Зигмунт Крашински
|
||||||||
Зигмунт Крашински на полски: Zygmunt Krasiński, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński; 19февруари 1812 Париж — 23 февруари 1859, Париж) е полски поет и драматург, считан за един от великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Зигмунт Крашински е син на генерал граф Винценти Крашински (на полски: Wincenty Krasiński). Принадлежи към тази част на полската аристокрация, която поддържа добри отношения с окупационните правителства. Бащата на поета е генерал на наполеоновский, а впоследствие — лоялен поданик на руския император.
Крашински изучава право във Варшава, а после в Женева, където се запознава с Адам Мицкевич. След 1829 г. живее в чужбина, най-вече във Франция и Италия. Крашински публикува голяма част от своите творби анонимно. Години наред води кореспонденция с най-различни лица, в това число и с доста властния си баща, чието влияние не успява напълно да избегне. Няколко тома с писма на Крашински са публикувани през 60-те и 70-те години на 20 в.
На 26 юли 1843 г. Крашински се жени за Елиза Браницка (1820-1876), полска графиня.
[редактиране] Творчество
Зигмунт Крашински е един от тримата поети (заедно с Мицкевич и Словацки), считани за пророци на полския романтизъм. Той е по-консервативен от другите двама в социално-политическо отношение. [1]
Сред ранните му произведения са:
- „Иридион“ (на полски: Irydion; 1833—1836) драма, която се отнася за времето на упадъка на Древен Рим
- „Ахай-Хан“ (на полски: Agaj-Han, 1834) исторически роман
- „Небожествена комедия” (на полски: Nie-boska Komedia, 1835) драма
Драматичните произведения „Иридион“ и „Небожествена комедия” са определяни като особено впечатляващи. [2] [3] Макар да не споделя много от възгледите на Крашински, в своя „Курс по славянска история“ („Kurs literatur slowianskich“) Мицкевич разглежда „Небожествена комедия” като една от най-великите драми от епохата на романтизма.[2]
Сред лирическите произведения на Крашински най-голям интерес предизвиква философската и политическата поезия. Неговите месианистични философски възгледи са отразени особено в по-късните произведения като „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза” на полски: Trzy myśli pozostałe po Henryku Ligenzie (1840) и „Зазоряване” на полски: Przedświt (1841 - 1843). Авторът вижда Полша като „Христос на народите“, избраната нация, която според него трябва да бъде поведена от аристокрацията, чиито минали постижения я правят достойна за това дело.[2]
През следващите години Крашински постоянно се връща към реторичните тонове на „Зазоряване”. Те присъстват в „Псалми на бъдещето” на полски: Psalmach przyszłości (1845 – 1847), „Последният” (1840 – 1847), „Resurecturis” (Възкресение) (1851) и др. В най-популярното от тези произведения – римуваните трактати „Псалми на бъдещето”, Крашински критикува възгледите на демократично-революционния Хенрих Каменски, порицава антифеодалното движение и предсказанието за социална революция. Това предизвиква ответна реакция от страна на Юлиуш Словацки, който не споделя възгледите на Крашински и между двамата възниква литературен двубой.[2]
Крашински е особено значима фигура за полската национална култура. Творбите му са превеждани на много чужди езици. Драматични произведения като „Иридион“ и „Небожествена комедия” се поставят на сцена и до днес.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Count Zygmunt Krasinski. // newpoland.com. Посетен на 2007-11-01.
- ↑ а б в г Florynska-Lalewicz, Halina. Profiles: Zygmunt Krasinski. // Посетен на 2007-11-01.
- ↑ Gardner, Monica Mary. Poland. A Study in National Idealism (стр.111). // Посетен на 2007-11-01.
[редактиране] Външни препратки
- Zygmunt Krasiński, hrabia, 1812—1859 (пол.)
- Profiles: Zygmunt Krasinski (англ.)
- Зигмунд Красинский в Литературная энциклопедия (рус.)
|
|||||||||||||||||
