Йозеф фон Айхендорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йозеф фон Айхендорф
(Joseph von Eichendorff)
Joseph Eichendorff.jpg
Роден: 10 март 1788 г.
Замък Лубовиц, Силезия
Починал: 26 ноември 1857 г.
(на 69 г.)
Найсе, Германия
Подпис:
Eichendorff Signature.gif

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Йозеф фон Айхендорф (на немски: Joseph von Eichendorff) е немски поет, белетрист, драматург и преводач, роден в замъка Лубовиц край Ратибор, Горна Силезия в семейството на пруски офицер аристократ.

Живот[редактиране | edit source]

Айхендорф завършва католическа гимназия в Бреслау и следва право и философия в Хале и Хайделберг. Двадесетгодишен предприема образователно пътуване в Париж и Виена. Посещава и Берлин, където слуша лекции при философа Йохан Готлиб Фихте и се сближава с романтиците Ахим фон Арним, Клеменс Брентано и Хайнрих фон Клайст. Тогава публикува и първите си стихотворения. Дипломира се като юрист и взима участие в освободителните войни срещу Наполеон (1813-1815). След това заема редица официални длъжности в Бреслау, Данциг, Кьонигсберг и Берлин, където се издига до таен съветник.

Творчество[редактиране | edit source]

Барон Йозеф фон Айхендорф

Творчеството на Айхендорф е белязано от един основен конфликт - битката на индивида с "изкушението да се отклониш от правия път"; това изкушение поетът съзира от една страна във филистерския живот и лишеното от въображение всекидневие, а от друга - в демоничното себепогубване на романтичния човек. Разрешаването на този конфликт Айхендорф вижда в реализирането на средновековния идеал за "божието царство" като "възраждане на цялостния живот". Стремежа към превъзмогване на човешката деформация поетът осъществява в своята лирика, чиито същностни белези са "простота, съкровена искреност и дълбока религиозност". Тази ведра откритост към света, свързаността с природата и неусложненото богопочитание са изразени в книгата му "Стихотворения" (1837), която си спечелва популярността на сборник с автентични народни песни. Една от най-красивите му творби е прочутата "Лунна нощ" [1] (1837).

Влияние[редактиране | edit source]

"Лунна нощ"  на Роберт Шуман по текст на Йозеф фон Айхендорф

Айхендорф е смятан за един от най-великите лирици в немската литература, оказал силно влияние върху поколения поети. За него Пенчо Славейков казва: "Много от песните му живеят в душата и устата на народа, който не знае вече от кого са те и ги чувства и смята свои." По текстове на Айхендорф са творили композитори като Франц Шуберт, Феликс Менделсон-Бартолди и Роберт Шуман.

В чест на поета през 1934 г. е учредена наградата "Йозеф фон Айхендорф" за културни постижения в немскоезиковата Судетска област. Литературна награда "Айхендорф" е учредена през 1956 г. и от град Ванген в Алгой.


Вълшебна пръчица


Песен спи навред в нещата,
В сън поели на възбог,
И запява в миг Земята,
Кажеш ли вълшебен слог.

1835 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Стихотворения[редактиране | edit source]

Домът на Айхендорф в Кьотен (1856)
  • In einem kühlen Grunde, 1807/08
  • Die Riesen, 1808
  • Anklänge, 1808
  • Abschied, 1810
  • Zwielicht, 1812
  • Morgengebet, 1814
  • Der Abend, 1826
  • Heimweh, 1826
  • Frühlingsgruß, 1931
  • Schöne Fremde, (vor 1834)
  • Sehnsucht, 1834
  • Wünschelrute, 1835
  • Der Einsiedler, 1835
  • Lichtlein im Walde, 1836
  • Mondnacht, 1837
  • Das zerbrochene Ringlein oder auch Untreue, 1837
  • Stimmen der Nacht, 1841
  • Eldorado, 1841
  • In Danzig, 1842
  • Die blaue Blume, 1947

Романи и новели[редактиране | edit source]

Паметник на Айхендорф в Ратибор
  • Die Zauberei im Herbste, 1808 (Märchen)
  • Ahnung und Gegenwart, 1815
  • Das Marmorbild, 1819
  • Aus dem Leben eines Taugenichts, 1826
  • Viel Lärmen um nichts, 1833
  • Dichter und ihre Gesellen, 1834
  • Das Schloß Dürande, 1836
  • Unstern, 1839
  • Die Entführung, 1839
  • Eine Meerfahrt, 1841
  • Die Glücksritter, 1841

Епоси[редактиране | edit source]

  • Julian, 1853
  • Robert und Guiscard, 1855
  • Lucius, 1857

Драми[редактиране | edit source]

  • Krieg den Philistern, 1824
  • Ezzelin von Romano, 1828
  • Meierbeths Glück und Ende, 1828
  • Der letzte Held von Marienburg, 1830
  • Die Freier, 1833

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Лунна нощ" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Вълшебна пръчица“ от Айхендорф, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]