Венцеслав Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венцеслав Константинов
български писател, преводач и афорист
Венцеслав Константинов 

Испания, май 2014 г.
Роден: 14 септември 1940 г. (1940-09-14) (74 г.)
София, Царство България

Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.

Живот[редактиране | edit source]

Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903-1955).[1] Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“[2], включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценографа проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“[3] по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.

Константинов през 2004 г.

През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел [4]. Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе [5] [6], Пловдив [7] [8]. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.[9] През 1989-1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.

През 1991-1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)[10] [11]. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.[9] [12] През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.[13] Занимава се с компютърно програмиране.

Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. - и в родопското село Солища̀ - като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.

От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери - Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).

Творчество[редактиране | edit source]

Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.[9] [14] [15]

Негови афоризми са преведени на испански.

Преводите му се съдържат в повече от 70 книги.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
  • 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
  • 2013: „Наградата на София за литература“ - за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.

Библиография[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

Есеистика[редактиране | edit source]

Афоризми[редактиране | edit source]

Антологии[редактиране | edit source]

Nemski-Poeti.jpg

Драматургия[редактиране | edit source]

  • Сянката на бялата маймуна. Едноактна драма. В: Измамни блаженства, „Отечествен фронт“, 1970
  • Шегите на Април. Телевизионен филм, 1975
  • Ангелогласният. Радиопиеса, 1976

Приказки[редактиране | edit source]

  • Малкото великанче, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
  • Две слънца, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
  • Такива ми ти работи, В: „Дружинка“, 8, 1976
  • Жабешки истории, „Радио София“, 28 януари 1977
  • Приятел на човека, В: Немирно облаче, „Народна младеж“, 1977

Радиопредавания[редактиране | edit source]

  1. Ерих Мария Ремарк, Радио София, 1 октомври 1972
  2. Творчеството на Хайнрих Ман в България, Радио София, 21 март 1975
  3. Албрехт фон Халер или Добродетелта, Радио София, програма „Орфей“, 9 декември 1977
  4. Обущарят-поет Ханс Закс, Радио София, 4 април 1978
  5. Готхолд Ефраим Лесинг, Радио София, 14 април 1978
  6. Поезията на Николаус Ленау, Радио София, 11 януари 1979
  7. Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, 6 март 1979
  8. Хайнрих Хайне, Радио София, 8 май 1979
  9. Фридрих Хьолдерлин, Радио София, 7 август 1979
  10. Романът "Вилхелм Майстер" от Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, програма „Знание“, 29 януари 1980
  11. Романът "Вълшебната планина" от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 11 март 1980
  12. Поемата на Йохан Волфганг Гьоте "Херман и Доротея", Радио София, програма „Орфей“, 19 март 1980
  13. Романът "Мария Стюарт" от Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 29 април 1980
  14. Романът "Гоя или Трудният път към прозрението" от Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 13 май 1980
  15. "Просяшки роман" от Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 10 юни 1980
  16. Гьотевата трагедия "Фауст", Радио София, 19 март 1982
  17. Романът "Хамлет или Краят на дългата нощ" от Алфред Дьоблин, Радио София, 21 юни 1982
  18. Франц Кафка на български, Радио София, 29 юни 1983
  19. Романът "Игра на стъклени перли" от Херман Хесе, Радио София, програма „Знание“, 27 септември 1983
  20. Литературният живот на Вилхелм Тел, Радио София, програма „Орфей“, 15 октомври 1983
  21. Романът "Час по немски" от Зигфрид Ленц, Радио София, програма „Знание“, 18 октомври 1983
  22. Повестта "Бягащият кон" от Мартин Валзер, Радио София, програма „Знание“, 15 ноември 1983
  23. Повестта "Левачката" от Петер Хандке, Радио София, програма „Знание“, 13 декември 1983
  24. Романът "Подозрението" от Фридрих Дюренмат, Радио София, програма „Знание“, 17 януари 1984
  25. Романът "Смъртта на Вергилий" от Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 14 февруари 1984
  26. Романът "Червенокосата" от Алфред Андерш, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1984
  27. Романът "Фабиан" от Ерих Кестнер, Радио София, програма „Знание“, 17 април 1984
  28. Романът "Смърт в Рим" от Волфганг Кьопен, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1984
  29. Романът "Доктор Фаустус" от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 24 юни 1988
  30. Франц Кафка, Радио София, 28 октомври 1988

Писатели за писателите

  1. Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно, Радио София, програма „Знание“, 5 септември 1989
  2. Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 19 септември 1989
  3. Стендал през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 3 октомври 1989
  4. Хайне през погледа на Анатолий Луначарски, Радио София, програма „Знание“, 17 октомври 1989
  5. Балзак през погледа на Дьорд Лукач, Радио София, програма „Знание“, 31 октомври 1989
  6. Дикенс през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 21 ноември 1989
  7. Достоевски през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 5 декември 1989
  8. Ибсен през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 19 декември 1989
  9. Толстой през погледа на Ярослав Ивашкевич, Радио София, програма „Знание“, 2 януари 1990
  10. Маларме през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 16 януари 1990
  11. Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 30 януари 1990
  12. Хенри Джеймс през погледа на Чарлс Пърси Сноу, Радио София, програма „Знание“, 13 февруари 1990
  13. Чехов през погледа на Максим Горки, Радио София, програма „Знание“, 27 февруари 1990
  14. Пруст през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1990
  15. Бунин през погледа на Константин Паустовски, Радио София, програма „Знание“, 27 март 1990
  16. Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 10 април 1990
  17. Джойс през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 24 април 1990
  18. Кафка през погледа на Елиас Канети, Радио София, програма „Знание“, 8 май 1990
  19. Елюар през погледа на Гастон Башлар, Радио София, програма „Знание“, 29 май 1990
  20. Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1990
  21. Сартр през погледа на Андре Мороа, Радио София, програма „Знание“, 26 юни 1990

Писатели за изкуството

  1. Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан, Радио София, програма „Знание“, 2 октомври 1990
  2. "Новата красота" през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 16 октомври 1990
  3. Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 30 октомври 1990
  4. Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 6 ноември 1990
  5. Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 20 ноември 1990
  6. Съвременният роман през погледа на Вирджиния Улф, Радио София, програма „Знание“, 4 декември 1990
  7. Историята на изкуството през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 18 декември 1990
  8. Митът и литературата през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 8 януари 1991
  9. Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 22 януари 1991
  10. Пабло Пикасо през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 5 февруари 1991
  11. Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин, Радио София, програма „Знание“, 19 февруари 1991
  12. Гоя през погледа на Иво Андрич, Радио София, програма „Знание“, 5 март 1991
  13. Конвенциите в изкуството през погледа на Виктор Шкловски, Радио София, програма „Знание“, 19 март 1991
  14. Символизмът през погледа на Едмънд Уилсън, Радио София, програма „Знание“, 2 април 1991
  15. Театърът през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 16 април 1991
  16. Изваянията на времето през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 30 април 1991
  17. Лабиринтът на културата през погледа на Мечислав Яструн, Радио София, програма „Знание“, 7 май 1991
  18. Дон Жуан през погледа на Макс Фриш, Радио София, програма „Знание“, 21 май 1991
  19. Изкуството и лудостта през погледа на Джон Гарднър, Радио София, програма „Знание“, 4 юни 1991
  20. Поетическото съществуване през погледа на Кенет Уайт, Радио София, програма „Знание“, 18 юни 1991

Статии[редактиране | edit source]

  1. Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. „Литературен фронт“, 36, 1965
  2. За майсторството и любовта. „Шуменска заря“, 12, 1966
  3. „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?. „Contacts“, 1, 1967
  4. Срещу стената на времето. „Пулс“, 8, 1968
  5. Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век. „Пулс“, 9, 1969
  6. Ерих Кестнер. „Родна реч“, 3, 1972
  7. Гьоте и ние. „Литературен фронт“, 35, 1974
  8. Отчуждението в прозата на Макс Фриш. „Литературен фронт“, 45, 1974
  9. Гео Милев и „европеизмът“. „Литературен фронт“, 16 януари, 1975
  10. Теми и образи в драматургията на Макс Фриш. „Театър“, 10, 1976
  11. Майсторството на превода в светлината на критиката. В: Изкуството на превода 3. „Народна култура“, 1978
  12. Проблеми и тенденции на романа. В: Поглед върху чуждестранната художествена култура '78. „Комитет за култура“, 1979
  13. Поетична панорама от Австрия. „Литературен фронт“, 51, 1979
  14. Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“. „Пулс“, 7, 1980
  15. Преводът - интерпретация и на формата. „Пулс“, 2, 1981
  16. Нобелистът Елиас Канети и България. „Международно културно сътрудничество“, 2, 1981
  17. Сто години българо-австрийски литературни връзки. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
  18. Творчеството на Хайнрих Хайне в България. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
  19. Някои метрически особености на Гьотевата трагедия „Фауст“ и предаването им в новия български превод. „Литературна мисъл“, 5, 1982
  20. Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. „Пламък“, 3, 1982
  21. Е.Т.А. Хофман: В магическия свят на приказката. „Литературен фронт“, 33, 1982
  22. Лукул или критикът като преводач. „Пламък“, 3, 1983
  23. Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. „Орфей“, 10, 1983
  24. Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
  25. Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
  26. Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
  27. Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. „АБВ“, 3 декември 1984
  28. Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Светлоструй“, 3, 1985
  29. Фридрих Шилер: Между идеала и живота. „Родна реч“, 5, 1985
  30. От мъртвото слово към живата реч („Немско-български фразеологичен речник“, 1985). „АБВ“, 47, 1986
  31. Поемата на Гео Милев „Септември“ в немски превод. В: Преводите на поемата „Септември“ от Гео Милев. „Съюз на преводачите в България“, 1986.
  32. Киркегор - тук и сега. „Пламък“, 3, 1988
  33. Литературният живот на Дон Жуан. „Родна реч“, 7, 1988
  34. Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878-1918. „Университетско издателство“, 1988
  35. Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. „Родна реч“, 3, 1989
  36. Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. „Родна реч“, 4, 1989
  37. Непознатият Бертолт Брехт. „Родна реч“, 5, 1989
  38. Немският хумор. „Родна реч“, 1989
  39. Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 26, 1989
  40. Двете лица. Изкуството на художествения превод. „Народна култура“, 48, 1989
  41. Литературният живот на Доктор Фауст. „Култура“, 1, 1990
  42. Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
  43. Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
  44. Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“. Universität Zürich, 1992
  45. Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch. Universität Bern, 1992
  46. Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
  47. „Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
  48. Elias Canetti - Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
  49. Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Панорама“, 10, 2005
  50. Художественият превод. „Панорама“, 9, 2006
  51. Благодатта на думите. Есета. „Литературен вестник“, 11, 24-30.03.2010, стр. 12-13; „LiterNet“, 16.05.2010, 30.06.2010
  52. Импресии. „LiterNet“, 02.09.2010
  53. „Радостта на живота“. Афоризъма. „Панорама“, IV, 2012, стр. 94-101
  54. „Котката на Щастието“. Откъс от книгата „Тайният живот на дъжда“ на Венцеслав Константинов. 200 афоризъма. „Дневник“, 15.09.2012
  55. „Предната нощ“. Из „Смехът на совата“. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013
  56. „За афоризмите“. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013

Есета в „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“

  1. „Забравени мисли“. 80 размишления, 20.11.2012
  2. Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието, 16.10.2013
  3. Елиас Канети: С Русчук в сърцето, 07.12.2013
  4. Гьоте: В началото бе делото, 20.01.2014
  5. Артур Шницлер: Виена като съдба, 04.03.2014
  6. Стефан Цвайг: Опиянението от "новия живот", 28.03.2014
  7. Макс Фриш: Драмите на съзнанието, 22.04.2014
  8. Лион Фойхтвангер: С хумор и строгост, 05.05.2014
  9. Херман Брох: Разпадът на ценностите, 14.05.2014
  10. Танхойзер: Певецът на любовта, 14.06.2014
  11. Ханс Закс: Майсторът-певец, 15.07.2014
  12. Томас Ман: "Доктор Фаустус", 01.09.2014

Предговори[редактиране | edit source]

  1. „Хомо Фабер“ - одисея на „модерния човек“. В: Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973, 1981
  2. Лицето и маската на „тихия човек“. В: Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978, 1982
  3. Дневник на човешкия и творчески опит. В: Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
  4. Тунел, извеждащ в бъдещето. В: Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980
  5. Зрелостта като младост. В: Елиас Канети, „Спасеният език. Историята на едно детство“. Спомени. „Народна култура“, 1981
  6. Духовното пространство на австрийския разказ. В: „Австрийски разказвачи“. Антология. „Народна култура“, 1981
  7. С хумор и строгост. В: Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  8. Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  9. Преображенията на Мартин Валзер. В: Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  10. Поезията край бреговете на Елба. В: Поезия на ГДР - XX век. Антология. „Народна култура“, 1982
  11. Поетът в епохата на рибите. В: Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
  12. Разказвачът Бертолт Брехт. В: Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома, том I. „Народна култура“, 1983
  13. До границата на човешкото. В: До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век. Антология. „БЗНС“, 1983
  14. Бертолт Брехт. Три скици към един портрет. В: Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  15. Рицарят, Смъртта и Дяволът. В: Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
  16. Горчивият вкус на свободата. В: Алфред Андерш, Червенокосата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
  17. Човекът не изчезва през холоцена. В: Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
  18. Опити върху тайната на духа. В: Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
  19. Сън и действителност. В: Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  20. Убийство чрез брак. В: Гизела Елснер, Извън правилата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1986
  21. Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  22. Опиянението от „новия живот“. В: Стефан Цвайг, В омаята на преображението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1987
  23. Осъдени на свобода... и отговорност В: Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  24. Началото на пътя. В: Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо ново. Обратният път. Романи. „Отечествен фронт“, 1989
  25. Жена с дете на скута. В: „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. Антология. „Профиздат“, 1989
  26. Мъдростта на себеотрицанието. В: Катя Ман, Моите неписани мемоари. Спомени. „Народна култура“, 1989
  27. Апокалипсисът като комедия. В: Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
  28. Джуджето не иска да порасне. В: Гюнтер Грас, Тенекиеният барабан. Роман. „Христо Г. Данов“, 1990
  29. Тероризмът - реалност и литература. В: Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
  30. Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие. В: „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. Антология. „LiterNet“ 03.09.2005
  31. Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век. В: „Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век. Антология. „LiterNet“, 26.11.2008
  32. Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  33. Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Съставителства[редактиране | edit source]

Thomas Mann, Briefe 1988.jpg
  1. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  2. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  3. Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
  4. Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
  5. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  6. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  7. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  8. Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
  9. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  10. Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983
  11. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  12. Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
  13. Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
  14. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  15. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  16. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  17. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  18. Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989
  19. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  20. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  21. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

Преводи[редактиране | edit source]

  1. Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
  2. Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
  3. Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
  4. Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
  5. Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
  6. Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
  7. Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
  8. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
  9. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
  10. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
  11. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
  12. Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
  13. Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
  14. Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
  15. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
  16. Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
  17. Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
  18. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
  19. Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
  20. Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
  21. Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
  22. Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
  23. Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
  24. Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
  25. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
  26. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  27. 100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
  28. Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
  29. Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
  30. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
  31. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  32. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  33. Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
  34. Поезия на ГДР - XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
  35. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  36. Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
  37. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  38. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
  39. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
  40. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (с Обещанието) „Христо Г. Данов“, 1984
  41. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
  42. Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
  43. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985
  44. Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985
  45. Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
  46. Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
  47. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  48. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  49. И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
  50. Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
  51. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
  52. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
  53. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  54. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  55. Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
  56. Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
  57. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (със Съдията и неговият палач) „Народна младеж“, 1989
  58. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
  59. Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
  60. Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993
  61. Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
  62. Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
  63. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
  64. Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003
  65. Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004
  66. Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005
  67. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  68. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009
  69. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  70. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011
  71. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012
  72. Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012
  73. Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
  74. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013

Театрални постановки[редактиране | edit source]

Max Frisch, Don Juan 1979.jpg
  • 1964: Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Театър „Сълза и смях“, София
  • 1979: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Театър „Сълза и смях“, София
  • 1980: Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Национален академичен театър „Иван Вазов“, София
  • 1985: Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. „Естрада“, София
  • 1985: Петер Хакс, Мирът. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
  • 1986: Петер Хакс, Хубавата Елена. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
  • 1987: Елиас Канети, Сватба. „Държавен сатиричен театър“, София
  • 1992: Елиас Канети, Сватба. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
  • 2009: Елиас Канети, Сватба. Театрален департамент на „Нов Български Университет“, София
  • 2010: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Драматичен Театър „Гео Милев“, Стара Загора

Писатели в превод на Венцеслав Константинов:[редактиране | edit source]

Интервюта[редактиране | edit source]

  • „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
  • Красимира Василева: „Елиас Канети - той рисува с думи“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
  • Emil Bassat: „Zwischen Musik und Literatur oder über eine Versuchung“, SN zu Gast bei Wenzeslaw Konstantinow, „Sofioter Nachrichten“, Sofia, 16 Mai 1984
  • Огнян Стамболиев: „Преводът е мост между две култури“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
  • Emil Bassat: „From Bach to Kafka, or... about temptation“, SN visiting Ventseslav Konstantinov, „Sofia News“, Sofia, 22, May 30, 1984
  • Емил Стоянов: „Чрез своята езикова стихия“, „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
  • Доротея Монова: „Място на действието - човешката душа“, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
  • Емил Басат: „Изкушенията на преводача“, „Пулс“, София, бр. 20, 17 май 1988
  • Илиян Александров: „Културното послание на преводача“, „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
  • Албена Шкодрева: „Култура и халтура“, „Народна младеж“, София, бр. 39, 22 февруари 1990
  • Румяна Николова: „Вавилонското стълпотворение в културата“, „Вечерни новини“, София, бр. 56, 20 март 1990
  • Панайот Денев: „Изкуството не е цвете в бутониерата“, „Антени“, 11 април 1990
  • Таня Димитрова: „Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, „Свободен народ“, София, 22 май 1990
  • Стефан Тодоров: „Магията на превода“, „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
  • „Wilhelm Tell, Faust und Lorelei. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien“, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
  • Hans Mühlethaler: „Dürrenmatt für Bulgarien. Ein Interview mit Wenzeslav Konstantinov“, Der Bund, Bern, Nr. 49, 28. Februar 1992
  • „Die Marktwirtschaft hat die Parteizensur abgelöst. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov“, Berner Zeitung BZ, Bern, 11. November 1992
  • Емил Басат: „Самопризнанията на един изкушен изкусител“, „Панорама“, 11, 2009; „LiterNet“, 19.12.2009

Източници[редактиране | edit source]

  1. Емил Басат - Преводът - лица и маски, „Панорама“, 2010, стр. 201
  2. Емил Басат - Цит. съч., стр. 209
  3. „Шегите на Април“, в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975
  4. „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
  5. Красимира Василева - Елиас Канети - той рисува с думи, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
  6. Огнян Стамболиев - Преводът е мост между две култури, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
  7. Емил Стоянов - Чрез своята езикова стихия, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
  8. Илиян Александров - Културното послание на преводача, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
  9. а б в Венцеслав Константинов, LiterNet 2001-2009 Посетен на 13.02.2010
  10. Deutscher Akademischer Austauschdienst
  11. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
  12. Hans Mühlethaler - Dürrenmatt für Bulgarien, Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992
  13. Maureen Hegarty - Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus, The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993
  14. Доротея Монова - Място на действието - човешката душа, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988.
  15. Стефан Тодоров - Магията на превода, в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за