Венцеслав Константинов

Венцеслав Константинов български писател, преводач и афорист Париж, ноември 2011 г. Роден: 14 септември 1940 г. (1940-09-14) София, България

Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Живот

Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903-1955). Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“, включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценографа проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“ по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.

Константинов през 2004 г.

През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел . Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе , Пловдив . През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. През 1989-1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.

През 1991-1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD) . Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Занимава се с компютърно програмиране.

Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. - и в родопското село Солища̀ - като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.

От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери - Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).

Награди

• 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
• 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.

Творчество

Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.

Преводите му се съдържат в повече от 70 книги.

Библиография

Книги

Поезия

• „Невидимите сигурни неща“. Поезия. „Литературен клуб“, 04.02.2013

Есеистика

• 
• 

• „Писатели за творчеството“. „Литернет“, 2004-2005; „ЛИК“, 2007, 276 с. (ISBN 978-954-607-739-4)
• „Флейтата на съня“. Литературни етюди. „Сиела“, 2010, 288 с. (ISBN 978-954-28-0784-1)
• „Гоблен, извезан с дяволски опашки“. 50 приключения с привидността. Есета. „Сиела“, 2011, 148 с. (ISBN 978-954-28-0966-1)
• „Тайният живот на дъжда“. Афоризми. „Сиела“, 2012, 278 с. (ISBN 978-954-28-1095-7)

Антологии

• „Австрийски разказвачи“. „Народна култура“, 1981
• „До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век“. „БЗНС“, 1983
• „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. „Профиздат“, 1989
• „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. „Литернет“, 2004-2008
• „Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век. „Литернет“, 2006-2009
• „Немски есета и студии от XX век“. „Литернет“, 2009
• „Мечтая тъй нежно за теб“. Немска любовна лирика от XII до XX век. Електронна публикация, 2008
• „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“. Антология на Венцеслав Константинов. „Сиела“, 2012, 392 с. (ISBN 978-954-28-1192-3)

Драматургия

• Сянката на бялата маймуна. Едноактна драма. В: Измамни блаженства, „Отечествен фронт“, 1970
• Шегите на Април. Телевизионен филм, 1975
• Ангелогласият. Радиопиеса, 1976

Приказки

• Малкото великанче, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
• Две слънца, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
• Такива ми ти работи, В: „Дружинка“, 8, 1976
• Жабешки истории, „Радио София“, 28 януари 1977
• Приятел на човека, В: Немирно облаче, „Народна младеж“, 1977

Стихотворения, импресии, афоризми

• 2 Стихотворения, „Простори“, 2, 1979
• 8 Импресии. „LiterNet“, 02.09.2010
• Из „Торсът на Терсит“. 40 афоризъма. „Литературен вестник“, 27, 14-20.09.2011, стр. 10
• Из „Отблясъците на града“. 35 афоризъма. „LiterNet“, 09.01.2012
• „Радостта на живота“. 117 афоризъма. „Панорама“, IV, 2012, стр. 94-101
• „Котката на Щастието“. Откъс от книгата „Тайният живот на дъжда“ на Венцеслав Константинов. 200 афоризъма. „Дневник“, 15.09.2012
• „Забравени мисли“. 80 размишления. „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“, 20.11.2012
• „Предната нощ“. Из „Смехът на совата“. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013
• „La noche anterior“. De „La risa del búho“. Aforismos de Ventseslav Konstantinov. Traducción al español Valia Ilieva. „Двуезична библиотека“, 23.03.2013

Статии

• Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. „Литературен фронт“, 36, 1965
• За майсторството и любовта. „Шуменска заря“, 12, 1966
• „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?. „Contacts“, 1, 1967
• Срещу стената на времето. „Пулс“, 8, 1968
• Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век. „Пулс“, 9, 1969
• Ерих Мария Ремарк. Радио София, 1972
• Ерих Кестнер. „Родна реч“, 3, 1972
• Гьоте и ние. „Литературен фронт“, 35, 1974
• Отчуждението в прозата на Макс Фриш. „Литературен фронт“, 45, 1974
• Гео Милев и „европеизмът“. „Литературен фронт“, 16 януари, 1975
• Творчеството на Хайнрих Ман в България. Радио София, 21 март 1975
• Теми и образи в драматургията на Макс Фриш. „Театър“, 10, 1976
• Майсторството на превода в светлината на критиката. В: Изкуството на превода 3. „Народна култура“, 1978
• Проблеми и тенденции на романа. В: Поглед върху чуждестранната художествена култура '78. „Комитет за култура“, 1979
• Поетична панорама от Австрия. „Литературен фронт“, 51, 1979
• Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“. „Пулс“, 7, 1980
• Преводът - интерпретация и на формата. „Пулс“, 2, 1981
• Нобелистът Елиас Канети и България. „Международно културно сътрудничество“, 2, 1981
• Сто години българо-австрийски литературни връзки. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
• Творчеството на Хайнрих Хайне в България. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
• Гьотевата трагедия „Фауст“. Радио София, 19 март 1982
• Някои метрически особености на Гьотевата трагедия „Фауст“ и предаването им в новия български превод. „Литературна мисъл“, 5, 1982
• Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. „Пламък“, 3, 1982
• Е.Т.А. Хофман: В магическия свят на приказката. „Литературен фронт“, 33, 1982
• Лукул или критикът като преводач. „Пламък“, 3, 1983
• Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. „Орфей“, 10, 1983
• Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
• Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
• Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
• Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. „АБВ“, 3 декември 1984
• Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Светлоструй“, 3, 1985
• Фридрих Шилер: Между идеала и живота. „Родна реч“, 5, 1985
• От мъртвото слово към живата реч („Немско-български фразеологичен речник“, 1985). „АБВ“, 47, 1986
• Поемата на Гео Милев „Септември“ в немски превод. В: Преводите на поемата „Септември“ от Гео Милев. „Съюз на преводачите в България“, 1986.
• Киркегор - тук и сега. „Пламък“, 3, 1988
• Литературният живот на Дон Жуан. „Родна реч“, 7, 1988
• Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878-1918. „Университетско издателство“, 1988
• Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. „Родна реч“, 3, 1989
• Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. „Родна реч“, 4, 1989
• Непознатият Бертолт Брехт. „Родна реч“, 5, 1989
• Немският хумор. „Родна реч“, 1989
• Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 26, 1989
• Двете лица. Изкуството на художествения превод. „Народна култура“, 48, 1989
• Литературният живот на Доктор Фауст. „Култура“, 1, 1990
• Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
• Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
• Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“. Universität Zürich, 1992
• Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch. Universität Bern, 1992
• Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
• „Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
• Elias Canetti - Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
• Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Панорама“, 10, 2005
• Художественият превод. „Панорама“, 9, 2006
• Благодатта на думите. 8 есета. „Литературен вестник“, 11, 24-30.03.2010, стр. 12-13; „LiterNet“, 16.05.2010, 30.06.2010
• За афоризмите. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013

Предговори

• „Хомо Фабер“ - одисея на „модерния човек“. В: Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973, 1981
• Лицето и маската на „тихия човек“. В: Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978, 1982
• Дневник на човешкия и творчески опит. В: Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
• Тунел, извеждащ в бъдещето. В: Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980
• Зрелостта като младост. В: Елиас Канети, „Спасеният език. Историята на едно детство“. Спомени. „Народна култура“, 1981
• Духовното пространство на австрийския разказ. В: „Австрийски разказвачи“. Антология. „Народна култура“, 1981
• С хумор и строгост. В: Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
• Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
• Преображенията на Мартин Валзер. В: Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
• Поезията край бреговете на Елба. В: Поезия на ГДР - XX век. Антология. „Народна култура“, 1982
• Поетът в епохата на рибите. В: Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
• Разказвачът Бертолт Брехт. В: Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома, том I. „Народна култура“, 1983
• До границата на човешкото. В: До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век. Антология. „БЗНС“, 1983
• Бертолт Брехт. Три скици към един портрет. В: Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
• Рицарят, Смъртта и Дяволът. В: Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
• Горчивият вкус на свободата. В: Алфред Андерш, Червенокосата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
• Човекът не изчезва през холоцена. В: Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
• Опити върху тайната на духа. В: Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
• Сън и действителност. В: Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
• Убийство чрез брак. В: Гизела Елснер, Извън правилата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1986
• Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
• Опиянението от „новия живот“. В: Стефан Цвайг, В омаята на преображението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1987
• Осъдени на свобода... и отговорност В: Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
• Началото на пътя. В: Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо ново. Обратният път. Романи. „Отечествен фронт“, 1989
• Жена с дете на скута. В: „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. Антология. „Профиздат“, 1989
• Мъдростта на себеотрицанието. В: Катя Ман, Моите неписани мемоари. Спомени. „Народна култура“, 1989
• Апокалипсисът като комедия. В: Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
• Джуджето не иска да порасне. В: Гюнтер Грас, Тенекиеният барабан. Роман. „Христо Г. Данов“, 1990
• Тероризмът - реалност и литература. В: Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
• Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие. В: „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. Антология. „LiterNet“ 03.09.2005
• Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век. В: „Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век. Антология. „LiterNet“, 26.11.2008
• Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
• Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Съставителства

1. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
2. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
3. Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
4. Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
5. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
6. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
7. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
8. Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
9. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
10. Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983
11. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
12. Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
13. Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
14. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
15. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
16. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
17. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
18. Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989
19. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
20. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
21. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Преводи

1. Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
2. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
3. Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
4. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
5. Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
6. Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
7. Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
8. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
9. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
10. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
11. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
12. Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
13. Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
14. Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
15. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
16. Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
17. Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
18. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
19. Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
20. Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
21. Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
22. Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
23. Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
24. Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
25. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
26. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
27. 100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
28. Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
29. Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
30. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
31. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
32. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
33. Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
34. Поезия на ГДР - XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
35. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
36. Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
37. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
38. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
39. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
40. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
41. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
42. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
43. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985
44. Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985
45. Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
46. Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
47. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
48. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
49. И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
50. Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
51. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
52. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
53. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
54. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
55. Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
56. Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
57. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1989
58. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
59. Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
60. Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993
61. Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
62. Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
63. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
64. Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003
65. Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004
66. Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005
67. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
68. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009
69. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
70. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011
71. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012
72. Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012
73. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
74. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013

Театрални постановки

• 1964: Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Театър „Сълза и смях“, София
• 1979: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Театър „Сълза и смях“, София
• 1980: Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Национален академичен театър „Иван Вазов“, София
• 1985: Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. „Естрада“, София
• 1985: Петер Хакс, Мирът. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
• 1986: Петер Хакс, Хубавата Елена. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
• 1987: Елиас Канети, Сватба. „Държавен сатиричен театър“, София
• 1992: Елиас Канети, Сватба. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
• 2009: Елиас Канети, Сватба. Театрален департамент на „Нов Български Университет“, София
• 2010: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Драматичен Театър „Гео Милев“, Стара Загора

Писатели в превод на Венцеслав Константинов:

Херберт Айзенрайх Гюнтер Айх Йозеф фон Айхендорф Илзе Айхингер Петер Алтенберг Алфред Андерш Ерих Аренд Ханс Карл Артман Розе Ауслендер Хуго Бал Райнхард Баумгарт Ингеборг Бахман Готфрид Бен Валтер Бенямин Уве Бергер Херберт Бергер Томас Бернхард Алва Беси Йоханес Р. Бехер Волфганг Бехлер Хорст Бингел Йоханес Бобровски Макс Болигер Волфганг Борхерт Анемари Бострьом Фолкер Браун Клеменс Брентано Беат Брехбюл Бертолт Брехт Ерика Буркарт Кристине Буста Хайнрих Бьол Волфганг Вайраух Мартин Валзер Валтер фон дер Фогелвайде Франц Верфел Ротрауд Виланд Криста Волф Волфрам фон Ешенбах Волф Вондрачек Стефан Георге Йенс Герлах Ойген Гомрингер Гюнтер Грас Уве Гресман Андреас Грифиус Дурс Грюнбайн Йохан Волфганг фон Гьоте Фридрих Кристиан Делиус Рихард Демел

Радка Донел Улрике Дрезнер Фридрих Дюренмат Адолф Ендлер Ханс Магнус Енценсбергер Нели Закс Ханс Закс Хенрик Ибсен Франц Инерхофер Йоханес Хадлауб Хайнц Калау Елиас Канети Франц Кафка Мари Луизе Кашниц Бернхард Келерман Ерих Кестнер Ръдиард Киплинг Вулф Кирстен Сара Кирш Курт Клингер Фридрих Готлиб Клопщок Александер Клуге Уве Колбе Херта Крефтнер Урзула Крехел Карл Кролов Гюнтер Кунерт Райнер Кунце Йоахим Купш Барбара Кьолер Ерих Кьолер Кристине Лавант Елзе Ласкер-Шюлер Николаус Ленау Зигфрид Ленц Детлев фон Лилиенкрон Кито Лоренц Фридерике Майрьокер Катя Ман Томас Ман Ута Мауерсбергер Кристоф Мекел Карл Микел Кристиан Моргенщерн Роберт Музил Едуард Мьорике Дорис Мюрингер Найдхарт фон Ройентал Новалис Маргарете Нойман

Алберт Остермайер Патрик Пиърс Хелмут Прайслер Ерих Мария Ремарк Райнер Мария Рилке Йозеф Рот Ралф Ротман Рюдигер фон Мюнер Петер Рюмкорф Юрген Теобалди Валтер Томан Георг Тракл Петер фон Трамин Курт Тухолски Бодо Узе Уолт Уитман Лудвиг Уланд Афанасий Фет Бертолд Фиртел Лион Фойхтвангер Трауте Форести Ерих Фрид Макс Фриш Гюнтер Бруно Фукс Георг Хайм Хайнрих Хайне Густав Хайнзе Петер Хакс Албрехт фон Халер Ула Хан Хартман фон Ауе Щефан Хермлин Херман Хесе Волфганг Хилдесхаймер Арно Холц Хуго фон Хофманстал Рикарда Хух Петер Хухел Фридрих Хьолдерлин Стефан Цвайг Паул Целан Ханс Цибулка Хайнц Чеховски Аделберт фон Шамисо Михаел Шаранг Курт Швитерс Фридрих Шилер Ернст Щадлер Ева Щритматер Ернст Яндл

Интервюта

• „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
• Красимира Василева: „Елиас Канети - той рисува с думи“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
• Emil Bassat: „Zwischen Musik und Literatur oder über eine Versuchung“, SN zu Gast bei Wenzeslaw Konstantinow, „Sofioter Nachrichten“, Sofia, 16 Mai 1984
• Огнян Стамболиев: „Преводът е мост между две култури“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
• Emil Bassat: „From Bach to Kafka, or... about temptation“, SN visiting Ventseslav Konstantinov, „Sofia News“, Sofia, 22, May 30, 1984
• Емил Стоянов: „Чрез своята езикова стихия“, „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
• Доротея Монова: „Място на действието - човешката душа“, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
• Емил Басат: „Изкушенията на преводача“, „Пулс“, София, бр. 20, 17 май 1988
• Илиян Александров: „Културното послание на преводача“, „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
• Албена Шкодрева: „Култура и халтура“, „Народна младеж“, София, бр. 39, 22 февруари 1990
• Румяна Николова: „Вавилонското стълпотворение в културата“, „Вечерни новини“, София, бр. 56, 20 март 1990
• Панайот Денев: „Изкуството не е цвете в бутониерата“, „Антени“, 11 април 1990
• Таня Димитрова: „Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, „Свободен народ“, София, 22 май 1990
• Стефан Тодоров: „Магията на превода“, „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
• „Wilhelm Tell, Faust und Lorelei Author: Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien“, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
• Hans Mühlethaler: „Dürrenmatt für Bulgarien. Ein Interview mit Wenzeslav Konstantinov“, Der Bund, Bern, Nr. 49, 28. Februar 1992
• „Die Marktwirtschaft hat die Parteizensur abgelöst. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov“, Berner Zeitung BZ, Bern, 11. November 1992
• Емил Басат: „Самопризнанията на един изкушен изкусител“, „Панорама“, 11, 2009; „LiterNet“, 19.12.2009

Външни препратки

• „Великите немски поети“, Разговор с Мария Ендрева, Белослава Димитрова, БНР Христо Ботев, 17 декември 2012
• „Той откри музиката на немския език за българския читател“, Светла Иванова, БЪЛГАРИ.bg, 10 ноември 2012
• Написаха най-кратките есета, за книгата „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Стандарт, 30 септември 2011
• „Интервюто като документ“, Цочо Билярски, Последни новини, 22 юни 2011.
• Венцеслав Константинов открива родното, какво означава това?, Стоян Вълев, Книги News, 12 февруари 2011
• Венцеслав Константинов разказва с човешки език, Петко Тодоров, Книжарница „Книжен ъгъл“, 2 октомври 2010
• Литературни етюди и флейта в „Хеликон – Витоша“, Хеликон новини, 20 септември 2010
• Dr. Venceslav Konstantinov - „Alles was ich später erlebt habe...“ (Bulgarische Motive im Werk von Elias Canetti) - Wien, Haus Wittgenstein, 30.04.1992, VORTRAGSABENDE IM RAHMEN DES „LECTORIUM BULGARICUM“ 1985-2009

• Наш филолог-германист съпоставя вижданията на западноевропейски творци, Атака, 19 февруари 2007
• Венцеслав Константинов в LiterNet
• Венцеслав Константинов в Литературен клуб
• Венцеслав Константинов в Моята библиотека
• Венцеслав Константинов в Двуезична библиотека
• Literatur von und über Wenzeslaw Konstantinow im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
• Personensuche - Wenzeslaw Konstantinow