Венцеслав Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Венцеслав Константинов български есеист и преводач Първи март 2009 г. Роден: 14 септември 1940 г. (1940-09-14) (на 69 г.) София, България

Венцеслав Константинов е български есеист и преводач на художествена литература.

Съдържание 1 Живот 2 Творчество 3 Интервюта 4 Библиография 4.1 Книги 4.2 Избрани статии 4.3 Съставителства 4.4 Съставителства и преводи 4.5 Преводи 5 Награди 6 Външни препратки

[редактиране] Живот

Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903-1955). Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при проф. Дора Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам, като свири в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция, включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (в Белград). През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален теарър '64 под ръководството на художника и сценографа проф. Константин Джидров. Наред с това работи като преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, гр. Шумен.

През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.

През 1991-1992 г. Венцеслав Константинов живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). През 1993-1994 година пребивава в Ню Йоркския щатски университет в Дженесио. Получава множество стипендии. Изнася лекции и участва в научни конференции в Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.

Живее в София и (от 1968 г.) в родопското село Солища̀, като писател и преводач на свободна практика. От 1989 г. Венцеслав Константинов е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери.

[редактиране] Творчество

Венцеслав Константинов е автор на студии, есета, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.

От 2007 г. сътрудничи с авторски статии на енциклопедичния проект Wikipedia под името Darldarl.

[редактиране] Интервюта

• „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
• Красимира Василева: „Елиас Канети - той рисува с думи“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
• Emil Bassat: „Zwischen Musik und Literatur oder über eine Versuchung“, SN zu Gast bei Wenzeslaw Konstantinow, „Sofioter Nachrichten“, Sofia, 16 Mai 1984
• Огнян Стамболиев: „Преводът е мост между две култури“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
• Emil Bassat: „From Bach to Kafka, or... about temptation“, SN visiting Ventseslav Konstantinov, „Sofia News“, Sofia, 22, May 30, 1984
• Емил Стоянов: „Чрез своята езикова стихия“, „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
• Доротея Монова: „Място на действието - човешката душа“, „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
• Емил Басат: „Изкушенията на преводача“, „Пулс“, София, бр. 20, 17 май 1988
• Илиян Александров: „Културното послание на преводача“, „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
• Албена Шкодрева: „Култура и халтура“, „Народна младеж“, София, бр. 39, 22 февруари 1990
• Румяна Николова: „Вавилонското стълпотворение в културата“, „Вечерни новини“, София, бр. 56, 20 март 1990
• Панайот Денев: „Изкуството не е цвете в бутониерата“, „Антени“, 11 април 1990
• Таня Димитрова: „Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, „Свободен народ“, София, 22 май 1990
• Стефан Тодоров: „Магията на превода“, „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
• „Wilhelm Tell, Faust und Lorelei Author: Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien“, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
• Hans Mühlethaler: „Dürrenmatt für Bulgarien. Ein Interview mit Wenzeslav Konstantinov“, Der Bund, Bern, Nr. 49, 28. Februar 1992
• „Die Marktwirtschaft hat die Parteizensur abgelöst. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov“, Berner Zeitung BZ, Bern, 11. November 1992

[редактиране] Библиография

[редактиране] Книги

Есеистика

• Писатели за творчеството. „Литернет“, 2004-2005; „ЛИК“, 2007 (ISBN 978-954-607-739-4)
• Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 есета за привидността. Електронна публикация, 2008

Антологии

• „Австрийски разказвачи“. „Народна култура“, 1981
• „До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век“. „БЗНС“, 1983
• „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. „Профиздат“, 1989
• „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. „Литернет“, 2004-2008
• „Сън с флейта“. 120 немски разказа от XX век. „Литернет“, 2006-2008
• „Немски есета и студии от XX век“. „Литернет“, 2009
• „Мечтая тъй нежно за теб“. Немска любовна лирика от XII до XX век. Електронна публикация, 2008

[редактиране] Избрани статии

• Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. „Литературен фронт“, 36, 1965
• За майсторството и любовта. „Шуменска заря“, 12, 1966
• „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?. „Contacts“, 1, 1967
• Срещу стената на времето. „Пулс“, 8, 1968
• Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век. „Пулс“, 9, 1969
• Ерих Мария Ремарк. Радио София, 1972
• Ерих Кестнер. „Родна реч“, 3, 1972
• Макс Фриш: „Хомо Фабер“ - одисея на „модерния човек“. „Христо Г. Данов“, 1973
• Гьоте и ние. „Литературен фронт“, 35, 1974
• Отчуждението в прозата на Макс Фриш. „Литературен фронт“, 67, 1974
• Гео Милев и „европеизмът“. „Литературен фронт“, 16 януари, 1975
• Макс Фриш: Лицето и маската на „тихия човек“. „Христо Г. Данов“, 1978
• Майсторството на превода в светлината на критиката. В: „Изкуството на превода 3“. „Народна култура“, 1978
• Дневник на човешкия и творчески опит. „Георги Бакалов“, 1979
• Проблеми и тенденции на романа. В: „Поглед върху чуждестранната художествена култура '78“. „Комитет за култура“, 1979
• Поетична панорама от Австрия. „Литературен фронт“, 51, 1979
• Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“. „Пулс“, 7, 1980
• Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 7, 1980
• Духовното пространство на австрийския разказ. „Народна култура“, 1981
• Сто години българо-австрийски литературни връзки. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
• Творчеството на Хайнрих Хайне в България. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
• Гьотевата трагедия „Фауст“. Радио София, 19 март 1982
• Кафка и вселената на надеждата. „Христо Г. Данов“, 1982
• Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. „Пламък“, 3, 1982
• Поезията край бреговете на Елба. „Народна култура“, 1982
• Бертолт Брехт. Три скици към един портрет. „Профиздат“, 1983
• Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. „Орфей“, 10, 1983
• Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
• Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
• Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
• Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. „АБВ“, 3 декември 1984
• Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Светлоструй“, 3, 1985
• Стефан Цвайг: Опити върху тайната на духа. „Георги Бакалов“, 1985
• Фридрих Шилер: Между идеала и живота. „Родна реч“, 5, 1985
• Киркегор - тук и сега. „Пламък“, 3, 1988
• Литературният живот на Дон Жуан. „Родна реч“, 7, 1988
• Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878-1918. „Университетско издателство“, 1988
• Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. „Родна реч“, 3, 1989
• Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. „Родна реч“, 4, 1989
• Непознатият Бертолт Брехт. „Родна реч“, 5, 1989
• Немският хумор. „Родна реч“, 1989
• Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 26, 1989
• Жена с дете на скута. „Профиздат“, 1989
• Ханс Магнус Енценсбергер: Апокалипсисът като комедия. „Народна култура“, 1990
• Литературният живот на Доктор Фауст. „Култура“, 1, 1990
• Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
• Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
• Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“. Universität Zürich, 1992
• Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch. Universität Bern, 1992
• Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
• „Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
• Elias Canetti - Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
• Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Панорама“, 10, 2005
• Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие. „LitertNet“ 2005
• Флейтата на съня. Немският разказ през XX век. „LitertNet“ 2008

[редактиране] Съставителства

• Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
• Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
• Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
• Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1984
• Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
• Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989

[редактиране] Съставителства и преводи

• Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
• Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
• Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
• Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
• Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
• Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
• Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
• Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
• Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
• Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
• Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
• Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009

[редактиране] Преводи

• Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
• Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972; „Отечествен фронт“, 1985
• Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман, „Народна младеж“, 1972; „Христо Г. Данов“, 1984; „Народна младеж“, 1989
• Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973; „Народна култура“, 1987
• Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973; 1981; „Пейо Яворов“, 1995
• Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
• Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978, 1982
• Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
• Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
• Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979, 1985
• Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
• Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
• Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
• Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
• 100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
• Фридрих Дюренмат, Тунелът. „Христо Г. Данов“, Новела, 1981
• Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
• Поезия на ГДР - XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
• Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
• Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения,10 разказа)
• Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
• Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
• Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
• Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
• И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
• Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
• Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1985
• Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
• Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. „Наука и изкуство“, 1989
• Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
• Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
• Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993

[редактиране] Награди

През 1993 г. Венцеслав Константинов получава Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерството за образование и култура във Виена. Носител е и на Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006).

[редактиране] Външни препратки

• Венцеслав Константинов в LiterNet