Клеменс Брентано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клеменс Брентано
(Clemens Brentano)
Brentano2.jpg
Портрет от Емилие Линдер (след 1833)
Роден: 9 септември 1778 г.
Еренбрайтщайн, Германия
Починал: 28 юли 1842 г.
(на 63 г.)
Ашафенбург, Германия
Подпис:
Brentano Signature.gif

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Клеменс Брентано (на немски: Clemens Brentano) или Клеменс Венцеслаус Брентано де ла Рош, както гласи пълното му име, е немски поет и белетрист, роден в Еренбрайтщайн (дн. Кобленц) край р. Рейн в семейството на богат търговец от италиански произход.

Живот[редактиране | edit source]

Вълшебният рог на момчето

Противно на желанието на баща си да поеме търговско поприще, Брентано следва минно дело и стопански науки в Хале и медицина в Йена, но скоро се отдава на литературните си наклонности и се сближава с писателите Виланд, Хердер, Гьоте и Тик.

През 1801 г. Брентано започва да следва философия в Гьотинген и там завързва сърдечно приятелство с поета Ахим фон Арним, с когото предприема романтично пътуване по Рейн. В Хайделберг двамата издават прочутия сборник от стари немски народни песни "Вълшебният рог на момчето" в три тома (1806-1808) и с това стават основатели на "Хайделбергската романтическа школа". След години на депресии и вътрешна обърканост, прекарани в Берлин, Прага и Виена, Клеменс Брентано се отдава на религиозен мистицизъм и се отказва от светската поезия.

Творчество[редактиране | edit source]

Клеменс Брентано като млад

От творбите на Брентано блика богато, често извънмерно въображение. Поетът създава образци на любовната, духовната и мистичната лирика[1], балади и песни в народен стил. Смятан е за класик на християнската литература с книгите си за Дева Мария и тритомника "Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос", публикуван едва през 1858-1860 г.

Признание[редактиране | edit source]

В чест на поета град Хайделберг учредява през 1993 г. престижната литературна награда "Клеменс Брентано".

По "Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос" режисьорът Мел Гибсън създава филма "Страстите Христови" (2004).


Вечерна серенада


Чуй, пак флейтата ридае,
Хладният поток ехти!
Златен звук ще ни омае,
Тихо, тихо, не шепти!

Мила дума, ласка нежна,
Ах, сърцето не мълчи!
Сред нощта, в тъма безбрежна,
Звуците са рой лъчи!

1802 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

  • Godwi oder Das steinerne Bild der Mutter (Roman), 2 Bände, 1801
  • Ponce de Leon (Lustspiel), 1804
  • Des Knaben Wunderhorn (Volksliedersammlung, 3 Bde., zusammen mit Ludwig Achim von Arnim), 1806 und 1808
  • Die Gründung Prags (Drama), 1815
  • Die mehreren Wehmüller und ungarischen Nationalgesichter (Erzählung), 1817
Клеменс Брентано
  • Die drei Nüsse (Novelle), 1817
  • Geschichte vom braven Kasperl und dem schönen Annerl (Novelle), 1817
  • Die Chronika des fahrenden Schülers, (Erzählung), 1818
  • Die Barmherzigen Schwestern in Bezug auf Armen- und Krankenpflege, 1831
  • Lehrjahre Jesu Teil I und II
  • Das bittere Leiden unsers Herrn Jesu Christi
  • Gockel, Hinkel und Gackeleia (Märchen), 1838
  • Mährchen von Clemens Brentano (hrsg. von Guido Görres), 2 Bde., 1844
  • Gesammelte Schriften (hrsg. von Christian Brentano), 7 Bde., 1852
  • Gedichte (hrsg. von Emilie Brentano), 1854

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Когато слънцето се скри..." в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Вечерна серенада“ от Клеменс Брентано, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]