Ектор Берлиоз
|
||||||||
Луи Ектор Берлиоз (на френски: Louis Hector Berlioz) е френски композитор романтик, диригент, музикален критик и теоретик. Създава програмно-романтичната симфонична музика, въвежда лайтмотива (idee fixe), като характеризира герои, образи, събития и прочее в произведението, обогатява изразните и звукоизобразителните възможности на оркестъра чрез нови похвати в оркестрацията и въвеждане на нови музикални инструменти. Той е най-известен със своите творби „Фантастична симфония“ (Symphonie Fantastique, 1830) и „Реквием“ (Requiem, 1837).
Учи композиция и хармония със стипендия във вила Ди Медичи в Италия. През този период се сприятелява с Николо Паганини, Ференц Лист и други представители на романтичната традиция. По-късно поддържа дружески отношения и с Йожен Дьолакроа, Теофил Готие, Рихард Вагнер. Известен в съвременните си среди на изкуството със своя ексцентризъм и емоционална неуравновесеност, Берлиоз дирижира "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 с осем килограмова сабя в ръка. Смята се, че Фантастичната симфония е плод на неговите собствени преживявания след употреба на опиум.
Създава амбициозен и мащабен стил на композиране. Неговият "Те Деум" е написан за хор и оркестър от няколкостотин изпълнители.
През 60-те и 70-те години на 20 век музиката на Берлиоз е отново популяризирана, най-вече с усилията на британския диригент Колин Дейвис, който записва всички негови произведения.
[редактиране] Творчество
- "Фантастична" - симфония - 1830 г.;
- "Харолд в Италия" - симфония по Джордж Байрон - 1834 г.;
- "Ромео и Жулиета" - симфония с пеене по Уилям Шекспир - 1839 г.;
- "Проклятието на Фауст" - опера оратория по Йохан Волфганг фон Гьоте - 1846 г.;
- "Реквием" - 1837 г.;
- "Бенвенуто Челини" - опера - 1838 г.;
- "Троянци" - дилогия по Вергилий - 1855-58 г. и др.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||
