Алфред Андерш

Алфред Андерш
(Alfred Andersch)
Роден:	4 февруари 1914 г.
	Мюнхен, Германия
Починал:	21 февруари 1980 г. (на 66 г.)
	Изорно, Швейцария
Подпис:

Алфред Андерш (на немски: Alfred Andersch) е немски белетрист, есеист и поет, роден в Мюнхен в семейството на бивш офицер от кайзеровата армия.

Старото кметство в Мюнхен

Живот [редактиране]

В годините на икономическата криза младият Андерш чете Верлен и Рембо, но се възхищава и от духовната сила, която излъчват работническите политически водачи, изучава марксизма и влиза в Комунистическия младежки съюз през 1930 г. Когато на власт идва Хитлер, през 1933 г. Андерш е арестуван и хвърлен в концентрационния лагер Дахау. Само неговата младост и репутацията на баща му го спасяват от смърт. Години наред Андерш изкарва прехраната си като книжарски служител в Мюнхен, работи в различни индустриални предприятия в Хамбург и Франкфурт на Майн като специалист по рекламата. В края на 1940 г. го призовават във Вермахта и пътищата на Втората световна война го отвежда във Франция и Италия, където в 1944 г. дезертира - до края на войната остава военнопленник в САЩ.

Дейност [редактиране]

След завръщането си в Германия Андерш се заема с публицистична и обществена дейност - става редакционен помощник на Ерих Кестнер в мюнхенския "Нойе цайтунг", а в 1946 г. заедно с Ханс Вернер Рихтер започва да издава литературното списание "Дер Руф" с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Андерш и сътрудниците му сформират свободното литературно сдружение "Група 47" - за дълги години "Група 47" ще бъде най-авторитетният литературен форум във Федералната република.

Творчество [редактиране]

След дълги преговори с издателските къщи най-сетне в 1952 г. Алфред Андерш успява да публикува автобиографичната си книга "Черешите на свободата". Тя бързо му спечелва известност, защото изразява идеи и чувства, владеещи голяма част от интелигенцията на следвоенна Германия. В 1957 г. излиза и първият му роман "Занзибар или последното основание", където писателят прави равносметка на преживяното през време на фашистката диктатура в Германия. В 1958 г. Андерш изоставя всички постове и задължения и се преселва в Швейцария, където заживява на свободна писателска практика - в 1973 г. приема швейцарско гражданство. Допълнителна слава му донасят романите "Червенокосата" (1960), "Ефраим" (1967), "Винтершпелт" (1974) и повестта "Бащата на един убиец" (1980).

Няколко години преди смъртта си Андерш публикува сборник със стихотворения под заглавие "Възмущавайте се, небето е синьо!" ^[1] (1977), в които изследва начините, по които човек се доближава или отдалечава от основната си цел - свободата.

Влияние [редактиране]

Гробът на Алфред Андерш в Берцона

Започнал литературния си път сравнително късно, още с първите си творби Андерш се откроява като "политически писател", ангажиран с борбата за преодоляване на фашисткото минало и за опазването на страната от въвличането и в нова война. Така той вижда взаимовръзката между изкуството, живота и морала. Или, както сам пише: "Литературата - това е работа над въпросите, които поставя времето."

За творчеството си Алфред Андерш е удостоен с наградата "Нели Закс" (1967) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1975).

Библиография [редактиране]

Лирика [редактиране]

empört euch der himmel ist blau. Gedichte und Nachdichtungen 1946-1977, 1977

Романи [редактиране]

„Занзибар или последното основание“ (1957), „Червенокосата“ (1960)

Sansibar oder der letzte Grund, 1957
Die Rote, 1960, 1972 (Червенокосата)
Efraim, 1967
Winterspelt, 1974

Новели и разкази [редактиране]

Die Kirschen der Freiheit. Ein Bericht, 1952
Piazza San Gaetano. Suite, 1957
Geister und Leute. Zehn Geschichten, 1958
Ein Liebhaber des Halbschattens. Drei Erzählungen, 1963
Ein Auftrag für Lord Glouster, 1969
Tochter. Erzählung, 1970
Gesammelte Erzählungen, 1971
Mein Verschwinden in Providence. Neun neue Erzählungen, 1971
Alte Peripherie. Ausgewählte Erzählungen. Aufbau, Berlin 1973
Meistererzählungen, 1975
Weltreise auf deutsche Art. Eine Geschichte, 1977
Der Vater eines Mörders. Eine Schulgeschichte 1980 (Бащата на един убиец)

"Бащата на един убиец" (1980)

Flucht in Etrurien. Zwei Erzählungen und ein Bericht, 1981
Sämtliche Erzählungen, 1983
Weltreise auf deutsche Art. Gesammelte Erzählungen, 1985
Erinnerte Gestalten. Frühe Erzählungen, 1986

Радиопиеси [редактиране]

Von Ratten und Evangelisten, 1956
Fahrerflucht, 1957; Buchausgabe 1958
Der Tod des James Dean. Eine Funkmontage Mit Texten von John Dos Passos 1959; Buchausgabe 1960
Der Albino, 1960
In der Nacht der Giraffe, 1963
Fahrerflucht. Hörspiele, 1965

Есеистика [редактиране]

Deutsche Literatur in der Entscheidung. Ein Beitrag zur Analyse der literarischen Situation, 1948
Die Blindheit des Kunstwerks und andere Aufsätze, 1965
Giorgio Bassani oder vom Sinn des Erzählens, 1969
Wie trivial ist der Trivialroman?, 1971
Öffentlicher Brief an einen sowjetischen Schriftsteller, das Überholte betreffend. Reportagen und Aufsätze, 1977
Ein neuer Scheiterhaufen für alte Ketzer. Kritiken und Rezensionen, 1979
Es gibt kein fremdes Leid. Briefe und Essays zu Krieg und Frieden Mit Konstantin Simonow, 1981
Arno Schmidt, Der Briefwechsel mit Alfred Andersch, 1985
„...einmal wirklich leben“. Ein Tagebuch in Briefen an Hedwig Andersch 1943–1975, 1986