добре на китара, флажолет и флейта.[6] Хармония изучава самостоятелно от учебници, без да е получил формално образование в тази област.[6] Повечето от ранните му композиции са романси и камерни пиеси.[9]

Едва 12-годишен, според неговите „Мемоари“, Берлиоз за пръв път преживява увлечение по жена, негова 18-годишна съседка на име Естел Дюбьоф.[4][10] Още от ранна възраст той проявява склонност към романтизма — любовни увлечения, възхищение от романтичната литература, силно вълнение пред откъси от Вергилий, Шекспир и Бетховен.[11][6]

През март 1821 година Ектор Берлиоз завършва средно училище в Гренобъл. През октомври, осемнадесетгодишен, заминава за Париж, за да учи медицина.[5][12] Той не проявява особен интерес към тази наука, а по-късно, след като присъства на дисекцията на човешко тяло, започва да се отнася към нея със силно отвращение.[4][5][13] От друга страна в Париж той получава достъп до богатия културен живот на града. За пръв път посещава Парижката опера при представление на „Ифигения в Таврида“ от Кристоф Глук, композитор, който става негов любимец, наред с Лудвиг ван Бетховен.

Берлиоз започва да посещава редовно библиотеката на Парижката консерватория, търсейки партитури на оперите на Глук и преписвайки части от тях. В своите „Мемоари“ той описва първата си среща с Луиджи Керубини, по това време музикален директор на Консерваторията, който иска да го изгони от библиотеката, тъй като не е студент там.[14][15] През този период Берлиоз чува и две опери от Гаспаре Спонтини, с когото се сприятелява и по-късно подкрепя в критическата си дейност.

В Париж, окуражаван от професора в Консерваторията Жан-Франсоа Льо Сюйор, Ектор Берлиоз решава да се посвети на композирането. През 1823 година публикува първата си статия — писмо до списанието „Корсер“, в което защитава операта на Спонтини „Весталката“. По това време той вече е написал няколко композиции, сред които изгубените днес „Естел и Неморен“ („Estelle et Némorin“) и „Преминаването на Червено море“ („Le passage de la mer Rouge“). Второто произведение убеждава Льо Сюйор да приеме Берлиоз като един от своите частни ученици.[4]

Известност[редактиране | edit source]

Учи композиция и хармония със стипендия във вила Ди Медичи в Италия. През този период се сприятелява с Николо Паганини, Ференц Лист и други представители на романтичната традиция. По-късно поддържа дружески отношения и с Йожен Дьолакроа, Теофил Готие, Рихард Вагнер.

Пътувания в чужбина[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Творчество[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Classic FM. // Classic FM. Посетен на 2010-03-13.
  2. Blas Matamoros – "Hector Berlioz: Un genio Francés", essay edited by Grupo Santillana and La Nación, Buenos Aires, 2004
  3. ((en)) Tepper, Matthew B.. Matthew B. Tepper. // Home.earthlink.net. Посетен на 2010-03-13.
  4. а б в г д ((en))  Caltech. // Its.caltech.edu, 1996-06-03. Посетен на 2010-03-13.
  5. а б в г ((en))  Think Quest. // Library.thinkquest.org. Посетен на 2010-03-13.
  6. а б в г д ((en))  Andante.com. // Andante.com. Посетен на 2010-03-13.
  7. IMDb
  8. ((en))  HBerlioz.com. // HBerlioz.com. Посетен на 2010-03-13.
  9. ((en))  Rhapsody.com. // Rhapsody.com. Посетен на 2010-03-13.
  10. Berlioz and Shakespeare. // Home.vicnet.net.au. Посетен на 2010-03-13.
  11. ((en))  Karadar.com. // Karadar.it, 2009-11-15. Посетен на 2010-03-13.
  12. ((en))  Naxos Records. // Naxos.com. Посетен на 2010-03-13.
  13. Berlioz, Hector, translated by Cairns, David (1865, 1912, 2002). The Memoirs of Hector Berlioz. Hardback, pp.20-1. Everyman's Library/Random House. ISBN 0-375-41391-X
  14. Berlioz/Cairns – Memoirs pp. 34-6
  15. ((en))  HBerlioz.com. // HBerlioz.com. Посетен на 2010-03-13.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Ектор Берлиоз в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)