Алфред Андерш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфред Андерш
(Alfred Andersch)
Роден: 4 февруари 1914 г.
Мюнхен, Германия
Починал: 21 февруари 1980 г.
(на 66 г.)
Изорно, Швейцария
Подпис:
Andersch Signature.jpg

Алфред Андерш (на немски: Alfred Andersch) е немски белетрист, есеист и поет, роден в Мюнхен в семейството на бивш офицер от кайзеровата армия.

Старото кметство в Мюнхен

Живот[редактиране | edit source]

В годините на икономическата криза младият Андерш чете Верлен и Рембо, но се възхищава и от духовната сила, която излъчват работническите политически водачи, изучава марксизма и влиза в Комунистическия младежки съюз през 1930 г. Когато на власт идва Хитлер, през 1933 г. Андерш е арестуван и хвърлен в концентрационния лагер Дахау. Само неговата младост и репутацията на баща му го спасяват от смърт. Години наред Андерш изкарва прехраната си като книжарски служител в Мюнхен, работи в различни индустриални предприятия в Хамбург и Франкфурт на Майн като специалист по рекламата. В края на 1940 г. го призовават във Вермахта и пътищата на Втората световна война го отвежда във Франция и Италия, където в 1944 г. дезертира - до края на войната остава военнопленник в САЩ.


Дейност[редактиране | edit source]

След завръщането си в Германия Андерш се заема с публицистична и обществена дейност - става редакционен помощник на Ерих Кестнер в мюнхенския "Нойе цайтунг", а в 1946 г. заедно с Ханс Вернер Рихтер започва да издава литературното списание "Дер Руф" с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Андерш и сътрудниците му сформират свободното литературно сдружение "Група 47" - за дълги години "Група 47" ще бъде най-авторитетният литературен форум във Федералната република.

Творчество[редактиране | edit source]

След дълги преговори с издателските къщи най-сетне в 1952 г. Алфред Андерш успява да публикува автобиографичната си книга "Черешите на свободата". Тя бързо му спечелва известност, защото изразява идеи и чувства, владеещи голяма част от интелигенцията на следвоенна Германия. В 1957 г. излиза и първият му роман "Занзибар или последното основание", където писателят прави равносметка на преживяното през време на фашистката диктатура в Германия. В 1958 г. Андерш изоставя всички постове и задължения и се преселва в Швейцария, където заживява на свободна писателска практика - в 1973 г. приема швейцарско гражданство. Допълнителна слава му донасят романите "Червенокосата" (1960), "Ефраим" (1967), "Винтершпелт" (1974) и повестта "Бащата на един убиец" (1980).

Няколко години преди смъртта си Андерш публикува сборник със стихотворения под заглавие "Възмущавайте се, небето е синьо!" [1] (1977), в които изследва начините, по които човек се доближава или отдалечава от основната си цел - свободата.

Влияние[редактиране | edit source]

Гробът на Алфред Андерш в Берцона

Започнал литературния си път сравнително късно, още с първите си творби Андерш се откроява като "политически писател", ангажиран с борбата за преодоляване на фашисткото минало и за опазването на страната от въвличането и в нова война. Така той вижда взаимовръзката между изкуството, живота и морала. Или, както сам пише: "Литературата - това е работа над въпросите, които поставя времето."

За творчеството си Алфред Андерш е удостоен с наградата "Нели Закс" (1967) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1975).

Библиография[редактиране | edit source]

Лирика[редактиране | edit source]

  • empört euch der himmel ist blau. Gedichte und Nachdichtungen 1946-1977, 1977

Романи[редактиране | edit source]

„Занзибар или последното основание“ (1957), „Червенокосата“ (1960)

Новели и разкази[редактиране | edit source]

  • Die Kirschen der Freiheit. Ein Bericht, 1952
  • Piazza San Gaetano. Suite, 1957
  • Geister und Leute. Zehn Geschichten, 1958
  • Ein Liebhaber des Halbschattens. Drei Erzählungen, 1963
  • Ein Auftrag für Lord Glouster, 1969
  • Tochter. Erzählung, 1970
  • Gesammelte Erzählungen, 1971
  • Mein Verschwinden in Providence. Neun neue Erzählungen, 1971
  • Alte Peripherie. Ausgewählte Erzählungen. Aufbau, Berlin 1973
  • Meistererzählungen, 1975
  • Weltreise auf deutsche Art. Eine Geschichte, 1977
  • Der Vater eines Mörders. Eine Schulgeschichte 1980 (Бащата на един убиец)
"Бащата на един убиец" (1980)
  • Flucht in Etrurien. Zwei Erzählungen und ein Bericht, 1981
  • Sämtliche Erzählungen, 1983
  • Weltreise auf deutsche Art. Gesammelte Erzählungen, 1985
  • Erinnerte Gestalten. Frühe Erzählungen, 1986

Радиопиеси[редактиране | edit source]

  • Von Ratten und Evangelisten, 1956
  • Fahrerflucht, 1957; Buchausgabe 1958
  • Der Tod des James Dean. Eine Funkmontage Mit Texten von John Dos Passos 1959; Buchausgabe 1960
  • Der Albino, 1960
  • In der Nacht der Giraffe, 1963
  • Fahrerflucht. Hörspiele, 1965

Есеистика[редактиране | edit source]

  • Deutsche Literatur in der Entscheidung. Ein Beitrag zur Analyse der literarischen Situation, 1948
  • Die Blindheit des Kunstwerks und andere Aufsätze, 1965
  • Giorgio Bassani oder vom Sinn des Erzählens, 1969
  • Wie trivial ist der Trivialroman?, 1971
  • Öffentlicher Brief an einen sowjetischen Schriftsteller, das Überholte betreffend. Reportagen und Aufsätze, 1977
  • Ein neuer Scheiterhaufen für alte Ketzer. Kritiken und Rezensionen, 1979
  • Es gibt kein fremdes Leid. Briefe und Essays zu Krieg und Frieden Mit Konstantin Simonow, 1981
  • Arno Schmidt, Der Briefwechsel mit Alfred Andersch, 1985
  • „...einmal wirklich leben“. Ein Tagebuch in Briefen an Hedwig Andersch 1943–1975, 1986

Пътеписи[редактиране | edit source]

  • Wanderungen im Norden, 1962
  • Aus einem römischen Winter. Reisebilder, 1966
  • Hohe Breitengrade oder Nachrichten von der Grenze, 1969
  • Norden, Süden, rechts und links. Von Reisen und Büchern 1951–1971, 1972
  • Irische Impressionen, 1982

Сборници[редактиране | edit source]

  • Bericht, Roman, Erzählungen, 1965
  • Das Alfred-Andersch-Lesebuch, 1979
  • Gesammelte Werke in 10 Bänden. Kommentierte Ausgabe, 2004

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Член 3 (3)" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]